Определение № 522 от 24.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4264/2015 г.

ВКСIII гражданско отделение24.09.2015 г.

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна касационна жалба на К. Ц. П. против определение № 573 от 07.07.2015 г., постановено по гр. д. № 216/2015 г. на Окръжен съд, [населено място]. Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на К. Ц. П. срещу определение № 573 от 07.07.2015 г., постановено по гр. д. № 216/2015 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е оставено в сила определение № 205 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 140/2015 г. на Районен съд, [населено място], с което е върната като нередовна подадената от К. Ц. П. искова молба от 24.03.2015 г. При проверка данните по делото, настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, констатира следното: Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Касационната жалба обаче не отговаря на изискванията на чл. 274, ал. 4 във вр. чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване съгласно изискванията на чл. 280, ал. 2 ГПК. С искова молба от 24.03.2015 г. ищецът и жалбоподател по настоящото производство К. Ц. П. е сезирал съда с искане да бъде признат за нищожен договор за покупко – продажба, обективиран в нот. акт. № 102, том I, дело № 182/1990 г. В изпълнение указанията в разпореждане от 03.06.2015 г. по гр. д. № 140/2015 г. на Районен съд, [населено място] с допълнителна искова молба от 11.07.2015 г. жалбоподателят е заявил, че претендира нищожност на горепосочената сделка само в частта, с която е продаден неговият имот от 1000 кв. м. При предявен частичен иск преценката по чл. 280, ал. 2 ГПК се извършва с оглед предявения размер на вземането, а не твърдения общ размер на претенцията. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 4 и т. 2 ГПК размерът на цената на иска, когато договорът има за предмет вещни права върху недвижим имот е данъчната оценка на имота, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. От представеното удостоверение за данъчна оценка /л. 11 от гр. д. № 87/2015 г. на Районен съд, [населено място]/ е видно, че цената на иска е 3363, 10 лв., което е под изискуемия от закона минимум в чл. 274, ал. 4 вр. чл. 280, ал. 2 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

6