Определение № 3394 от 27.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3349/2024 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Б. Б., ЕГН [ЕГН], с адрес [населено място], [улица] против решение № 337 от 26.06.2024 г. по гр.д.№ 364/2024 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 500758 от 29.12.2023 г., постановено по гр.д. № 643 от 2019 г. на Районен съд Разлог. С последното е отхвърлен предявеният от касаторката иск по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС за признаване за установено, че ответникът Н. Б. Н. й дължи сумата 2400 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 08.05.2018 г. – 25.04.2019 г. на съсобствените им имоти, находящи се в [населено място], [улица], съставляващ ПИ с идентификатор ***, с площ 359 кв.м., втория етаж от жилищната сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***и самостоятелен обект с идентификатор ***. Със същото решение е уважен насрещния иск, предявен от Н. Б. Н., ЕГН-[ЕГН], като е признато за установено по отношение на К. Б. Б., че той е собственик на основание придобивна давност на 3/8 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, с площ 359 кв.м., на 1/2 ид.ч. от втория етаж от жилищната сграда, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***и на сграда, съставляваща самостоятелен обект с идентификатор ***, с адрес [населено място], [улица] В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, защото не е обсъдена нотариалната покана, която е изпратила на брат си Н. Н. и която счита, че е смутила и прекъснала владението му. Затова твърди и необосонваност на решението. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди значение на настоящия казус за развитие на правото. Не е формулиран правен въпрос. Направено е оплакван, че съдът не е обсъдил изпратената нотариална покана. Ответникът по касация оспорва допустимостта на касационната жалба в частта против въззивното решение по чл. 422 във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС на основание чл. 280, ал..3, т.1 ГПК и допускането до касационно обжалване поради това, че решението е съобразено със съдебната практика, че нотариалната покана не прекъсва течението на придобивната давност. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна. В частта против въззивното решение по иска по чл. 422, във вр. с чл. 31, ал.2 ЗС, касационната жалба е недопустима, защото иска за признаване съществуване на парично вземане за обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС е с цена 2400 лв. и съгласно чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Съгласно този тест, на касационно обжалване не подлежат въззивни решения с цена на иска по граждански дела - до 5000 лв. Поради това касационната жалба в тази част ще се остави без разглеждане. В частта, с която е потвърдено решението на РС, с което е уважен насрещният иск за собственост на посочения по-горе недвижим имот, основан на придобивна давност, касационната жалба е подадена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено: Страните са брат и сестра, единствени наследници на Б. Н. Г., починал на 01.08.2008 г. Той е купил с н.а. № 14,т.2/24.12.1973 г. 1/2 ид.ч. от дворно място, съставлляващо п.***, от кв. ***по плана на [населено място], ведно с втория етаж от построената в него къща. Не се спори, че е построил в местото гараж със съгласието на съсобствениците си. С н.а. № 35,т.7/07.12.2005 г. бащата Б. Г. е дарил на дъщеря си 1/4 ид.ч. от дворното място. След смъртта му, К. Б. се е снабдила с констативен нот. акт № 30,т.3/17.09.2010 г., с който е призната за собственик по документи и наследство на 3/8 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от втория етаж. Този нот. акт се оспорва от Н. Н.. Ответникът по първоначалният иск е предявил насрещен иск за 3/8 ид.ч. от дворното място, 1/2 ид.ч. от втория етаж на къщата и цялата стопанска сграда, заснета в КК с № ***, като се позовава на придобивна давност, текла от смъртта на баща му, от който момент е сменил ключовете и не е допускал сестра си в имота. Твърденията на Н. за установяване на владение върху имота, за който предявявана насрещния иск, са доказани от показанията на всички разпитани свидетели. Според тях, веднага след погребението на баща им на 02.08.2008 г. Н. сменил ключалките на вратите към двора и етажа и повече не е допускал там сестра си и членовете на нейното семейство. За последно тогава Б. и членовете на семейството й посетили имота, опитали се да влезнат и да получат ключове, но Н. отказал да им даде такива и не ги пускал. Б. не предприела никакви действия срещу брат си. Не са събрани други доказателства, които да сочат противното и да опровергават изложените. Въззивнитя съд е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на придобивното основание, визирано в разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Н. е демонстрирал пред Б., че е започнал да владее нейните идеални части от наследствените имоти с намерението да ги придобие по давност от погребението на баща им. Разгледал е основанията за прекъсване на давността, посочени в императивната норма на чл. 116 ЗЗД, приложими и за придобивната давност съответно, съгласно чл. 84 ЗС, които основания са изрично и изчерпателно уредени в закона и не могат да се тълкуват разширително, т.е. други действия, освен ограничително посочените, не могат да прекъснат започналата да тече придобивна давност. Въззивният съд изрично е посочил, че придобивната давност не може да се счита прекъсната с подаване до прокуратурата на жалба за връщане на имота /Решение № 115 от 07.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3954/2017 г., I г. о., ГК/, с различни покани - устни, писмени или нотариални, с фактически смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от 6 месеца /Решение № 130 от 18.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1017/2019 г., II г. о./, или с предявяването на извънсъдебни претенции от какъвто и да е вид, вкл. когато са довели до скарване /Решение № 83 от 09.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3878/2019 г., I г. о., ГК /. Декларирането на идеалните части от имотите в общинската администрация и плащането на данъци за тях от страна на Б. също е преценено, като действие, което не е годни да смути владението или да прекъснат придобивната давност на Н., защото са насочени към държавни органи и не целят пряко противопоставяне на течащата давност в полза на Н. и отстраняването му от владените имоти. Снабдяването на Б. с констативен нотариален акт през 2010 г. също не е прекъснало придобивната давност на Н., защото това действие не води до отнемане на фактическата власт от него. Обсъдено е и представеното доказателство пред въззивния съд – решение на ТЕЛК и доводът за влошено здравословно състояние на Б., тъй като не се установява това състояние да й е попречило да извършва правни действия - снабдяване с констативен нот. акт, подаване на заявление по чл. 410 ГПК,., предявяване на иска по чл. 422 ГПК, т.е. могла е да предяви иск за ревандикация или делба, чрез които да прекъсне течащата придобивна давност. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на делото и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Неформулирането на ясни въпроси по наведените основания по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване. Въпреки това съдът отбелязва следното: Изводът на въззивния съд, че не прекъсват давността различни покани-устни, писмени, нотариални, с фактически смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се изразили в отнемане на владението за повече от 6 месеца, е в съответствие със съдебната практика на ВКС (решение № 39 от 25.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3611/2015 г., II г. о., решение № 130 от 18.11.2019 г. по гр. д. № 1017/2019 г. на ІІ г. о. на ВКС) Не прекъсва давността и предявяването на извънсъдебни претенции от какъвто и да е вид, вкл. когато са довели до скарване ( решение № 83 от 09.10.2020 г. по гр. д. № 3878/2019 г. на ВКС, І г. о., решение № 168 от 14.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2022 г., I г. о., решение № 50117 от 6.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 509/2022 г., II г. ) Снабдяването на собственика с акт за установяване на правата му не отнема фактическата власт от владелеца и не е основание по чл.116 ЗЗД за прекъсване на давността. /решение № 45/16.03.2015г. по гр.д.№ 6533/2014г. ІІ гр.о./ Тъй като доводите на касаторката за необсъждане на нотариалната покана и издадения констативен нот. акт са обсъдени от възивния съд, а формулираните изводи кореспондират на трайно установената съдебна практика, не е налице основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Не е обосновано и наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Това основание е налице, когато за разрешаване на правният спор е необходимо прилагането на правна норма или правен институт, които са неясно или непълно уредени, или когато по прилагането им е налице съдебна практика, която облаче е неактуална или противоречива. Относно това кога и как се прекъсва придобивна давност е налице съдебна практика, част от която съдът цитира по горе. Тя не е противоречива или неактуална, поради което и на това основание не се допуска касационно обжалване. Не е налице и очевидна неправилност Такава е налице когато решението страда от особено тежка степен на неправилност в една от трите му форми, която може да се установи от мотивите на съдебния акт без да се извършва същинската касационна проверка по оплакванията в касационната жалба. Очевидно неправилно е решението когато съдът не е приложил или е приложил в обратен смисъл императивна правна норма, когато са нарушени съдопроизводствени правила, гарантиращи обективно, безпристрастно и съобразено с обективната истина решаване на правния спор, при зачитане равенството на страните. Съдът не констатира такива нарушения. Спорът е решен според установените факти по делото. Не са нарушени основни логически, опитни и общоприложими научни правила при формиране на правните изводи въз основа на установените факти по делото. Затова не се допуска касационно обжалване и на това основание. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1, т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски за тази инстанция в доказаният с договора за правна помощ размер – 800 лв., за които е отразено в договора, че са изплатени в брой. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение