Определение № 60815 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2911/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 13.04. 2021г. по гр.д.№ 9499/2019г.на ГС София, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетни деца на бащата, определено е тяхното местоживеене и режим режима на лични отношения на майката с децата, като е осъдена да имзаплаща издръжка. Жалбоподателят – А. Г. Г., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, както и че същото е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване. Ответникът С. И. А. не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е предоставил упражняването на родителските права по отношение на децата М., [дата на раждане] и А., [дата на раждане] г. на бащата С. А., като е определил и местоживеене на децата при бащата и режим на лични отношения с майката А. Г.: да вижда и взима децата всяка първа и трета седмица от месеца в петък в 18ч. до неделя 17ч., както и един месец през лятото, който не съвпада с отпуска на бащата, като заплаща по 140лева месечна издръжка на всяко дете. Прието е за установено, че децата са родени от съвместното съжителство на С. А. и А. Г., които към момента на постановяване на решението са разделени. Установено е, че от април месец 2019г. бащата живее с децата в [населено място] хан, къдете е закупил къща. Констатирано е, че майката взима децата всяка първа и трета седмица от месеца в петък в 18ч. до неделя 17ч съобразно определени привременни мерки. Изслушано детето М. е изявило желание да живее с баща си и брат си в [населено място] хан, заявил е че е виждал майката в състояние под въздействие на наркотици, а при баща си е спокоен. Изслушано детето А. също заявява желание да живее с баща си и брат си в [населено място] хан, виждало е майка си да пуши и пие, но иска да се вижда често и с нея. Установено е, че майката живее в София, ЖК Младост и в социалния доклад изготвен по нейното местожителство е посочено, че им е извастно, че децата живеят с бащата, а в доклада изготвен по местоживеене на бащата е посочено, че децата са добре обгрижени и бащата притежава жилищни условия и подкрепяща среда за отглеждането им - неговата майка. От прието по делото заключение на психологическа експертиза е установено, че детето М. е преодоляло раздялата на родителите, че е бил свидетел на техните конфликти и на зависимостта на майката от наркотиците, докато детето А. е по-объркано от раздялата на родителите си, надява се да се съберат и има потребност да се вижда по-често с майка си. Съдът е приел, че бащата е по-добре адаптиращ се към индивидуалните потребности на всяко дете, М. е отчужден от майката, а А. е привързан към нея и той има нужда от по-разширен режим на контакти с нея. Преценявайки всички събрани по делото доказателства съдът е приел, че бащата има по-добри възможности за задоволяване на всички потребности на децата с оглед най-добрия им интерес, а при майката има известен дефицит и затова е предоставил упражняването на родителските права на него и е определил местоживеене на децата при него. Прието е, че бащата не е създава никакъв риск с поведението си за децата, те са момчета, справят се добре с учебния процес живеейки при него, а е съобразено и заявеното от тях желание. Констатирано е, че майката е установила по-голяма близост с малкото дете и е необходим период от време да възстанови доверието и на двете деца за да може пълноценно да се справя с родителската отговорност и упражняването на родителските права. Съдът, съобразявайки настъпилото родителско отчуждение на по-голямото дете, привързаността на двете деца едно към друго и към бащата, психологическото им състояние към момента, родителския капацитет на двамата родители и тяхното поведение спрямо децата, е счел че на този етап родителските права следва да продължат да се упражняват от бащата. Съдът е счел, че определения привременен режим на лични отношения на майката с децата следва да се запази, тъй като е в техен интерес. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателката, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора, които доуточнени съобразно тълкувателто решение №1/2009г. ОСГТК на ВКС се отнасят до за задължението на съда да обсъди обективно всички доказателства относно възпитателските качества на родителите, техния морален облик, полаганите до момента грижи, желанието на децата и и др. при вземането на решение кой родител да упражнява родителските права и какъв да е режима на лични отношения на другия родител с децата и за задължението на съда да съобрази най-добрия интерес на децата при определяне кой родител има по-добър родитески капацитет. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че решението е очевидно неправилно, тъй като изводите на съда са немотивирани, не са обсъдени всички качествата на родителите и съдът е проявил преубеденост. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението в частта му, относно предоставеното упражняване на родителските права по отношение на децата на бащата и определяне местоживеенето им при него, тъй като въззивният съд в случая е аргументирал извода си относно по- добрия негов родителски капацитет в съотвествие с практиката на ВКС, изразена и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. на ВКС и решение от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о на ВКС, в които е прието, че съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени обстоятелства и върху закона. В случая в съответствие с тази задължителна съдебна практика, от данните по делото въззивният съд е определил кой родител следва да упражнява родителските права. Именно поради липсата на съгласие между родителите и с цел защита интересите на децата, съдът следва да предпочете единия от родителите, на когото да възложи упражняването на родителските права, изразяващи се в непосредствената, ежедневна отговорност за отглеждането и възпитанието на децата, а на другия следва да осигури възможност да се вижда достатъчно често с децата, за да запазят те своята връзка с него, тъй като той не е лишен от родителските си права. Родителите са задължени да носят обща отговорност за отглеждането и развитието на детето, не са лишени или ограничени от родителските права, нито са освободени от родителските си задължения, нито пък предпочетеният родител е станал изключителен титуляр на родителските права и задължения, респ. има изключителното право да ги упражнява. Решението не е и очевидно неправилно. Именно чрез решението си съдът е изпълнил социалната си функция за предоставяне на адекватна защита на ненавършилите пълнолетие деца с оглед запазването на висшите им интереси и гарантира правната сигурност, задължавайки и най-вече вменявайки отговорност на „по добрия" (с оглед интересите на детето) родител да се грижи за тяхното непосредствено отглеждане и възпитание, но без да лишава другия родител от възможност за пълноценна връзка с децата. Налице е обаче основание да се допусне касационно обжалване на въззивното решение в частта му досежно определения режим на лични отношения на майката с децата по въпроса за задължението на съда да обсъди с оглед най-добрия интерес на децата тяхната нужда от контакт с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при наличие на данни, че последният не се е дезинтересирала от децата си, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Предвид изложените съображения, съдът