Определение № 1401 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 367/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. П. З. против решение № 1221/14.10.2022 г., постановено по гр.д.№ 1935/2021 г. от състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел за частично основателни предявените искове с правно основание чл.128 и 224, ал.1 КТ. Съдът е приел, че ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество, като е заемал длъжност „шофьор товарен автомобил/ международни превози” през процесния период 29.01. 2015г. -10.08.2016г., като отношенията им се уреждат от сключения трудов договор на български език. Прието е за установено, че в периодите 01.02.2015г. – 30.08.2015г., 01.10.2015г.-27.01.20156г., ищецът е управлявал поверното му превозно средство и е полагал труд извън територията на Република България на територията на различни държави – членки на ЕС. В случая съдът е приел, че приложение следва да намери и Директива 96/71 ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на транснационалното предоставяне на услуги в сектора на автомобилния транспорт. Съдът е приел за установено, че общия размер на дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период е 78150,76лв. В този период ищецът е получил преводи на суми, включващи трудово възнаграждение в размер на уговореното по трудовия договор и командировъчни пари, суми за храна и суми за покриване на разходи, свързани с осъществяваната трудово дейност в общ размер от 35351,55лв. Съгласно извършените от вещото лице изчисления въз основа на ведомости и извлечение от сметката на ищеца, размера на полученото от ищеца трудово възнаграждение за периода е 4 894,47лв., а получените командировъчни – 21 598,23лв. След приспадане на изплатените суми, дължимото на ищеца трудово възнаграждение за процесния период е в размер на 51 658,06лв. Съдът е приел, че направеното от ответника възражение за погасяване на част от вземането за възнаграждение за труд, чиито падеж е настъпил преди 30.05.2015г. е основателно. Дължимите на ищеца трудови възнаграждения, чиито падеж е настъпил до 30.05.2015г. / за периода м.02. и м. 03.2015г./ е в размер на 8462,27лв., като за посочената сума съдът е посочил, че претенцията следва да се отхвърли като погасена по давност. В изложението на касационните основания се твърди, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС – ТР №1/2013 г. на ОСГТК, с което е прието, че възраженията на ответника, в т.ч. и за изтекла погасителна давност се преклудират с изтичането на срока за отговор. Съдът е обсъдил възражението за изтекла погасителна давност, като не е обсъдил направеното във въззивната жалба възражение, че същото е преклудирано, като направено след изтичането на преклузивния срок по чл.131 ГПК. Касационното обжалване следва да се допусне по общия въпрос относно задължението на въззивния съд да обсъди всички направени доводи и възражения във въззивната жалба, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС