Определение № 125 от 13.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 741/2018 г.

Производството е по чл.282 ал.2 ГПК. Подадена е молба от [фирма], за спиране изпълнението - предвид касационното му обжалване - на решение № 127/28.12.2017 г. по т.д.№ 322/2017 год. на Бургаски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 281/20.07.2017 г. по т.д. № 254/2016 год. на Окръжен съд- Бургас, като молителят е осъден да заплати на Едноличен търговец „ Л. – И.Д.К. – Д. К., на основание чл.55 ал.1 пр. първо ЗЗД, сумата от 54 320,50 лева, ведно със законна лихва върху същата, считано от 27.06.2016 год.. Дължимата, съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК във връзка с т.1 от ТР № 6/2015 год. по тълк.дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС,парична гаранция, съизмерима с присъдената сума, е в размер на 54 320,50 лева. Същата е внесена по сметката за обезпечения на ВКС – обстоятелство изрично удостоверено от счетоводител на ВКС към 09.03.2018 година. При така установените обстоятелства, настоящият състав приема, че искането за спиране е основателно. Налице е невлязло в сила осъдително въззивно решение,подлежащо на касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3 т.1 ГПК.Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК, считано от датата на уведомяване страната за въззивното решение – на 11.01.2018 година. Касационната жалба е редовна от външна страна, съгласно изискванията на чл.284 ГПК. Внесено е съответно по размер,съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК, обезпечение. Предвид изложените съображения и на основание чл.282 ал.2 ГПК, Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение