Определение № 442 от 28.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 337/2011 г.

Производство по чл. 274 ал. 3 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. К. М. Д. обжалва определение № 420 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 287/11 г. на Окръжен съд [населено място]. Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението. ВКС, след като взема предвид доводите в жалбата и извърши проверка на данните по делото, прие за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима. С разпореждане № 1845 от 13.04.2011 г. по гр. д. № 1595/09 г. Районен съд [населено място] е върнал на основание чл. 262 ал. 2 ГПК подадената от К. Д. частна въззивна жалба поради неотстранени в срок нередовности на същата. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил разпореждането на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК, когато са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК, на обжалване с частна жалба пред ВКС подлежат определенията на въззивните съдилища с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или определения, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Според чл. 280 ал. 1 ГПК, на касационно обжалване подлежат въззивни определения в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос който е решен в противоречие с практиката на ВКС, е решаван противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В изложението към частната касационна жалба касаторката не е формулирала съществен процесуалноправен въпрос, а се излагат само доводи по същество на спора. Затова няма основание частната касационна жалба да бъде допусната до разглеждане. Водим от горното, съдът