Определение № 50294 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2022 г.

Производството по делото е образувано по касационни жалби, както следва: 1/ от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Д. С. (с юридическо образование) срещу въззивно решение № 260007/07.03.2022г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.г.д.№518/2020г. в частта, с която след частична отмяна на решение № 70/15.06.2017 г. по гр. дело № 233/2016г. на Силистренски окръжен съд, е отхвърлен предявения от касатора иск за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество от Т. Н. М., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) /идентични на чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от ЗНПКОНПИ/, както следва: - 1 173,50 лв. –вноска по депозитна сметка в евро № B. C. 9790 2490 8539 01, открита в „Ц. кооперативна банка” АД; - 1 500 лв. – вноска по депозитна сметка в лева №B. C. 9790 2090 8539 00, открита в „Ц. кооперативна банка” АД; - 19 558,30 лв. – вноска по депозитна сметка в евро № B. C. 9790 2490 8539 00, открита в „Ц. кооперативна банка” АД; - 80,93 лв. – начислени лихви по депозитна сметка в евро № B. C. 9790 2490 8539 00, открита в „Ц. кооперативна банка” АД; - 3 192,75 лв. – вноска по депозитна сметка в евро № B. C. 9790 2490 8539 03, открита в „Ц. кооперативна банка” АД; - 166,72 лв. – начислени лихви по депозитна сметка в евро № B. C. 9790 2490 8539 03, открита в „Ц. кооперативна банка” АД; - 3 680 лв. – вноска по банкова сметка в лева № B. U. 8002 1002 0921 16, открита в „Обединена българска банка” АД; - 180 лв. – внесена от трето лице по банкова сметка в лева № B. U. 8002 1002 0921 16, открита в „Обединена българска банка” АД; - 73,02 лв. – остатък от вноска по разплащателна сметка в лева № B. B. 7114 1024 9083 00, открита в „Стопанска и инвестиционна банка” АД; - 592,70 лв. – остатък от вноска по разплащателна сметка в евро № B. F. 9150 1004 2371 56, открита в „П. инвестиционна банка” АД; - 2 666,38 лв. – внесена от трети лица по разплащателна сметка в евро № B. F. 9150 1004 2371 56, открита в „П. инвестиционна банка” АД; - 782,33 лв. – вноска по депозит в евро № B. F. 9150 2004 2371 50, открит в „П. инвестиционна банка” АД. 2/ касационна жалба от Т. Н. М., чрез адвокат Т. С., срещу въззивно решение № 260007/07.03.2022г. на Варненски апелативен съд, постановено по в.г.д.№518/2020г. в частта, с която след частично потвърждаване на решение №70/15.06.2017 г. по гр. дело № 233/2016 г. на Силистренски окръжен съд, в полза на Държавата, представлявана от КПКОНПИ, е отнето незаконно придобито имущество от Т. Н. М., на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) /идентични на чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от ЗНПКОНПИ/, както следва: - недвижим имот: жилище – апартамент с идентификатор 66425.501.8843.8.5, находящ се в [населено място], представляващ самостоятелен обект в масивна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 66425.501.8843.8, изградена в поземлен имот с идентификатор 66425.501.8843 по КК на [населено място], [улица], № 54, ет. 3, ап. 5, заедно с принадлежащото му складово помещение, разположено в сутерена на сградата, представляващо: изба № 1 с площ 17,46 кв.м., ведно с 9,97 % ид.ч. от общите части на сградата, равняващи се на 22,61 кв.м. ид.ч., както и ведно със съответните на обекта ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху 144,09 кв.м. от общинския терен, в който е построена сградата, придобит с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 74, том Х., рег. № 10925, дело № 770 от 29.12.2011 г. /Акт № 85, том X., дело № 4783 от 29.12.2011 г. на СВ С./; - товарен автомобил „М. 408 Д“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 22.06.1990 г., рама № W., двигател № 60194010084375, придобит с договор на 15.06.2011 г.; - лек автомобил „О. Т.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 23.01.1995 г., рама № W., двигател № X., придобит с внос на 23.09.2007 г.; - лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 28.03.1994 г., рама № W., двигател № А., придобит с внос на 07.09.2007 г.; - лек автомобил „Б. 318 И“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 09.02.1993 г., рама № W., двигател № 184Е106527685, придобит от внос на 11.10.2007 г.; - лек автомобил „Ф. В.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 16.10.1992 г., рама № W., двигател № 1Y149630, придобит от внос на 06.09.2007 г.; - сумата от 74 600 (седемдесет и четири хиляди и шестстотин лева) лв., представляваща действителната стойност на отчуждените с нотариален акт за покупко-продажба № 118, том Х, рег. № 8830, дело №1400/25.11.2014 г. /Акт № 141, том ХХ, дело № 2858/25.11.2014 г. на СВ С./ недвижими имоти; - сумата от 5 660 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Б. 316 И“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 15.01.1997 г., № на рама: W., без № на двигател, придобит с внос на 21.01.2007 г., отчужден на 06.10.2008 г.; - сумата от 4 780 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „О. В.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 17.03.1997 г., № на рама: W., № на двигател: X., придобит с внос на 01.10.2007 г., отчужден на 19.11.2008 г.; - сумата от 2 810 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 26.01.1996 г., № на рама: W., № на двигател: 1Y525837, придобит с внос на 10.12.2007 г., отчужден на 19.11.2008 г.; - сумата от 8 340 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Б. 740 И“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 24.06.1999 г., № на рама: W., № на двигател: 5012201, придобит с договор на 19.04.2013 г., отчужден на 10.12.2013 г. С определение № 50055/17.03.2023 г. производството по делото е било спряно на основание чл. 292 от ГПК. По тълкувателно дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС е постановено и обявено тълкувателно решение от 18.05.2023 г. С оглед на изложеното, съдът намира, че са отпаднали процесуалните пречки по движение на делото, поради което касационното производство по него следва да бъде възобновено. По допускане на касационното обжалване: В жалбата Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението. Отправено е искане за неговата отмяна и постановяване на друго по същество на спора, с което исковете да бъдат изцяло уважени, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Насрещната страна Т. Н. М., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. В жалбата на Т. Н. М. са изложени доводи за недопустимост и неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Варна. Направено е искане и за присъждане на направените по делото разноски. Насрещната страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител Д. С. (с юридическо образование), с писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата. Излага, че производството е допустимо, а решението е съобразено с практиката на ВКС и разясненията дадени в ТР №1/2018г. на ОСГК на ВКС. Твърди, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения, а решението в оспорената му част е законосъобразно и правилно. По същество моли жалбата да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 283 ГПК от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговарят на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложени са и изложения по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд, след частична отмяна на решението на първостепенния Силистренски окръжен съд, отхвърлил частично исковете на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) /идентични на чл. 142, ал. 2, т. 1 и чл. 141 от ЗНПКОНПИ/, предявени от КПКОНПИ против Т. Н. М. за отнемане в полза на Държавата на подробно описано имущество – парични суми, които не са били налични в края на проверявания период. Със същото въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Силистра в частта, с която е постановено отнемане на подробно описано незаконно придобито имущество от ответника – недвижими имоти и превозни средства налични в края на проверявания период, както и равностойността на отчуждените от него недвижими имоти и МПС. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: С постановление по ДП №33/14г. на ОД на МВР – С. ответникът Т. Н. М. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.255, ал.1, т.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК, което попада в предметния обхват на чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИ/отм./, поради което е бил налице законен повод за образуване на проверка от комисията. Последната била уведомена за образуваното наказателно производство на 01.12.2014г. от ОП – С. и с решение №284/22.06.2016г. образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество. С последващо решение №418/31.08.2016г. комисията взела решение за внасяне на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от ответника в производството. Въззивният съд приел, че приложимият закон към предявените в производството искове е ЗПКОНПИ. Посочил, че приложение следва да намери разпоредбата на § 5, ал. 2 от ПЗР от закона, в редакцията ѝ след изменението с ДВ, бр. 1 от 2019г. Проверката и производството пред съда са започнали по ЗОПДНПИ /в сила от 19.11.12г. и отменен, считано от 23.01.18г./, но следва да се довършат по реда на ЗПКОНПИ. В тази връзка съдът посочил, че е приложима и разпоредбата на чл. 153, ал. 6 (нова, ДВ, бр. 1 от 3.01.2019 г.) от ЗПКОНПИ, според която „не съставляват законова пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, посочени в разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от закона“. Приел още, че по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, „значително несъответствие“ е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период, независимо, че проверката и производството за отнемане на незаконно придобито имущество са започнали по реда на ЗОПДНПИ /отм./. С оглед на изложеното, съдът направил извод за допустимост на производството. Въззивният съд установил, че към началото на проверявания период ответникът Т. М. не притежавал имущество. В периода на проверката от 04.12.2004г. до 04.12.2014г. същият придобил подробно описани недвижими имоти – земеделски земи, чиято обща пазарна стойност, към датите на тяхното придобиване, възлизала общо на 41 570лв., съгласно заключението по допуснатата и приета съдебно-техническата експертиза. Съдът установил, че всички придобити земеделски имоти впоследствие били продадени с нотариален акт № 118/25.11.14г., рег. № 105 на НК, за сума в общ размер на 74 600 лв. /т. ІІІ, л. 662-664/. Съдът приел още, че с нотариален акт НА № 74/29.12.11г., рег. № 429 на НК, ответникът придобил и недвижим имот, с идентификатор 66425.501.8843.8.5, находящ се в [населено място], представляващ самостоятелен обект в масивна многофамилна жилищна сграда с идентификатор 66425.501.8843.8, изградена в поземлен имот с идентификатор 66425.501.8843 по КК на [населено място], [улица], № 54, ет. 3, ап. 5, ведно с изба и прилежащите му общи части от сградата и правото на строеж, за сумата от 29 900 лв. (при данъчна оценка от 29 892 лв.). Изложил, че според заключението на съдебно-техническата експертиза, изслушано пред първоинстанционния съд, пазарната стойност на апартамента към датата на неговото закупуване възлизала на 58 500 лв. и той бил наличен в края на проверявания период. Съдът установил, че през проверявания период ответникът придобивал възмездно множество МПС, както следва: С договор от 15.06.2011г. – товарен автомобил „М. 408 Д“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 22.06.1990 г., рама № W., двигател № 60194010084375, срещу цена от 400 лв., с пазарна стойност към датата на закупуването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 6 900 лв.; Чрез внос – лек автомобил „О. Т.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 23.01.1995 г., рама № W., двигател № X., придобит на 23.09.2007г., с пазарна стойност към датата на закупуването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 3 700 лв.; лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 28.03.1994 г., рама № W., двигател № А., придобит на 07.09.2007г., с пазарна стойност към датата на закупуването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 3 050 лв.; лек автомобил „Б. 318 И“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 09.02.1993 г., рама № W., двигател № 184Е106527685, придобит на 11.10.2007г., с пазарна стойност към датата на закупуването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 3 230 лв.; лек автомобил „Ф. В.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 16.10.1992 г., рама № W., двигател № 1Y149630, придобит на 06.09.2007 г., с пазарна стойност към датата на закупуването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 2 190 лв. За тези автомобили съдът установил, че са налични в края на проверявания период. Констатирал, че през проверявания период ответникът придобил правото на собственост и върху други МПС, които впоследствие продал, както следва: - лек автомобил „Б. 316 И“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 15.01.1997 г., № на рама: W., без № на двигател, придобит с внос на 21.01.2007г., отчужден на 06.10.2008г., с пазарна стойност към датата на отчуждаването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 5 660 лв. (съобразно посоченото от вещото лице в с.з. на 16.05.17г.); - лек автомобил „О. В.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 17.03.1997 г., № на рама: W., № на двигател: X., придобит с внос на 01.10.2007г., отчужден на 19.11.2008г., с пазарна стойност към датата на отчуждаването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 4 780 лв.; - лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 26.01.1996 г., № на рама: W., № на двигател: 1Y525837, придобит с внос на 10.12.2007 г., отчужден на 19.11.2008г., пазарна стойност към датата на отчуждаването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 2 810 лв.; - лек автомобил „Б. 520 И“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 12.06.1998 г., № на рама: W., № на двигател: 30771762206S3, придобит чрез внос на 22.09.2009 г., отчужден на 10.04.2013г. Според Комисията получената от тази продажба цена послужила за купуването на следващия автомобил от ищеца (пълна трансформация на имущество) - лек автомобил „Б. 740 И“ с рег. [рег.номер на МПС], дата на първа регистрация 24.06.1999 г., № на рама: W., № на двигател: 5012201, придобит с договор на 19.04.2013 г., отчужден на 10.12.2013г., с пазарна стойност към датата на отчуждаването му, съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза, 8 340 лв. /т. ІІІ, л. 606-631/. Въз основа на така установеното, съдът направил извод, че общата стойност на придобитото от Т. М. имущество възлизала на 173 760лв., представляваща сбор от стойностите на същото, определени по пазарната стойност на придобиването /за това, което е налично в края на периода/ и по пазарната стойност на отчуждаването /за отчуждените по противопоставим на държавата начин/ вещи. По отношение на преминалите през банковите сметки на ответника парични средства, които не са налични в края на проверявания период, съдът приел, че не са част от имуществото. Обосновал, че част от имуществото не може да представлява и отрицателен размер на „нетен доход“. Съдът установил, че доходите на проверяваното лице с установен законен източник през проверявания период, са в общ размер на 13 708,11лв., представляващи сбор от осигурителните доходи и доходите от престой в чужбина, получените застрахователни обезщетения, плащания от ДФ „Земеделие“, както и преводи от трети лица. Съдът проследил движението на паричните средства по банковите сметки на ответника/проверявано от комисията лице/ и направил извод, че по делото не е установен законен източник на внесените от Т. М. суми на каса, доколкото не е посочено правното основание за придобиването им. Тези суми не включил в размера на получения от ответника доход. По отношение на разходите на ответника съдът констатирал, че същите са в общ размер на 65 168,94лв. и обхващат: издръжка, намалена с дните, за които било установено отсъствие на лицето от страната – 39 066,73лв.; суми за задгранични пътувания за 99 дни – 23 303,71лв.; извънредни разходи – заплатени МДТ, данъчни задължения, плащания по сметка на ГД „Охранителна полиция“, ЧСИ и СРС – 2 798,50лв. Въз основа на изложеното съдът направил извод, че нетния доход на Т. М. е бил отрицателна величина 13 708,11лв. - 65 168,94лв. = -51 460,83лв. В заключение, направил извод за наличие на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, доколкото от неговата стойност от 173 760лв. не може да се извади положителна величина на нетен доход и поради това приел, че несъответствието е в размер на 173 760лв. Изложил, че е налице необорената от ответника презумпция на чл.107, ал.1 от ЗПКОНПИ за наличие на незаконно придобито имущество, тъй като е налице обосновано предположение, произтичащо от значителното несъответствие за проверявания период в имуществото му. Посочил, че на отнемане, в този случай, подлежи единствено наличното имущество в патримониума на ответника в края на проверявания период, както и равностойността на отчуждените по противопоставим на държавата начин, за които имущества и парична равностойност уважил предявения иск. Намерил същия за неоснователен по отношение на преминалите през банковите сметки на ответника парични суми, които не са налични в края на проверявания период. Касаторът КПКОНПИ обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Дали представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в партимониума на лицето в края на проверявания период? и 2/ Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество? Твърди, че същите са разрешени в противоречие с формираната съдебна практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Посочените от касатора въпроси са от значение за постановения по делото резултат. На същите е даден отговор с постановеното ТР № 4/2021 по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Според него, не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В тълкувателното решение е прието още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Въззивното решение е постановено в съответствие с формираната съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване или изменение. По отношение на тези въпроси не са налице специалните предпоставки за допускане на обжалването – чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Касаторът Т. Н. М. обосновава допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси: 1/ Какво по правната си природа е нарушеното материално право заявено от ищеца чрез искова претенция по чл.75 от ЗОПДНПИ /отм./? 2/ В случай, че нарушеното материално право е от категорията на притезанията, „Как и кога държавата придобива част от имуществото на лицето – ответник в производството?“. Обосновава, че същите са от значение за развитие на правната теория и претендира обжалването да бъде допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Тези въпроси са неотносими към предмета на спора, тъй като не са обуславящи правните изводи на съда в обжалваното решение и са свързани с последиците на решението за отнемане на незаконно придобито имущество, поради което по отношение на същите не са налице както общите, така и допълнителните основания за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 от ГПК. Последният поставен въпрос е: Ако държавата става носител на правата от имуществото на ответника в следствие на упражнено потестативно право, „Обусловено ли е това потестативно право от срок или прекратително условие?“. Твърди се, че същият е от значение за развитие на правната теория в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Въпросът е свързан с характера на предвидения в чл.27, ал.1 и ал.2 от ЗОДНПИ /отм./ срок и за допустимостта на образуваните искови производства след изтичането му. На същия е даден отговор с постановеното ТР № 1/2020 по тълк. дело № 1/2018 г. на ОСГК на ВКС. Според същото, изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество. Прието е още, че предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичането му. По отношение на този въпрос не е налице специалната предпоставка за допускане на обжалването – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Мотивиран от горното, съдът