Определение № 3198 от 24.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1805/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 3363/08.04.2024 г., подадена от Ж. П. Б. чрез упълномощените от нея адвокати А. Д. и Д. П. от САК, срещу определение № 276/ 21.03.2024г. по в.ч.гр.д. № 158/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено протоколно определение № 116 от 24.01.2024 г. по гр. дело № 2154/2023 г. на Районен съд – Хасково за оставяне без уважение искането на жалбоподателката по чл. 341, ал. 2 ГПК. В частната жалба са наведени оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на определението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се подробни съображения за неправилно тълкуване на приложимите норми, в частност разпоредбата на чл. 345 ГПК, в която под „трето лице“ следвало да се разбира всяко чуждо за съсобствеността лице, непритежаващо качеството наследник, а не наследник, който е прехвърлил своя дял от един от делбените имоти в полза на друг сънаследник, както бил приел въззивният съд. Сочи се, че във въззивния акт не били обсъдени всички възражения по повод пороците на първоинстанционното определение, както и всички доказателства по делото, което довело до вътрешно противоречиви изводи по повод приложението на чл. 345 ГПК в конкретния казус. Неправилни и в противоречие с установената съдебна практика били и изводите на въззивния съд, че отказът за конституиране на другите съсобственици на имотите препятствало достигането до паралелна делба. Моли се определението да бъде отменено, процесните имоти да бъдат включени в делбената маса и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия с участието на всички съделители като задължителни необходими другари. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се сочат основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, а в условията на евентуалност по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3. Формулирани са правни въпроси относно предпоставките за приложението на чл. 345 ГПК, за значението на понятието „трето лице“ в същата разпоредба; за необходимостта от субективен идентитет между съсобствениците на имота, посочен в исковата молба и съсобствениците на имотите, посочени в искането по чл. 341, ал. 2 ГПК, за правомощията на съда във връзка с конституирането на всички необходими другари при направено искане по чл. 341, ал. 2 ГПК, както и за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните. Препис от частната касационна жалба е връчен на всички участници в делбеното производство, които я оспорват и изразяват становище, че касационно обжалване не следва да бъде допускано. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу въззивно определение, с което се оставя без уважение частна жалба срещу преграждащ развитието на производството първоинстанционен акт, с оглед на което е допустима. За да извърши преценка за наличие или отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване, ВКС съобрази следното: Делото е образувано по иск, предявен от М. А. Г., К. А. Т. и П. Ж. Т. срещу Ж. П. Б. за делба на имот с идентификатор 77195.706.554, възстановен на наследници на З. Ж. П.. За този имот двама от наследниците на З. П. са се разпоредили с правата си в полза на Ж. Б.. С писмена молба от 23.01.2024 г. преди първото по делото заседание ответницата Б. е направила искане за включване в делбената маса на още три недвижими имота с идентификатори ***; *** и ***, възстановени на наследници на З. Ж. П.. По отношение на тези имоти съсобствеността е между всички наследници на З. П. - страните по настоящото дело, както и П. М. и Д. Т.. С протоколно определение № 116 от 24.01.2024 г. по гр. дело № 2154/2023 г. Районен съд – Хасково е оставил искането без уважение по съображения, че спрямо тези три имота в съсобствеността участват не само съделителите, но и още две лица. За да потвърди това определение, въззивният съд приел, че спорният въпрос е относно прилагането на разпоредбата на чл. 341, ал.2 ГПК за включване в наследствената маса и на други имоти. Посочил, че в случая наред със страните в производството имало и други участници в имуществената общност, формираща наследствената маса. Изложил мотиви, че целта на разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК била да се осигури възможност всеки наследник да получи дял в натура. Когато се включва в делбената маса имот, притежаван от наследодателя в съсобственост с други лица, каквато е хипотезата на чл. 345 ГПК, тази цел не можела да бъде постигната. Приел също, че доколкото в случая не е направено искане за конституиране на другите съсобственици на имота, не можело да се стигне до паралелна делба. Доколкото сочените имоти били съсобствени с трети лица, то съгласно чл. 345 ГПК, ако не бъде извършена делба с третите лица преди съставяне на разделителен протокол, имотът се изключвал от делбата. При тези данни настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да се допуска. На първо място: не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение. От мотивите на въззивното определение не се установява порок, който да следва без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и на събраните доказателства и тяхното съдържание. В съответствие с изискванията на процесуалния закон въззивният съд е изложил мотиви за правното значение и последици на фактите и обстоятелствата, които е приел за установени, подвел е тези факти към приложимите действащи към момента на осъществяването на фактите материалноправни норми при правилна правна квалификация и в смисъл, съответстващ на вложения от законодателя и възприет от съдебната практика. Отказ от прилагане на императивна правна норма също не се установява, като изводите на въззивния съд са логични, последователни и съответстващи и на правилата на формалната житейска логика. Въпросите, поставени в приложното поле на чл.281, ал.1, т.1 ГПК, също не обуславят допускане до касационно обжалване. В случая от съществено значение е обстоятелството, че освен конституираните по делото страни, съсобственици на трите имота, за които ответницата Б. е поискала да бъдат включени в делбата, са още двама наследници на З. П., които нямат права върху имота по исковата молба. При това положение приложимостта на чл.345 ГПК е без значение, затова поставените въпроси №№ 1-3 и № 5 относно понятието „трети лица“ по смисъла на чл.345 ГПК са неотносими. Въпросите № 4, № 6 и № 7 за включването по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК в делбената маса и на други имоти, които са съсобствени не само между страните по делото, а и на други сънаследници, са разрешени от въззивния съд, но по отношение на тях не е налице допълнителното основание за допускане до касационно обжалване. Един от принципите на съдебната делба, установен с правилото на чл. 69, ал. 2 ЗН за делба на наследство, е че всеки сънаследник може да иска своя дял от съсобственото имущество в натура. Провеждането на този принцип е възможно, когато делбата на всички сънаследствени имоти се извършва в едно общо съдебно производство, за да може всеки съделител да получи дял в натура според дела си и броя на делбените имоти. За осигуряване на тази възможност всеки съделител да получи дял в натура според избрания способ на ликвидиране на съсобствеността на втората фаза на делбата, е предвиден процесуалният ред по чл. 341, ал. 2 ГПК, осигуряващ възможността на всеки друг сънаследник /освен ищеца/ до приключване на първото съдебно заседание по делото да поиска в делбената маса да се включи и друг наследствен имот. При конкретните обстоятелства целта на разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК за увеличаване броя на делбените имоти и осигуряване по-голяма възможност за получаване на дял в натура не може да бъде постигната. Това е така, защото единият от имотите е съсобствен само между част от наследниците на З. П. и само те са конституирани в производството. Действително разпоредбата на чл. 341, ал. 2 ГПК не поставя изискване кръгът на съсобствениците на имота по исковата молба и на имота по молбата по чл. 341, ал. 2 ГПК да съвпада изцяло. Но когато кръгът на сънаследниците е по-широк от кръга на лицата, конституирани от ищеца, делбата няма да може да се извърши в една маса, а ще се стигне до извършване на паралелна делба. Включването на имотите, които са съсобствени с трети лица, само би усложнило производството. В случая терминът “трети лица“ се използва не по смисъла на чл.345 ГПК, а за означаване на наследниците, които не са страни в настоящото производство. Съдебната практика приема, че когато по искане на сънаследник включването в делбата на друг имот, съсобствен по наследство на страните, няма да осигури възможността в същото делбено производство всеки съделител да получи дял в натура в съответствие с чл. 69 ЗН, отказът на съда да уважи такова искане по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК е правилен. В този смисъл са определенията по ч.гр.д. № 4257/2023 г. и ч.гр.д. № 1306/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. По изложените съображения не е налице произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на постановеното определение не може да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на отговор в практиката на въпросите, поставени в приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изключва соченото допълнително основание, тъй като липсва необходимост от разкриване точния смисъл на нормата на чл.341, ал.2 ГПК, както и от промяна в тълкуването и прилагането й. В обобщение въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване. При така изложените съображения състав на Второ гражданско отделение на ВКС