Определение № 2909 от 05.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3733/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от И. Н. Г. в качеството му на ЕТ „Агробиопласт - Иван Николов“, чрез адв. Е., против решение № 106 от 08.04.2024г., постановено по гр.д. № 43/2024г. на Окръжен съд –Перник в частта му, с която е потвърдено решение № 260005/14.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5356/2017 г. на Районен съд - Перник, в частта му, с която е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК спрямо ЕТ „Агробиопласт - Иван Николов“, че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на ПИ с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място], [община], представляващ поземлен имот № ***по кадастралната карта и на ПИ с пл. № ***, с площ от 871 кв. м. съгласно кадастралния план на [населено място], представляващ поземлен имот №***по кадастралната карта и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № 55, том II, рег. № 2063, дело № 225 от 2013г. Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В срок е постъпил отговор на касационната жалба от Българска академия на науките, чрез юрисконсулти С. и М., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата. Постъпил е отговор на касационната жалба от Е. В. Б. и И. Г. Б., чрез адв. П., в който е изразено становище за основателност на касационната жалба. В установения от закона срок е постъпила касационна жалба от Е. В. Б., чрез адв. Х. и от И. Г. Б., чрез адв. П., против решение № 106 от 08.04.2024г., постановено по гр.д. № 43/2024г. на Окръжен съд –Перник в частта му, с която е потвърдено решение № 260005/14.02.2023 г., постановено по гр. дело № 5356/2017 г. на Районен съд - Перник, в частта му, с която на основание чл. 108 ЗС е признато за установено спрямо Е. В. Б. и И. Г. Б., че Българска академия на науките е собственик на основание чл. 10, ал. 2 ЗБАН на ПИ с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място], [община] и представляващ поземлен имот № ***по кадастралната карта, като Е. В. Б. и И. Г. Б. са осъдени да предадат владението върху имота на Българска академия на науките, както и в частта му, с която на основание чл. 109 от ЗС Е. В. Б. и И. Г. Б. са осъдени да преустановят незаконосъобразните си действия, с които пречат на Българска академия на науките да упражнява правото си на собственост върху ПИ с пл. № ***, с площ от 1350 кв. м. по кадастралния план на [населено място] и представляващ поземлен имот № ***по кадастралната карта, като премахнат построените в него гараж с прилежащи към него помещения и канализация /в процес на изграждане/. Срещу въззивното решение в посочените части е постъпила и касационна жалба от адв. П. М. като процесуален представител на Е. В. Б. и И. Г. Б.. Касационните жалби съдържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочи се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т.2 и т.3 и ал.2 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В срок е постъпил отговор на касационната жалба от Българска академия на науките, чрез юрисконсулти С. и М., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е оспорена и основателността на жалбата. Постъпил е отговор на касационната жалба от Е. В. Б. и И. Г. Б., чрез адв. П., в който е изразено становище за основателност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационните жалби са допустими: подадени са от легитимирани лица /ответници по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивен съд, постановено по искове за собственост на недвижими имоти. В обжалваното решение въззивният съд, след като е посочил от кого и против кои части на първоинстанционното решение са постъпили въззивни жалби и какви са наведените в тях доводи и е описал съдържанието на постъпилите отговори на въззивните жалби, е направил извод за допустимост на въззивните жалби. За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е посочил исковете, с които е сезиран съдът и е възпроизвел постановения по тях диспозитив от районния съд, след което е направил извод, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Във връзка с наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на постановеното решение, въззивният съд е посочил, че намира за установено от правна страна, че по делото е изготвен надлежен доклад, като на страните е разпределена доказателствената тежест от районния съдия. Не се констатират процесуални нарушения на първоинстанционния съд, съобразно изложеното във въззивната жалба на ЕТ „Агробиопласт - Иван Николов“. На следващо място въззивният съд е посочил, че споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, че ищецът е провел успешно пълно и главно доказване на правото си на собственост, като съобразява заключенията на вещите лица и събраните гласни доказателства, ведно с приложените по делото документи и намира за правилни мотивите на първоинстанционния съд, поради което препраща към тях. С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касаторите процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните. Този правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие с трайната практика на ВКС /т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; решение № 44/10.07.2020г. по гр.д.№ 1963/2019г., ІІ г.о.;решение № 401/11.01.2012 г. по гр. д. № 327/2011г. на ВКС, III г.о.; решение № 554/08.02.2012г. по гр. д. № 1163/2010 г на ВКС, IV г.о. /, както и с цитираната от касаторите практика на ВКС,според която задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, след като прецени всички относими доказателства и обсъди въведените от страните доводи и възражения. В отклонение от тази практика въззивният съд изобщо не се е произнесъл по конкретно въведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение. По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение