Определение № 175 от 12.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4153/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Ж. Р. Р. чрез адвокат И. И. от АК-С. срещу решение № 5366/10.09.2020 г. по в.гр.д.№ 1382/2019 г. на Софийски градски съд, с което се потвърждава решение № 50488/17.10.2018 г. по гр.д.№ 81499/2017 г. на Софийски районен съд и са уважени предявените от Н. А. М. против Ж. Р. Р. искове по чл.284, ал.2 и чл.86 ЗЗД сумата 12 200 лева, представляваща цена на недвижими имота в [населено място] и [населено място], за които наследодателят на ищеца е упълномощил ответницата да се разпореди с тях, включително и да договаря сама със себе си, ведно със законните лихви от депозиране на исковата молба 16.11.2017 г. до изплащането на сумите, както и сумата 3506,80 лева лихви за забава в периода 03.09.2014 г. до 16.11.2017 г. В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, а в приложеното към жалбата изложение се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по материалноправни въпроси, които се свеждат до приложението на чл.284, ал.2 ЗЗД, когато наследодателят на ищеца приживе е дал мандат за разпореждане с неговото имущество, включително и довереникът да договаря сам със себе си. Касаторът е поставил и процесуалноправни въпроси, които уточнени при условията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., на ВКС, ОСГТК, т.1, са във връзка с допустимостта на свидетелските показания за доказване на отчетна сделка и допълнителни уговорки извън мандатното правоотношение; доказателствената стойност на изявления на пълномощника в нотариалния акт и задължението на съда да обсъди всички възражения и доводи на страните. Според касатора, въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС и е очевидно неправилно. От Н. А. М. чрез адвокат И. М. от АК-Р. е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК и претендира разноски в касационното производство. За да постанови решението въззивният съд е установил, че ответницата е упълномощена от наследодателя на ищеца да се разпореди със собствените му имоти, включително с правото да договаря сама със себе си по смисъла на чл.38 ЗЗД. Съдът приема също, че отношенията между страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждат по правилата на договор за поръчка и довереникът дължи отчет по нея. Ответницата не отрича, че наследодателят на ищеца приживе е дал мандат за разпореждане с неговото имущество и тя е продала на себе си имотите му с два договора от 03.09.2014 г., оформени в нот.акт № 13/2014 г. и нот.акт № 14/2014 г., срещу цена от общо 12 000 лева, но според мотивите на съда, при липса на доказателства за отчета на мандата на довереника по сключените сделки, предявените искове по чл.284, ал.2 и чл.86 ЗЗД са основателни. При тези фактически и правни изводи на въззивната инстанция не е налице „очевидна неправилност“ на решението по чл.280, ал.2 ГПК, тъй като мотивите и диспозитива на обжалваното решение са израз на предоставената на съда правораздавателна власт при решаване на конкретния правен спор и не са допуснати нарушения на основните начала в гражданския процес. Липсва явна необоснованост на мотивите или нарушаване на императивни правни норми, с оглед на което липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“ на решението по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, засягаща вида и обема на търсената от страните защита. При проверка на основанията за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените в изложението въпроси, независимо че обуславят изхода на делото, не дават основание за допускане на касационно обжалване. В съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 208/29.07.2013 г. по гр.д.№ 916/2012 г., IV г.о., решение № 11/03.02.2015 г. по гр.д.№ 3889/2014 г., IV г.о., решение № 239/08.06.2015 г. по гр.д.№ 7200/2014 г., IV г.о. и решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г. на ВКС, IV г.о., се приема, че едностранния характер на упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейният каузален характер и когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим имот, наличието на мандатно правоотношение може да се установи както от упълномощителната сделка, така и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. В тези случаи, правата и задълженията по сключените сделки, възникват направо в имуществената сфера на доверителя. В цитираните решения на Върховния касационен съд се възприема становището, че с упражняването на представителната власт, пълномощникът конклудентно изразява воля за обвързване от договора за поръчка със съдържание според извършените в рамките на упълномощаването действия и следователно, ако се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или в чужд интерес, пълномощникът носи отговорност за неизпълнение на задълженията си по договор за поръчка. В случая, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин от текста на даденото пълномощно, че на ответницата е бил даден мандат да се разпореди с имотите на доверителя, включително с права по чл.38 ЗЗД, които тя е закупила, но не доказва, че доверителят е получил уговорената цена, преди подписване на нотариалните актове, поради което не доказва изпълнение на отчетната сделка по дадения мандат. Тези съображения съответстват напълно на даденото разрешение по поставените въпроси в цитираната съдебна практика на ВКС - когато упълномощеното лице сключва възмездна сделка и в нотариалния акт е отбелязано, че действа лично за себе си и като пълномощник на продавача, това лице изразява воля за обвързване от договор за поръчка, чието съдържание се определя от рамките на упълномощаването. Действията на пълномощника доказват безспорно, че ответницата е действала от името и за сметка на собственика на имотите, но по делото липсват доказателства за отчет на дадения мандат, поради което претенциите на единствения законен наследник на продавача са основателни. Изводите на въззивния съд по повдигнатите материалноправни въпроси в изложението на касатора не са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, с оглед на което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените процесуалноправни въпроси във връзка с допустимостта на свидетелските показания за доказване на отчетната сделка и допълнителни уговорки извън мандатното правоотношение; доказателствената стойност на изявленията на пълномощника в нотариалния акт и задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения. също не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС поради следното: Съгласно дадените указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане до касационен контрол. При липсата на релевантен за изхода на делото материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да определи рамките на произнасяне на Върховния касационен съд, обжалваното решение не може да бъде допуснато до касация независимо дали е налице соченото от касатора допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая, в изложението към касационната жалба на касатора са формулирани въпроси, но без да се обосновават допълнителните предпоставки, т.е. дали въпросите са разрешени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (чл.280, ал.1, т.1 ГПК), с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз (чл.280, ал.1, т.2 ГПК), съответно дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Отделно от това, въпросите в изложението не покриват изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства - касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, което се различава от основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, както е изяснено с цитираното решение по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Крайните изводи за възприетата от съда фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК, а само след допускане на решението до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на въведени правни въпроси, като общо основание по чл.280, ал.1 или допълнителните основания по т.1, т.2 и т.3 ГПК, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване - т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. В случая, допустимостта на свидетелските показания за доказване на отчетната сделка не се допуска съгласно разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК. Въззивният съд е отказал събирането на гласни доказателства като недопустимо, предвид писмения характер на възложеното разпореждане с имущество на доверителя в рамките на упълномощаването. В тази връзка, съдът е формирал извод, че е налице вземане за цената на продадените имоти, което имуществено право е придобито по наследство от сина на доверителя /ищец по делото/ и след като довереникът не доказва отчет на дадения мандат дължи продажната цена на имотите. Съдът е анализирал съдържанието и доказателствената сила на нотариалните актове, като е съобразил, че по отношение на изявленията за сключване на договора за продажба, нотариалният акт е официален документ, но материалната доказателствена сила не обхваща изявленията на пълномощника, че цената е била платена на продавача преди продажбата. Тези мотиви не влизат в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗЗД, поради което не може да се приеме, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Отговор на последния процесуалноправен въпрос е даден в т.1 и т.2 на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да се произнесе по заявените фактически основания, в рамките на заявения предмет на делото, като обсъди наведените във въззивната жалба доводи и направи самостоятелни изводи по фактическата страна на спора и приложението на закона. Тези съображения са доразвити в съдебната практика на Върховния касационен съд - решение № 338/27.03.2018 г. по гр.д. № 706/2017 г., ІV г.о. и решение № 98/12.07.2017 г. по гр.д. № 3871/2016 г., ІІІ г.о., в които се приема, че въззивният съд е длъжен да обсъди и прецени основателността на всички оплаквания и доводи, съдържащи се във въззивната жалба и отговора по нея, да прецени релевантните към тези оплаквания доводи и доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, като изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за основателни, респ. за неоснователни, подвеждайки установените по делото факти към приложимия закон. В случая, въззивният съд е изложил конкретни мотиви по отношение на наведените във въззивната жалба оплаквания и в този смисъл не са налице предпоставките за допускане на решението до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. От Н. А. М. чрез адвокат И. М. от АК-Р. са поискани разноски в касационната инстанция, които с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие от 09.12.2020 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.