Решение № 127 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2013 г.

Решение № 127 от 15.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1224/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 116875/12.11.2012 г., подадена от [фирма] -, кв. Б., против въззивно решение от 01.10.2012 г. по гр. д. № 10149/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г. о., II-А въззивен състав, в частта, с която са уважени предявените от В. Ц. К. от [населено място] против [фирма] -, кв. Б., обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. Въззивната инстанция е приела, че не е налице реално съкращаване в щата на предприятието на процесната щатна бройка след 01.9.2009 г. Прието е също така, че е налице и незаконосъобразно извършен подбор от работодателя, като не е доказана необходимостта от включването на критерий "комуникативност и работа в екип" по отношение на длъжността "работник поддържане на железен път и съоръжения - майстор" и не е установено дали комуникативността и работата в екип изобщо имат отношение към извършваната от работника дейност, като това обстоятелство не може да се провери и поради непредставяне на длъжностната характеристика за посочената дейност. Съдът е стигнал до извод, че липсват доказателства, от които да се установи защо на този критерий е дадена по-голяма тежест при оценяването и практически той е единственият, който определя класирането на работниците при подбора, като е направен и краен извод, че фактически подборът е извършен по един субективен критерий, чиято необходимост не е установена. В. решение е допуснато до касационно обжалване по процесуалноправния въпрос "Влиза ли в правомощията на въззивния съд служебно да се произнася за обстоятелства неоспорени от страните и без съответно оплакване във въззивната жалба ?", на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на IV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: По въпроса е налице задължителна практика опредметена в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС ОСГТК, съгласно която "При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.". От дадения отговор е видно, че само по изключение въззивният съд не е ограничен по смисъла на чл. 269, изречение второ ГПК. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение. Навежда се оплакване, че в нарушение на чл. 269 ГПК е приел, че не е налице съкращаване в щата, без във въззивната жалба да е наведено оплакване от въззивника за това. Като незаконосъобразни и необосновани се сочат изводите на съда относно нарушение от страна на работодателя на чл. 329 КТ. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Ответникът по касация В. Ц. К. е депозирал отговор по чл. 287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се оспорва от процесуалния представителна ответника по касация - адв. М., която депозира и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация, становището на процесуалния представител на ответника по касация, изразено в съдебно заседание, писмената защита от същия и на основание чл. 290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивната инстанция в нарушение на чл. 269, изречение второ ГПК е обсъждала въпроса за основанието за прекратяване на трудовото правоотношение. Въпросът за наличието на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение не е свързан с приложението на императивна правна норма. Освен това, във въззивната жалба не е налице оплакване относно изводите на първоинстанционния съд, който е приел, че е налице реално съкращаване в щата предвид представените от работодателя щатни разписания от 31.3.2009 г. и от 01.9.2009 г., неоспорени от ищеца. От същите е видно, че щатните бройки от длъжността, заемана от ищеца - "работник поддържане на железен път и съоръжения - майстор", установяват наличието на основание по чл. 328, ал. 1, т. 2, предложение второ КТ. Досежно изводите на въззивната инстанция за подбора, съдът намира, че същите са правилни. Макар и представеният протокол на комисията по подбора от 08.9.2009 г., да не е изрично оспорен от ищеца, само въз основа на него не се доказва по категоричен начин извършването на законосъобразен подбор. При оспорване законността на извършения подбор по чл. 329, ал. 1 КТ, в тежест на работодателя е да установи всички факти, обусловили преценката му за квалификацията и нивото на справяне с работата на уволнения работник. Неоснователно е оплакването, че съдът не е зачел доказателствената сила на представения по делото протокол за подбор, тъй като документът не е бил оспорен от ищеца. С исковата молба, ищецът е оспорил подбора, като е навел довод, че не са спазени задължителните критерии по чл. 329, ал. 1 КТ при уволнението му. Частният свидетелствуващ документ, обективиращ тези констатации не ги доказва, нито защитата срещу доказателствената му сила е подчинена на изискванията за оспорване на истинността им. Този документ следва да се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото за законността на подбора - доказателства за фактите, дали основание на комисията да приеме, че уволненият работник се е справял с работата си по зле от предпочетените да останат на работа. При липса на такива доказателства, изводът на въззивният съд, че провеждането на подбор съобразно критериите на чл. 329, ал. 1 КТ не е доказано се явява правилен, съобразен с правилата за последиците на доказателствената тежест. Изложеното налага извод за неоснователност на касационната жалба, поради което тя следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение - в сила. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.