Определение № 50658 от 12.12.2022 г. на ВКС по т. д. № 2401/2021 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на С. П. С. и Т. П. С., както и на „ЗД „Бул Инс“ АД срещу въззивно решение № 151/24.06.2021 г. по в. т. д. № 22/2021 г. на Апелативен съд Велико Т., с което частично е отменено първоинстанционното решение за осъждане на застрахователя да заплати на всеки един от касаторите сумата 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на техния дядо С. С. Г. вследствие ПТП от 15.06.2018 г., и тя е намалена на 25 000 лв.

От С. П. С. и Т. П. С. е подадена жалба срещу решението на Апелативен съд Велико Т. в частта, с която е отменено решението на Окръжен съд Велико Търново и исковете им са отхвърлени за разликата над 25 000 лв. В жалбата се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване се поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Формулират се въпроси, които според касаторите са включени в предмета на делото и са обусловили мотивите на въззивната инстанция. Въпросите са следните:

1. „Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“

2. „Даденото от въззивния съд решение по приложението на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за претенциите на ищците неимуществени вреди в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС, изразена в т. 11 и др. на ППВС № 4 от 1968 г.?”

Заявява се становище, че по въпрос първи въззивният състав е действал в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 131/04.07.2011 г. по гр.д. № 1649/2010 г. на IV ГО г., решение № 136/24.03.2014 г. по т.д. № 2366/2013 г. на II ТО, решение от 22.02.2011 г. по гр.д. № 1863/2010 г. на IV ГО, решение от 09.05.2011 г. по гр.д. № 421/2019 г. на IV ГО, решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г. на IV ГО и др. Поддържа се по въпрос втори отклонение от задължителната практика на ВКС – ППВС № 4/1968 г. и казуалната практика на ВКС, намерила израз в решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II TO, решение № 95/24.10.2011 г. по т.д. № 916/2011 г. на І ТО, решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II TO, решение № 142/15.10.2015 г. по т.д. № 276/2014 г. на I ТО и др.

При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде допуснато до касационен контрол и отменено като предявените искове бъдат уважени до пълния претендиран размер от 50 000 лв. на всеки от внуците на починалия, както и да бъдат присъдени сторените пред трите съдебни инстанции разноски.

От ответника по касация „ЗД „Бул Инс“ АД е подаден отговор, с който се оспорва основателността на касационната жалба. Изложени са съображения за липса на необичайна, трайна и особено близка връзка между касаторите и дядо им, обосноваваща увеличение на обема застрахователна отговорност поради сериозни морални болки и страдания.

„ЗД „Бул Инс“ АД атакува решението на Апелативен съд Велико Т. на основание чл. 281, т. 3 ГПК в потвърдителната му част за присъждане на обезщетения на С. П. С. и Т. П. С.. Застрахователят счита сумите за недължими, алтернативно изключително завишени, поради липса на активна материална легитимация в полза на ищците – внуци на починалото лице. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. В изложението на основания за допускане на касационно обжалване поддържа приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Формулира въпрос, който счита включен в предмета на делото и обусловил мотивите на въззивната инстанция. Въпросът е следния:

„Относно предпоставките, които следва да са налице по делото за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техни близки на лица, извън кръга на посочените в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.XI.1969 г. на Пленума на Върховния съд”.

Посочва, че разрешението на този въпрос е дадено с решение № 92/17.11.2020 г. по т.д. № 1275/2019 г. ВКС, II ТО, от което въззивният съд се е отклонил.

С влязло в сила определение № 50215/31.10.2022 г., постановено по настоящото дело, е върната касационната жалба на „ЗД “Бул Инс“ АД в частта, с която се претендира отмяна на решение № 151/24.06.2021 г. по т. д. № 22/2021 г. на Апелативен съд Велико Т., потвърждаващо решение на Окръжен съд Велико Търново № Р-486/14.10.2020 г. за присъждане на обезщетение в полза на П. С. С. в размер над 100 000 лв. до 120 000 лв.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Двете касационни жалби са подадени от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Исковото производство е образувано по предявени от П. С. С., С. П. С. и Т. П. С. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД претенции за заплащане на обезщетения, съответно в размер на 200 000 лв. и по 50 000 лв., за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния баща, респективно дядо С. С. Г., настъпила вследствие ПТП на 15.06.2018 г. От ответника е депозиран отговор, с който счита, че исковете на внуците са изцяло неоснователни, а искът на сина е основателен в размер до 100 000 лв.

С атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че предявените срещу застрахователното дружество искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане от С. и Т. С. са основателни до размер на 25 000 лв. за всеки от тях. В мотивите на въззивното решение съдът е приел за безспорно наличието на виновно и противоправно деяние, в резултат на което е настъпила смъртта на С. Г., както и валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество. Съобразил е материалноправната легитимация на внуците с оглед т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база гласни доказателствата. Приел е за доказана дълбока, трайна, изключителната и извън обичайната за този вид родствена връзка между внуците и починалото лице, обусловена от липсата на други баби и дядовци в семейството, както и от полаганите от С. Г. грижи за тях. Изложил е аргументация за неприложимост на лимитите, регламентирани от § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) поради тяхното противоречие с Директива 2009/103/ЕО. При обосноваване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е съобразил възрастта на починалия, отношенията му с внуците, обстоятелството, че ищците все още не могат да преживеят смъртта на дядо си, както и конкретните социално-икономически условия в страната към датата на деликта.

Не са налице твърдените от С. П. С. и Т. П. С. основания за достъп до факултативен касационен контрол на въззивното решение.

Въпрос първи е обусловен от оплакванията в жалбата, че въззивният съд не е обсъдил всички доводи, наведени във въззивната жалба, и по-специално относно продължителността и характера на грижата на пострадалия за внуците му, особената патриархална връзка в семейството, интензитетът, продължителността и характера на претърпените болки и страдания, както и социалния критерий за справедливост, което е довело до силно занижен размер на присъденото обезщетение. В противовес с твърденията на касаторите въззивният съд е обсъдил подробно тези им възражения като правилността на изводите относно установените по делото факти и дали те удовлетворяват касаторите е без значение за преценката да бъде ли осъществен касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение /виж т. 1 от ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Въззивната инстанция е формирала собствена преценка относно всички правнорелевантни факти по делото. Поради тези съображения не се констатира твърдяното отклонение от практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, разяснен с ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., което да мотивира извод за достъп до касация.

Втори въпрос касае критериите, които съдът следва да съблюдава, за да формира извод за размер на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, така че то да е справедливо. Въззивният съд е осъществил съвкупна преценка на редица обстоятелства – възрастта на починалия, взаимоотношенията му с касаторите, изразяващи се във възпитание, подпомагане на родителските грижи и съвместно съжителство, психическото състояние на касаторите след настъпване на ПТП-то. Следва да бъде посочено, че въпросът всъщност представлява несъгласие с изводите на въззивния съд относно размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД, но в производството по селекция на касационните жалби не може да бъде проверявана правилността на постановеното от въззивния съд решение, възприемането на фактическата обстановка или обсъждането на събраните по делото доказателства.

Касационно обжалване следва да се допусне по жалбата на „ЗД „Бул Инс“ АД.

Формулираният от дружеството въпрос по същество се свежда до предпоставките /критериите/ за определяне и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от причинена при деликт смърт на други лица, извън очертания в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. Въпросът удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като е включен в предмета на делото и е относим към формирането на решаващия правен извод на въззивния съд, че ищците са активно материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществените вреди от причинената при ПТП смърт на техния дядо. Предвид аргументите, с които въззивният съд е мотивирал извода си, настоящият състав на ВКС намира за доказано твърдяното от дружеството касатор противоречие на въззивното решение с ТР № 1/21.06.2016 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, представляващо задължителна съдебна практика. Констатираното противоречие поражда необходимост от допускане на решението до касационен контрол в частта, с която са уважени исковете на С. П. С. и Т. П. С. в размер на по 25 000 лв. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния въпрос:

„ При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на ВС “

В приложение на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът „ЗД „Бул Инс“ АД следва да представи доказателства за платена държавна такса в размер на 1 000 лв.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС