Определение № 227 от 29.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 644/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуалния си представител И. В. против определение № 29/17.01.2019 г., постановено по в.ч.гр.д. № 17/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 1136/28.11.2018 г. по гр.д. № 300/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения на основание чл.74, ал.1 ЗОДНПИ, в редакцията му от 09.11.2012 г. /отм./, във вр. с § 5, ал.1 ПЗР ЗПКОНПИ от КПКОНПИ против А. А. М., И. А. М. и А. И. А., за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество на обща стойност 208 588,64 лв. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение и сочи, че касационно обжалване на същото следва да се допусне по поставените в изложението въпроси. В срока за отговор от насрещните страни - ответници не е взето становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК и данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3 ГПК. За да постанови своето определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на съдебното производство, въззивният съд приема за установено, че срокът по чл.15, ал.2 ЗОПДИППИ /отм./ за извършване на проверката от комисията, както и срокът по чл.27, ал.1 и ал.2 ЗОДНПИ /отм./ и този по чл.107, ал.2 вр. чл.112, ал.1 и ал.2 ЗПКОНПИ, са преклузивни. Този извод се извлича от самата формулировка на правната норма на чл.27, ал.1 и ал.2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112 ЗПКОНПИ относно срока за извършване на проверката, като преклузивният характер на срока следва и от категоричния начин на регламентирането с ограничаването му до една година, със забраната за неговото фактическо продължаване, с възможността за продължаване само еднократно от Комисията и то с изрично нейно решение. За да достигне до този извод въззивният съд се позовава и на трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и чл.1 от Допълнителен протокол № 1 към нея, съгласно която всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия: законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност, както и на съдебна практика по чл.290 ГПК и на Тълкувателно решение №4/2016 г от 07.12.2018 г. на ВКС, ОСГК, в което е посочено, че срокът /с евентуалното му продължение/ за приключване на проверката има значение за надлежното упражняване на правото на иск, тъй като изтичането на този срок го преклудира. В конкретния случай проверката на КОНПИ /сега КПКОНПИ/ за установяване на несъответствието е започнала въз основа на решение по протокол № ТД03БС/УВ-6661/10.04.2017 г. при хипотезата на чл.22, ал.1 ЗОДНПИ /отм./ Решението на КОНПИ за образуване на производство е от 22.08.2018 г., като не се твърди от комисията и не се установява от доказателствата по делото този срок да е продължен. Преклузивният едногодишен срок по чл.27, ал.1 ЗОДНПИ /отм./ е започнал да тече на 10.04.2017 г. и е изтекъл на 10.04.2018 г., а решението на комисията е взето на 22.08.2018 г., т.е. след изтичането му. Приема се, че не се налага различен извод и при действието на приложимия съгласно ал.2 на § 5 от ПЗР /ДВ, бр.1 от 03.01.2019 г./ ЗПКОНПИ, уреждащ срока на проверката по аналогичен начин в чл.112. При тези съображения, въззивният приема, че образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответниците е недопустимо, поради което следва да се прекрати. В приложеното към жалбата изложение по чл.274, ал.3 вр. чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за характера на срока по чл.27 ЗОДНПИ /отм./ в противоречие с трайно установената практика на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за характера на срока /инструктивен или преклузивен/ по специалния закон за отнемане в полза на държавата на имущество, предвид наличието на решение 323/18.01.2018 г. по гр.д. № 5291/2016 г. на ВКС, което дава коренно различно разрешение по този въпрос в сравнение с досегашната трайна практика на ВКС, поради което поставения правен въпрос е от изключително съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На последно място се твърди и очевидна неправилност на постановеното определение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК. С определение № 73/19.02.2019 г. съставът на Върховния касационен съд, като е разгледал поддържаните основания за допускане на касационно обжалване и е намерил, че поставения от касатора правен въпрос за характера на срока по чл.27, ал.1 и ал.2 ЗОДНПИ /отм./ и за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, пркидобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, е предмет на тълк.дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС, на основание чл.292 ГПК е спрял производството по ч. гр.д. № 644/2019 г. до постановяване на решение по тълкувателното дело. Тълкувателното решение е постановено и обявено, поради което съдебното производство следва да бъде възобновено. Налице е хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК - по поставения правен въпрос в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл в противоречие с постановеното в тълкувателното решение на ОСГТК на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне. Установява се неточно тълкуване на разпоредбите и прилагане на чл.27, ал.1 и ал.2 ЗОДНПИ /отм./ и изтичането на визирания в тях срок. В тълкувателния акт се приема, че изтичането на срока за проверка не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, както и че предвиденият в разпоредбите на чл.15, ал.2 ЗОПДИППД /отм./, чл.27, ал.1 и ал.2 ЗОДНПИ /отм./ и чл.112, ал.1, и ал.2 ЗПКОНПИ срок за извършването на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имуществото, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуването на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл.74 ЗОДНПИ /отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок, което обуславя извод за неправилност на обжалваното въззивно определение. С оглед така дадения отговор на поставения за разглеждане въпрос в тълкувателното решение, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с него определение на окръжния съд. Делото следва да се върне на Окръжен съд Разград за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд,