Определение № 23 от 13.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2542/2016 г.

Производството по делото е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по подадена частна касационна жалба вх. 6004/22.04.2016г., от ищеца Х. И. Г., чрез адв. И. Ю., срещу определение № 1163/05.04.2016 г. по ч. гр. дело № 1522/2016г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.02.2016г. по гр. д. № 5168/2014г. на Софийски градски съд, с което е върната подадената от Х. И. Г. против, постановеното по същото дело, съдебно решение № 299/07.01.2015г. касационна жалба с вх. № 58644/08.05.2015г., като недопустима, и е оставена без разглеждане молба за обезпечение на иска по чл. 389 ГПК от 28.01.2016 г., уточнена с допълнителна молба от 15.02.2016 г.. С определение № 390/05.08.2016 г. по ч.гр.дело № 2542/2016 г. на ВКС, IV г.о. е оставена без разглеждане като процесуално недопустима касационната частна жалба, подадена от Х. И. Г., [населено място], чрез адв. И. Ю., срещу определение № 1163/05.04.2016 г. по ч. гр. дело № 1522/2016 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 17.02.2016г. по гр. д. № 5168/2014г. на Софийски градски съд и е прекратено производството делото. С определение № 583/16.12.2016 г. по ч.гр.дело № 5276/2016 г. на ВКС, IV г.о. е потвърдено определение на ВКС, IV г.о. № 390/05.08.2016 г. по ч.гр.дело № 2542/2016 г. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от Х. И. Г. частна касационна жалба срещу определение на Софийски апелативен съд от 05.04.2016 г. по ч.гр.дело № 1522/2016 г. в частта, с която е потвърдено определение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. по гр.дело № 5168/2014 г. в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на Х. И. Г. за обезпечаване на предявения иск по делото. Със същото определение по ч.гр.дело № 5276/2016 г. на ВКС, IV г.о. е отменено определението на ВКС, IV г.о. № 390/05.08.2016 г. по ч.гр.дело № 2542/2016 г. в останалата част и е върнато делото за произнасяне по частна касационна жалба на Х. И. Г. срещу определение на Софийски апелативен съд от 05.04.2016 г. по ч.гр.дело № 1522/2016 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. по гр.дело № 5168/2014 г. в частта, с която е върната като недопустима касационна жалба на Х. И. Г. срещу решение на Софийски градски съд от 07.01.2015 г. по гр.дело № 5168/2014 г. Предмет на настоящото производство е частна касационна жалба на Х. Г. в частта, подадена срещу определение от 05.04.2016 г. по ч.гр.дело № 1522/2016 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено определение на Софийски градски съд от 17.02.2016 г. по гр.дело № 5168/2014 г. в частта, с която е върната като недопустима касационна жалба на Х. Г. срещу решение на Софийски градски съд от 07.01.2015 г. по гр.дело № 5168/2014 г. Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на обжалваното определение в посочената част, поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за администриране на касационната жалба. В изложението към касационната частна жалба е формулиран правният въпрос: когато е депозирана касационна жалба по иск за собственост на недвижим имот преди изменението на чл.280,ал.2 ГПК/въведени със ЗИД на ГПК, обн.Д.в. бр.50 от 03.07.2015 г. в сила от 07.07.2015 г./, в която съдът е установил нередовности и е дал указания за тяхното отстраняване след посоченото изменение на ГПК, касационната жалба счита ли се за редовна от момента на отстраняването на нередовността, съгласно разпоредбата на чл.101,ал.2 ГПК и допустима ли е в този случай касационната жалба, решен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Цитирано е решение № 280/30.09.2012 г. по гр.дело № 2359/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба К. И. И., чрез адв. С. Х., изразява становище липса на основание за допускане на касационната жалба и за неоснователност на частната жалба в посочената част. Върховният касационен съд състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационната частна жалба в указаната част е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275,ал.1 ГПК и е процесуално допустима: С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че предмет на въззивен контрол пред СГС по гр.д. № 5168/2014г. е решение на СРС, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. И. Г. против К. И. И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за установяване на правото му на собственост върху недвижим имот от 50 кв.м. в северния край на ПИ № 1266 в кв.30 по плана на [населено място], м.К. в. и осъждане ответника да му предаде владението върху описания недвижим имот. Цената на предявения иск, определена съобразно ¼ от данъчната оценка на имота е 2 528 лв. Срещу въззивното решение са постъпили касационна жалба с вх. № 58644/08.05.2015г. и молба за отмяна с вх.№ 108579/08.09.2015г., както и искане за спиране на действията на ЧСИ от 28.01.2016 г. В изпълнение на дадени от съда указания за уточняване на търсената защита жалбоподателят, чрез адв. Ю., посочил, че жалбата има характер на касационна, като е представил изложение на касационните основания по чл. 280, ал.1 ГПК, а при условията на евентуалност същата да се разглежда като молба за отмяна. С молба от 15.02.2016г. жалбоподателят поискал допускане на обезпечение на иска по чл. 389 ГПК, чрез спиране на изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело при ЧСИ Я.. С обжалваното пред Софийски апелативен съд определение от 17.02.2016г. Софийски градски съд е върнал като процесуално недопустима касационната жалба, подадена от Х. Г. срещу въззивното решение. Апелативният съд е взел предвид разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията /ДВ бр. 100/2010 г./ към момента на подаване на жалбата - 08.05.2015г. и като е съобразил цената на иска за собственост – 2528 лв., според представената данъчна оценка е формирал извод, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Посочил е, че съобразно пар. 14 от ПЗР ЗИД /ДВ бр. 50/2015г./ подадените до влизане в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашния ред, който изключва касационното обжалване на въззивни граждански дела с цена на исковете до 5000 лв., независимо от техния предмет, че ЗИД на ГПК /ДВ, бр. 50/2015г./ в сила от 07.07.2015 г. има действие само занапред. Преценени са за неотносими към процесуалния спор оплакванията за приложение на чл.101,ал.2 ГПК, която разпоредба валидира нередовното процесуално действие към момента на неговото извършване, ако е било поправено в определения от съда срок. Според съда касационната жалба е приета за нередовна и са дадени указания за нейното поправяне с разпореждане от 03.02.2016 г., което не означава че следва да се счита подадена в по-късен момент/на изправяне на нередовността/, а има значение за момента на валидиране на извършеното нередовно процесуално действие. По правния въпрос: Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос в изложението. С решение № 280/30.09.2012 г. по гр.дело № 2359/2013 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК съдът се е произнесъл по процесуално правния въпрос - счита ли се редовно предявен иск, тогава, когато това процесуално действие на страната е извършено, след указания на съда в изпълнение на разпоредбите на чл.101 ГПК, във връзка с констатирано противоречие между обстоятелствена част на исковата молба и петитума на същата. Прието е, че при констатирано противоречие между обстоятелствата, изложени в исковата молба и искането, отправено с петитума на същата, задължение на първоинстанционния съд е да предприеме действие по отстраняването на същите. Процесуалните действия на съда в тази насока следват от служебното задължение на съда, посочено в разпоредбата на чл.101 ГПК и са посочени в разпоредбата на чл.129 ГПК. Задължението на страната да посочи обстоятелствата, на които основава своя иск се съдържа в разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 ГПК, като тези обстоятелства следва да съответствуват по последици на отправеното до съда искане, което също е задължение на ищеца, съгласно чл.127, ал.1, т.5 ГПК. При несъответствие на изложените в обстоятелствената част на иска обстоятелства, водещи до целените от ищеца правни последици и определящи правната квалификация на предявения иск от една страна и заявеното искане, съдът, в изпълнение на служебното начало и разпоредбата на чл.101 ГПК е длъжен да остави без движение исковата молба, като даде подробни указания на страната в какво се изразява несъответствието и даде срок за отстраняването му. При отстраняването на нередовността на исковата молба, съгласно разпоредбата на чл.101, ал.2 ГПК, исковата молба се счита за редовна от момента на отстраняването на нередовността. Правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с посоченото решение на ВКС. С последното решение съставът на ВКС се е произнесъл по приложението на чл.101,ал.2 ГПК, в която изрично е посочен момента, от който се счита за редовно поправеното процесуално действие и това е момента на извършването му. Решаващите правни изводи на въззивния съд са за момента, от който следва да се счита редовна подадената касационна жалба от Х. Г. срещу постановеното въззивно решение на Софийски градски съд. В случая е прието, че касационната жалба е подадена на 08.05.2015 г., а не в по-късен момент, когато са отстранени указани от въззивния съд нередовности на същата жалба. Правните изводи на съда са по приложение разпоредбите на чл. 262,ал.1 ГПК, чл.273 ГПК, вр.чл. 129, ал.1,2 и ал.5 ГПК. С оглед на посоченото съдът преценява, че не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по поставения правен въпрос. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по същия правен въпрос. Съгласно тълкуването, дадено в т.4 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че формулирания правен въпрос касае приложение на разпоредбите на чл. 262,ал.1 ГПК, чл.273 ГПК, вр.чл. 129, ал.1,2 и ал.5 ГПК. Тези разпоредби са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване. По приложението им е установена трайна съдебна практика, която не следва да се осъвременява, поради липса на данни за промени в законодателството и обществените условия. С оглед на посоченото съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения правен въпрос. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о