Определение № 734 от 07.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 69/2013 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М. Л. В. чрез адв. П. И. от АК Р. срещу въззивно решение № 628/02.11.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по гр.д. № 793/2012 г. Излага доводи за противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Насрещната страна не е отговорила в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Предявени са искове по чл. 344, ал. 1 т.1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд, като е потвърдил това на първостепенния Русенски районен съд, е отхвърлил исковете. За да постанови този резултат, съдът установил, че М. В. била уволнена на 20.05.1999г. от заеманата от нея длъжност „организатор туристически услуги”. С влязло в сила решение по гр.д. № 7511/2001г. на Софийски районен съд уволнението е отменено, а М. В. е възстановена на заеманата до тогава длъжност. На 29.07.2011г. изпълнителният директор на [фирма], София й връчил с нотариална покана едновременно заповед за възстановяване на работа и заповед по чл.328, ал.,1 т.2, предл.1 КТ, с която прекратява трудовото правоотношение за длъжността. В мотивите на заповедта е посочено, че ГБТУ – Р. е закрито през 2007 г. Съдът приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 1 КТ – ГБТУ - Р. е имало статут на обособено регионално звено на работодателя, извън централния офис в [населено място]. Направен е извод за законност на уволнението и неоснователност на исковете. К. е обосновал основанието за допускане на касационно обжалване с въпроса за правното действие на решението по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, когато старата длъжност не съществува по щат при работодателя и когато е налице закриване на част от предприятието. Въпросът е от значение за постановения резултат, защото въззивната инстанция е приела, че решението, с което уволненият работник се възстановява на работа касае само индивидуалния трудов договор, но не и щатната бройка. Прието е, че в изпълнение на съдебното решение работодателят е длъжен да допусне възстановения служител до предишната работа независимо от настъпилата промяна в хода по първия трудов спор, но не и да изменя щатното разписание и отново да възстановява несъществуващата длъжност. Работодателят може по своя преценка веднага да пристъпи към уволнение поради закриване на част от предприятието или да предложи на работника /служителя друга работа. Разрешаването на въпроса е от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото. В заключение, налице са основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и касационното обжалване следва да бъде допуснато. Мотивиран от горното, съдът