Определение № 95 от 11.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 114/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. М. Н. от [населено място] против определение № 3816 от 18.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3096/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски районен съд определение № 261239 от 24.09.2020 г. по гр. д. № 11925/2020 г. за прекратяване на производството по делото, образувано по иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна решенията на общото събрание на Земеделска кооперация „Слънчево-Припек-94", [населено място], [община] от 23.05.2020 г. Частният касатор моли за отмяната на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода на съда за недопустимост на предявения иск поради просрочването му, като счита, че доколкото се претендира нищожност на атакуваните решения, то в случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 26 ЗЗД. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с твърдението, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. Може ли/следва ли решенията на ОС да бъдат квалифицирани като сделки, които, макар и специфични, са под общия режим на ЗЗД с оглед приложимостта на разпоредбите му за недействителност или са особен вид сделки, за които критериите за нищожност и унищожаемост по ЗЗД са неприложими; 2. Нищожността не е ли универсален институт, в смисъл, че дори в което и да е гражданско производство, дори чрез правния способ на „косвения съдебен контрол“ /чл. 17 ГПК/, когато решаващият съд установи нищожност на сделка, акт на административен орган /общински или държавен, напр. заповед на кмет или обл. управител/ съдът да може да се произнася по пороци на решението на общото събрание, които не са релевирани и какви са пределите на съдебния контрол; 3. Защо правните актове или решения, които противоречат на закона /по арг. от чл. 26 ЗЗД/, евентуално да се отнасят единствено и само за сделките /lex specialis/, а не могат да са относими за всеки акт с по-слаб интензитет от закона /подзаконови, решения на ОС на ЮЛ, например на ОС на етажна собственост, решение на ПК и т.н./. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. За да потвърди определението, с което е прекратено производството по предявения от В. М. Н. иск с правно основание чл. 58 ЗК за отмяна решенията на проведеното на 23.05.2020г. общо събрание на Земеделска кооперация „Слънчево-Припек-94", въззивният съд е споделил извода на първата инстанция за недопустимост на иска, тъй като не е спазен предвиденият в чл. 58, ал. 3 ЗК двуседмичен срок за предявяването му, считано от твърдяната от самия ищец дата на узнаване на атакуваните решения на ОС на кооперацията – 19.06.2020г. Решаващият състав не е споделил становището на страната за приложимост на общата разпоредба на чл. 26 ЗЗД, касаеща нищожността на сделките по съображения, че искът по чл. 58 ЗК за отмяна решенията на ОС на кооперациите е специален. Освен поради неспазване на двуседмичния срок по чл. 58, ал. 3 ЗК, недопустимостта на производството е аргументирана и с неспазване на установения в закона (чл. 58, ал. 5 ЗК) абсолютен 3-месечен срок, считано от датата на провеждане на процесното ОС, тъй като същият е изтекъл на 23.08.2020г., докато исковата молба е депозирана в съда на 23.09.2020г. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Поставените от частния касатор въпроси не могат да бъдат определени като обусловили изхода на конкретното дело по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че същият не съответства на мотивите на обжалвания акт. Въззивният съд е приел, че искът по чл. 58 ЗК за отмяна на решение на ОС на кооперация е предмет на специална регламентация и затова за него е неприложима общата разпоредба на чл. 26 ЗЗД за нищожност на сделките, а не е обсъждал дали решенията на ОС на кооперацията „може или следва да бъдат квалифицирани като сделки“. Останалите два въпроса, доколкото изобщо могат да бъдат определени като „въпроси“, имат напълно теоретичен характер и изразяват всъщност разбирането на частния касатор за нищожността като правен институт, което е ирелевантно за конкретната хипотеза. Освен, че отсъства общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 ГПК, следва да се посочи, че не е осъществено и единственото заявено от частния касатор основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. В настоящия случай частният касатор е заявил посоченото основание бланкетно – с възпроизвеждане на законовия текст, без да аргументира наличието на двете кумулативни предпоставки в него, което, с оглед указанията в цитираното тълкувателно решение, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение