Определение № 2933 от 03.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1326/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ /ТЦ - ИМЕ/ АД /в несъстоятелност/, представлявано от синдика А. Г. М., против Решение №1295 от 11.11.2025г. по в. гр. д. №1370/2025г. по описа на Апелативен съд- София, с което е било потвърдено Решение №266058 от 11.10.2021г., постановено по гр.д. № 11082/2020г. по описа на СГС в частите му, с които са отхвърлени предявените от „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ АД, ЕИК[ЕИК], срещу ЧСИ И. Т. Ч., с № 783 от РКЧСИ, искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 1 000 031,01 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху същата; предявените от „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ АД, ЕИК[ЕИК], срещу ЧСИ Радост Р. Г., с № 925 от РКЧСИ, евентуални искове по чл. 441 от ГПК във връзка с чл. 45 ЗЗД и чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата 1 000 031,01 лв., от които 714 012,04лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ЧСИ Ч., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.09.2018г. до 14.10.2020г. в размер на 150 140,87 лв. и от 15.10.2020г. до окончателното изплащане, и 135 878,10 лв., представляващи мораторна лихва, изчислена върху сумата 12 229 028,71 лв., считано от 11.08.2018 г. до 19.09.2018 г.; и предявените от „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ АД, ЕИК[ЕИК], срещу ЧСИ Радост Р. Г., с № 925 от РКЧСИ, евентуални искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 1 000 031,01 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва върху същата.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на решение за уважаване на предявения иск. В жалбата е инкорпорирано изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което касаторът се позовава на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК.

Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от ответните страни по ЧСИ И. Т. Ч., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв. А. Т., и ЧСИ Радост Р. Г.- Ч., ЕГН [ЕИК], чрез пълномощника й по делото адв. К. Г., с които се изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и за неоснователност на жалбата.

Третите лица- помагачи на евентуалния ответник ЧСИ Радост Р. Г.- Ч., № 925 от регистъра на К. на ЧСИ- „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК[ЕИК] и „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], не са взели становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, съобрази следното:

Производството пред въззивния съд се е развило по реда на чл.294 ГПК след като с Решение № 1268/15.05.2025г. на ВКС по к.гр.д. № 2854/2022г., III г.о., след отмяна на Решение № 1570/19.12.2022г. по гр.д. № 515/2022г. по описа на Апелативен съд- София са били отхвърлени предявените от „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ АД срещу ЧСИ И. Т. Ч., с № 783 от РКЧСИ, искове с правно основание чл.441 ГПК във връзка с чл.74 ЗЧСИ и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумите от 714 012,04 лв.- обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на ЧСИ Ч. по изп.д. № 522/2016 г. по неговия опис, изразяващи се в начислени такси по т.20 и по т.26 от ТТРЗЧСИ, които разноски по изпълнението са разпределени на 15.11.2017г. в полза на ЧСИ Ч. от продажбата на два имота на ищеца, ипотекирани в полза на „Обединена българска банка“АД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба- 15.10.2020г. до окончателното й заплащане; 150 140,87 лв.- обезщетение за забава на плащането на сумата от 714 012,04 лв. за периода 20.09.2018г.-14.10.2020г.; 135 878,10 лв.- обезщетение за забава на плащането на сумата от 12 229 028,71 лв. за периода 11.08.2018г. - 19.09.2018г. С касационното решение делото е било върнато на въззивния съд за разглеждане /по поредността на предявяването им/ на евентуалните искове срещу ЧСИ И. Ч. с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД- за заплащане на посочените суми като дължими поради неоснователно обогатяване, както и исковете (ако са налице процесуалните условия за това) за заплащане на тези суми срещу втория евентуален ответник ЧСИ Радост Ч. на основание чл. 441 ГПК във връзка с чл. 74 ЗЧСИ като обезщетение за причинени вреди от противоправни изпълнителни действия във връзка с приемане архива на първия предпочитан ответник, вкл. на изп. д. № 522/2016г., и на основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 и чл. 59 ЗЗД- за заплащане на същите суми като дължими поради неоснователно обогатяване. В касационното решение е било указано, че с отмяна на въззивното решение и постановяване на ново решение по същество за отхвърляне на главния иск против първия ответник се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на съединените с него евентуални искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, респ. чл. 59 ЗЗД (по реда на тяхното предявяване) срещу този ответник, а при тяхното отхвърляне- на предявените обективно съединени искове срещу втория ответник ЧСИ Радост Ч., съответно с правно основание чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 74 ЗЧСИ, респ. чл. 55, ал.1, предл. 1 и чл. 59 ЗЗД, по които претенции въззивният съд не се е произнесъл.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел следното:

С възлагателно писмо от 07.09.2016г. Софийският районен съд /СРС/ е възложил на ЧСИ И. Т. Ч. събирането на вземането си срещу „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ АД за сумата 1 578 039,95 лв., представляваща държавна такса, дължима на основание чл.57, ал.6 във връзка с ал.5 от Закона за банковата несъстоятелност, за което е бил издаден изпълнителен лист от 26.01.2016 г. по гр.д.№ 53178/15 г. на СРС. Възлагането е извършено на основание чл.3, ал.2 от Споразумение за сътрудничество от 01.07.2015г., сключено между Висшия съдебен съвет /ВСС/ и К. на частните съдебни изпълнители /КЧСИ/. Съгласно споразумението към възлагателното писмо на СРС са били приложени изпълнителния лист и уведомлението за доброволно изпълнение, изпратено от СРС до длъжника, връчено на 07.06.2016г. при условията на чл.50, ал.2 от ГПК.

Според условията на споразумението за тези изпълнителни производства авансови такси не се събират, поради което и такава не е била внесена от СРС.

Въз основа на възлагателното писмо ЧСИ И. Ч. е образувал с постановление от 03.10.2016г. изп.д. № 522/2016г. с взискател- СРС и длъжник „Технологичен център - Институт по микроелектроника“ АД и е разпоредил уведомяването на НАП за започнатото принудително изпълнение и извършване на справки за имущественото състояние на длъжника.

Срещу имуществото на длъжника е било проведено принудително изпълнение, вкл. чрез опис, оценка и продажба на два недвижими имота, ипотекирани в полза на „Обединена българска банка“ АД- УПИ № ХV-1416 в м.“Задгарова артерия“ и УПИ № ХІV-1416. След проведена трета публична продан УПИ № ХV-1416 бил продаден за цена от 6 901 200 лв. с ДДС, а УПИ № ХІV-1416- за цена от 7 776 000лв. с ДДС. С разпореждане от 09.05.2017г. ЧСИ присъединил държавата като взискател по делото с вземане от 36 084 251,56 лв. Обявените купувачи на имотите внесли изцяло дължимата цена и данъци, поради което с постановление от 11.05.2017 г. ЧСИ Ч. им възложил имотите.

За постъпилите от проданта на двата имота суми ЧСИ Ч. извършил разпределение с разпореждане от 15.11.2017г., както следва: 1/ за разноски на ЧСИ Ч.- общо 714 072,04 лв., от които такса за опис на имотите по т.20 от ТТРЗЧСИ- 436 068 лв., пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху събраната сума по делото- 277 944,04 лв., 60 лв. обикновена такса по ТТРЗСЧИ и 6 000 лв.- възнаграждение за вещото лице, изготвило оценките, като допълнителни разноски по т.31 б.“д“ от ТТРЗЧСИ; 2/за данъчни и митнически задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски- 1971,29 лв.– дължим данък върху недвижимите имоти, които са продадени на публична продан; 3/ за вземания, обезпечени с ипотека- 11 508 956,67 лв. на ипотекарния кредитор „Обединена българска банка“ АД. Разпореждането било връчено на страните по делото, вкл. и на длъжника чрез синдика М. на 17.11.2017г., не било обжалвано и влязло в сила на 27.11.2017г. Междувременно с решение от 01.11.2017 г. по т.д. № 2000/2015 г. на СГС, ТО, длъжникът по изпълнението- „ТЦ–ИМЕ“ АД бил обявен в неплатежоспособност с начална дата 31.12.2014г. и по отношение на него било открито производство по несъстоятелност.

С определение от същата дата за временен синдик на дружеството е била назначена А. М.. Решението и определението били обявени в търговския регистър на 02.11.2017г. С последващо решение № 1145 от 07.06.2018 г. по същото дело съдът по несъстоятелността обявил „ТЦ – ИМЕ“ АД в несъстоятелност, прекратил дейността на предприятието му, както и правомощията на органите на управление, лишил длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и постановил започване осребряването на имуществото му.

С писмо от същата дата- 07.06.2018 г. синдикът възразил пред ЧСИ Ч. относно задържане на сумата, заделена въз основа на извършеното разпределение за взискателя „Обединена българска банка“ АД в общ размер от 12 229 028,71 лв., и го поканил да преведе тази сума по сметката на масата на несъстоятелността. На същото ЧСИ Ч. отговорил на 21.06.2018г., че производството се води по ДОПК и искането да се преведе в масата по несъстоятелността събраната в изпълнението сума противоречи на закона. С последващо писмо от 06.08.2018 г., получено при ЧСИ Ч. на 07.08.2018 г., синдикът М. го уведомила, че с определение № 4006/31.07.2018 г. по т.д. № 2000/15 г., обявено в ТР на 01.08.2018г., съдът по несъстоятелността е одобрил списъците с приети вземания на кредиторите на „ТЦ - ИМЕ“ АД /н/ и е поискала в 3- дневен срок от получаване на поканата ЧСИ Ч. да преведе по сметката на несъстоятелността всички събрани от него суми в полза на обезпечените кредитори. След получаване на писмото ЧСИ Ч. изготвил протокол на 08.08.2018г., с което приел искането на синдика за основателно. Отбелязал, че с решение от 07.08.2018 г., постановено по гр.д. № 5015/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., са му отнети правата да упражнява дейността на ЧСИ за определен срок, поради което не може да извършва абсолютно никакви действия, вкл. и да се разплаща по банковите си сметки. Затова оставил без движение искането на синдика и разпоредил същото да се докладва на приемащия архива му съдебен изпълнител, който ще има правомощието да извърши плащането.

Протоколът е връчен на синдика по електронна поща на 10.08.2018г.

С Решение № 45/07.08.2018г., постановено по гр.д.№ 5015/2017 г. на ВКС, ІІІ г.о., ЧСИ И. Ч. бил лишен от правоспособност на ЧСИ за срок от две години за допуснати дисциплинарни нарушения. Със заповед № СД-04-89/31.08.2018г. на министъра на правосъдието служебният архив на ЧСИ Ч. бил прехвърлен на ЧСИ Радост Ч., а самото предаване било осъществено на 12.09.2018 г. На 17.09.2018г. с нарочно разпореждане ЧСИ Ч. продължила изпълнителното производство по изп.дело № 522/2016 г. на ЧСИ Ч. под нов № 2644/18г., а на 19.09.2018г. разпоредила сумата от 11 508 956,67 лв. да се преведе на посочената от синдика М. сметка по несъстоятелността.

С постановеното по настоящото дело окончателно Решение № 1268/15.05.2025 г. по к.гр.д. № 2854/2022 г. на ВКС, III г.о., съдът е отхвърлил предявените от „ТЦ – ИМЕ“ АД /н/ срещу ЧСИ И. Ч. искове с правно основание чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ и по чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 714 012,04 лв. като обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразните действия на ответника по изп.д. № 522/2016 г. изразяващи се в начислени такси по т.20 и по т.26 от ТТРЗЧС и лихвите върху таксите.

Съобразявайки се със задължителната сила на посоченото решение, въззивният съд е приел, че в случая отсъства противоправност в действията на първия ответник ЧСИ И. Ч. по разпределението на суми от постъпленията от приключилата публична продан на собствените имоти на ищцовото дружество като такси по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ.

Позовал се е на приетото в касационното решение, че предвиденото в разпоредбата на чл.638, ал.1 ТЗ спиране на изпълнителните производства срещу имущество, включено в масата на несъстоятелността, не намира приложение в хипотезата на започнало преди откриването на производството по несъстоятелност на длъжника принудително изпълнение върху неговото имущество за събиране на публични вземания по реда на ДОПК от ЧСИ, но който е това е било възложено съгласно чл.2, ал.2 и ал.3 ЗЧСИ.

Ето защо ЧСИ Ч. не е бил длъжен да спре изпълнителното дело след откриването на производството по несъстоятелност на длъжника, а извършеното от него разпределение от 15.11.2017г. е в съотвествие с разпоредбите на чл.638, ал.1 от ТЗ и чл.193 от ДОПК. Разпределените със същото суми за дължими разноски по изпълнението и такси в негова полза не са противоправни, тъй като ЧСИ има право на възнаграждение и в случаите, когато действа като публичен изпълнител за събиране на публични вземания по реда на ДОПК, защото то овъзмездява положения от него труд и е частно вземане /арг. от т.11 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно чл.78, ал.1 ЗЧСИ дължимите по изпълнението в полза на ЧСИ такси се събират за извършването на изпълнителни действия и/или други действия, а размерът на таксите и видът на разноските по изпълнението се определят с тарифа на Министерския съвет по предложение на министъра на правосъдието след съгласуване с КЧСИ.

Поради тази нормативна рамка липсва основание за извод, че ЧСИ не начислява такси по провежданото изпълнение, вкл. за опис по т. 20 ТТРЗЧСИ и пропорционална такса по т. 26 от същата, в случаи като процесния, защото законът не дава различно разрешение на повдигнатия въпрос при провеждане на принудително изпълнение по реда на ГПК и при възлагане събирането на публични вземания по реда на ДОПК.

Разликата във вида на вземанията, които се удовлетворяват по реда на принудителното изпълнение, не може да обоснове извод, че във втория случай такси не се дължат. Затова и като е реализирал имущество на длъжника с открито производство по несъстоятелност при условията на чл. 193, ал. 1 ДОПК ЧСИ Ч., действайки като публичен изпълнител по възложено събиране на публични вземания по реда на ДОПК, правилно е разпределил получените от реализацията на това имущество средства при спазване правилата на ДОПК, които са приложими спрямо всеки един етап от принудителното изпълнение- описа на имотите, тяхната продажба, обявяването на купувачи, внасяне на цената и възлагането им, като няма нито житейска, нито правна логика спрямо извършването на разпределението от 15.11.2017 г. и в частност- разпределението на суми в негова полза като разноски (такси) по изпълнението, да се прилагат правилата на ТЗ, вкл. при съобразяване, че разпределението е извършено след датата на решението по чл. 630 ТЗ.

За неоснователни са приети доводите на ищеца, че ЧСИ Ч. начислил без основание в своя полза сумите за такси по т.20 и т.26 от ТТРЗЧСИ, защото те представлявали част от масата на несъстоятелността на дружеството и ЧСИ следвало да се удовлетвори за това вземане като го предяви на общо основание в универсалното производство по несъстоятелност.

Съдът е посочил, че в случая принудителното изпълнение е проведено преди откриване на производството по несъстоятелност по отношение на длъжника, а разпоредбата на чл.193 ДОПК, отнасяща се до принудителното изпълнение при несъстоятелност срещу имущество на длъжника, върху което преди откриването на производство по несъстоятелност вече са наложени мерки за обезпечаване на публични вземания и срещу което е започнало принудително изпълнение за събиране на публични вземания, е специална по отношение на разпоредбите на ТЗ.

Съгласно чл.193, ал.1 ДОПК в посочената хипотеза такова имущество се реализира от публичния изпълнител при условията и по реда на ДОПК, въпреки откриването на производство по несъстоятелност срещу длъжника.

Според съда в случая не е налице хипотезата на чл.193, ал.4 ДОПК, доколкото имуществото на длъжника е реализирано /осребрено/ преди откриването на производството по несъстоятелност, а само разпределението на постъпилите от него суми е извършено след тази дата.

Посочил е, че в този случай на ЧСИ, на който законосъобразно е възложено събирането на публични вземания по реда на чл.81 ЗЧСИ /в редакцията й към релевантния момент/, се дължат на общо основание съответните такси за извършените от него изпълнителни действия, като е без правно значение дали в резултат на същите публичното вземане е удовлетворено или не. След като действията по принудително изпълнение са довели до осребряване на имуществото на длъжника, ЧСИ дължи извършването на всички последващи процесуални действия, вкл. да възложи имуществото на спечелилия го купувач и да извърши разпределение на постъпилите суми, като начисли следващите се по изпълнението такси и разноски, които винаги са за сметка на дължника.

И макар вземането за дължимите му такси и разноски да е частно такова, то следва да се удовлетвори именно при разпределение постъплението от осребреното при проведеното принудително изпълнение имущество на длъжника съгласно чл.255 ДОПК, а не като предяви своето вземане в процедурата по несъстоятелност на длъжника.

Според съда след като за проведеното принудително изпълнение приложимите правила са на ДОПК /субсидиарно - ГПК/, то няма основание да се приеме за основателен доводът на ищеца, че спрямо описа на имотите, тяхната продажба, обявяването на купувачи, внасяне на цената и възлагането на имота, изпълнителните действия на ЧСИ се подчиняват на реда и условията на ДОПК, а спрямо разпределението от 15.11.2017г., доколкото е след датата на решението по чл. 630 ТЗ, се прилага редът на ТЗ.

По тези съображения съдът е приел, че не е налице твърдяната от ищеца хипотеза на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. В случая отсъства даване /престиране/ от страна на ищеца в полза на ЧСИ Ч. при липса на основание, а е осъществена в цялост законоустановена процедура по принудително реализиране /осребряване/ на имущество на въззивника-публичен длъжник по реда на ДОПК, за което на ЧСИ Ч. се следват съответните такси, при зачитане привилегията за покриване на разноските по принудителното изпълнение, дадена от чл.255 ДОПК. Осъществяването на тази процедура не е ощетила масата на несъстоятелността, както се поддържа от синдика на несъстоятелния длъжник, доколкото е регламентирана от закона при преценен баланс между интереса на публичния взискател, длъжника, срещу когото след отпочване на принудително изпълнение по реда на ДОПК е открито производство по несъстоятелност, и неговите кредитори.

По посочените съображения съдът е приел предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД против ЧСИ И. Ч. за неоснователен, както и предявения в условието на евентуалност иск по чл.59, ал.1 ЗЗД срещу същия ответник.

Поради отхвърлянето на тези искове съдът е пристъпил към разглеждане на предявените в условието на евентуалност искове срещу ЧСИ Радост Ч..

Посочил е, че във въззивната жалба на ищцовото дружество не са били изложени никакви конкретни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в посочената му част, поради което и съобразно дадените в т. 1 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължителни за съдилищата разяснения по приложението на чл. 269, изр. 1 ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка само за нищожност и недопустимост на първоинстанционното решение, както и за допуснато при постановяването му нарушение на императивна материалноправна норма - порок, който може да бъде констатиран от въззивната инстанция и без да е бил изрично заявен като основание за обжалване.

При спазване на тези указания съдът е приел, че в частта му за отхвърляне на предявените искове против ЧСИ Радост Ч. първоинстанционното решение е правилно.

При постановяването му материалноправните норми на чл.441 ГПК, във вр. с чл.74 ЗЧСИ и на чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.59 ЗЗД са приложени в съответствие с изяснения по-горе техен смисъл във връзка с разрешения спорен въпрос досежно законосъобразността на проведеното принудително изпълнение спрямо имуществото на ищеца-длъжник по реда на чл.193 ДОПК, вкл. в частта му за изпълнението на разпределението от 15.11.2017г. Съдът е посочил, че според твърденията на ищеца противоправните действия на ЧСИ Радост Ч. се изразяват в това, че същата не е превела на 19.09.2018 г. по сметката на несъстоятелността сумата от 714 012,04 лв., а само разликата между получената от осребряване на имуществото му по реда на ДОПК сума от 12 229 028,71 лв. и сумата от 714 012,04 лв. Според съда в случая след приемане на архива от кантората на ЧСИ Ч., ЧСИ Радост Ч. е извършила само едно действие по изп.д. № 552/2016 г., преобразувано при нея под № 2644/2018 г.- превела е в масата на несъстоятелността сумата, която е била разпределена за тази сметка съобразно влязлото в сила разпределение от 15.11.2017 г. /същото не е било обжалвано и от самия длъжник/. Това действие не се явява противоправно, тъй като е изцяло съобразено с нормите на чл.193, ал.1 - ал.4 ДОПК според тълкуването им, изложено по-горе. Чрез същото действие ЧСИ Ч. не е причинила имуществени вреди на ищеца, който отнапред е знаел, че според извършеното разпределение от осребряване на имуществото му в масата на несъстоятелността ще се върне единствено сумата от 11 508 956,67 лв., а сумата от 714 012,04 лв. е разпределена за предпочтително удовлетворение на разноските по принудителното изпълнение по реда на чл.255 ДОПК /той не е обжалвал разпределението/.

Чрез това си действие същата не се е обогатила без основание, защото не тя е получила таксите и разноските по изпълнението, поради което не дължи връщането им, вкл. с лихвата за забава.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, обосновавайки основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК, касаторът твърди, че при постановяване на решението си въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси:

1.Може ли частен съдебен изпълнител да се удовлетвори за свое частноправно вземане /такси по ТТРЗЧСИ/ от стойността на обезпечено имущество, когато тя не достига за удовлетворяване на обезпечения кредитор при положение, че ТР№1/2017 забранява това за възнаграждението на синдика и другите разноски по чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ?- по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК;

2.Може ли ЧСИ да се удовлетвори извън производството по несъстоятелност за свое възнаграждение, без да е предявил вземане по чл.685-694 от ТЗ, и при наличие на императивната норма на чл.739 от ТЗ за погасяване на непредявени вземания?- по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК;

3. Допустимо ли е при липса на нормативна тарифа за събиране на публични вземания от ЧСИ да се прилага по аналогия ТТРЗЧСИ при положение, че публичните изпълнители не събират такси по ДОПК?- по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК;

4. Допустимо ли е съдът да приеме, че върху дадено имущество е започнало принудително изпълнение без доказателства за това и да обоснове решението върху факти, които противоречат на доказателствата?- по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК;

5. Нарушава ли подобно извънпроцедурно удовлетворяване принципа за съразмерно и справедливо удовлетворяване на всички кредитори по чл.607 от ТЗ?- по този въпрос се твърди наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.3 и ал.2, пр.3 от ГПК;

Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното решение и на основание чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК поради очевидната му направилност.

Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:

1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд;

2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009 г., материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение.

Върховният касационен съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни.

Според настоящия състав на съда не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Повдигнатите в изложението въпроси №1, 2, 3 и 5, с които се обосновават поддържаните основания за допускане на касационно обжалване, уточнени от съда съобразно указанията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2009г., обобщено се отнасят до дължимостта на предвидените в ТТРЗЧСИ такси в полза на ЧСИ, който осъществява принудително изпълнение на публични вземания съгласно чл.2, ал.2 и 3 от ЗЧСИ, и до начина на удовлетворяване на вземането на съдебния изпълнител за същите в случаите, когато след осребряването на имуществото и към датата на извършване на разпределението спрямо длъжника е било открито производство по несъстоятелност.

Същите са от значение за изхода на спора и удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК, но не и допълнителните такива по т.1 и т.3 на същата разпоредба.

По въпросите е налице формирана съдебна практика- Решение № 1268 от 15.05.2025 г. по к.гр.д. № 2854/2022 г. на ВКС, III г.о., постановено по спор между същите страни, в което е прието, че частният съдебен изпълнител има право на възнаграждение, респ. да начислява предвидените в ТТРЗЧСИ такси за опис и изпълнение по т.20 и т.26 от същата, и в случаите, когато действа като публичен изпълнител за събиране на публични вземания по реда на ДОПК, като разликата във вида на вземанията, които се удовлетворяват по реда на принудителното изпълнение, не обосновава извод, че в този случай такси не се дължат. По аргумент и от разпоредбата на чл. 81 ЗЧСИ, която е част от действащото законодателство от края на м. октомври 2017г., и при възлагане на публични държавни и общински вземания за събиране от ЧСИ, такси по изпълнението се дължат и заплащат.

В решението е прието и че съгласно разпоредбите на чл.193 от ДОПК и чл.638, ал.1 от ТЗ действията по принудително изпълнение за събиране на публичните вземания по реда на ДОПК, извършени в срок до 6 месеца от решението по чл. 630 ТЗ, без значение дали се провеждат от публичен изпълнител или ЧСИ по възлагане, са законосъобразни и когато са довели до реализиране на имуществото на длъжника (осребряването на активи от него), съдебният изпълнител има задължението да упражни процесуалните си правомощия, вкл. наред с възлагане на имуществото на спечелилия го купувач и да определи и начисли следващите се по изпълнението такси и разноски, което да извърши с разпределението на постъпилите от продажбите суми. Няма основание да се приеме, че спрямо описа на имотите, тяхната продажба, обявяването на купувачи, внасяне на цената и възлагането на имота, изпълнителните действия на ЧСИ се подчиняват на реда и условията на ДОПК, а спрямо извършването на разпределението и в частност- разпределянето на суми в негова полза като разноски (такси) по изпълнението, доколкото е след датата на решението по чл. 630 ТЗ, е приложим редът на ТЗ и удовлетворяването на вземането на ЧСИ следва да се извърши в производството по несъстоятелност на длъжника.

Така формираната практика се споделя от настоящия състав на съда и не се нуждае от промяна или осъвременяване, като обжалваното въззивно решение е съобразено с нея. Цитираното от касатора Тълкувателно решение № 1/2017 от 03.12.2018г по т. д. № 1/2017 г. на на ОСТК на ВКС е неотносимо към процесния казус, тъй като в т.9 от същото е била разглеждана различна хипотеза, а именно- могат ли получените суми от продажбата в производството по несъстоятелност на имущество, върху което е учредена ипотека или залог, да служат за покриване на предплатените от кредиторите разноски по чл.629б ТЗ или на разноските по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ (и в частност възнаграждения на синдика), когато получената сума от продажбата на имуществото не е достатъчна за пълното удовлетворяване на обезпечения кредитор с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

В случая съдебният изпълнител е извършил продажбата на имуществото по реда на ДОПК преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника, като по отношение на извършеното от него принудително изпълнение, вкл. разпределението на получените от същото суми и начисляването на дължимите такси и разноски, се прилагат разпоредбите на ДОПК и субсидиарно- ГПК, а не тези на ТЗ и разясненията по посоченото тълкувателно решение, които не се отнасят до тази хипотеза.

Предвид горното липсват поддържаните от касатора основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Въпрос №4 от изложението е формулиран неясно и във връзка с оплаквания за неправилност на решението, поради което по отношение на него не е налице общата предпоставка на чл.280, ал.1 от ГПК.

Неоснователно е и направеното искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2 от ГПК поради очевидната му неправилност. Съгласно формираната практика на ВКС очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК е съдебно решение, засегнато от особено тежък порок, който може да бъде констатиран пряко от съдържанието му, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта. Такъв би бил прилагането на отменен закон, прилагане на закон в противоречие с неговия смисъл, нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика.

В конкретния случай от въззивното решение не може да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост на мотивите при постановяването му; съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В подадените отговори на касационната жалба ответните страни по същата са заявили, че претендират разноски, но доколкото по делото липсват доказателства да са направили такива, то разноски не им се присъждат.

Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,