Определение № 256 от 25.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6604/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 262 от 28.09.2013 г. по гр.д. № 1136/2013 г. на Старозагорския окръжен съд е отменено частично решение № 100 от 24.01.2013 г. по гр.д. № 3047/2012 г. на Старозагорския районен съд и в отменената част е постановено друго, с което М. С. М. е осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на [фирма] владението върху масивна сграда с площ 61 кв.м и полумасивна сграда за нежилищни нужди с площ 3 кв.м, находящи се в [населено място], в поземлен имот № 045011 по плана на стопанския двор на [населено място] и на основание чл. 537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 97, т.ІІ, дело № 275 от 17.12.2008 г. в частта, с която М. С. М. е признат за собственик на основание давностно владение на описаните сгради. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на М. С. М., че [фирма] е собственик на обор за 80 крави, полумасивен,построен в описания по- горе поземлен имот, с площ 800 кв.м, състоящ се от едно помещение, а по скица № Ф01558 от 08.04.2011 г. на ОСЗ – Стара З.- представляващ полумасивна сграда с друго предназначение, с площ 1036 кв.м. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от М. С. М. чрез неговия пълномощник адв. Ст. Д.. Изложени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните въпроси: 1/ При какви правни критерии следва да се прилага правилото на чл. 98 ЗС и 2/ За обосноваността на обжалваното решение. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [фирма] чрез своя процесуален представител адв. В. А. изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск за ревандикация на недвижим имот - обор за крави, находящ се в поземлен имот № 045011 в [населено място], обл. Стара З.. Ищецът [фирма] е твърдял, че е придобил правото на собственост върху този имот по силата на договор за покупко - продажба, оформен с нотариален акт № 132, т.І, дело № 79/2000 г., с който го е закупил от 10 физически лица, на които имотът бил предоставен /разпределен в собственост/ по реда на чл. 27, ал.5 ЗСПЗЗ и чл. 52, ал.2 ППЗСПЗЗ от пълномощниците на общото събрание на правоимащите по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ от имуществото на заличеното ТКЗС /К./ [населено място]. В нотариалния акт за продажба закупеният имот е описан като обор за 80 крави, полумасивен, находящ се в [населено място], общ. Стара З., с квадратура 800 кв.м, състоящ се от едно помещение, построен върху държавна земя в стопанския двор на селото, съставляваща имот № 045011, с площ 6 251 кв.м. В исковата молба имотът, предмет на ревандикация, е индивидуализиран като обор за крави, състоящ се от полумасивна сграда - селскостопански обект с площ 1036 кв.м, масивна сграда с площ 61 кв.м и полумасивна сграда за нежилищни нужди с площ 3 кв.м. Спорно е било между страните дали процесният имот е идентичен с имота, закупен от ищеца. С помощта на съдебно- техническа експертиза по делото е установено, че по картата на възстановената собственост в имот № 045011 са отразени съществуващи три сгради. Сградата с идентификатор 01 е полумасивна сграда, бивш обор, с площ 1036 кв.м. състои се от помещение с площ 983 кв.м като обор за отглеждане на крави, и други две помещения в южната част на сградата, с обща площ 53 кв.м, с проход между тях към помещението за отглеждане на животните. Сградата е масивна, със зидове от тухлена зидария, дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и функционално е предназначена за отглеждане на животни - краварник. Сградата с идентификатор 02 е с площ 61 кв.м, стени от тухлена зидария, таван от железобетонна плоча и допълнително направена покривна конструкция, покрита с керемиди.Пристроена е допълнително на югоизточната фасада на сградата за животни. Понастоящем е преустроена за живеене. Сградата с идентификатор 03 е обект за стопанска дейност. Установено е по делото, че с договор от 30.10.1998 г. А. Т. Н., която е майка на жалбоподателя М. С. М., е сключила с Н. Д. К. в качеството му на пълномощник на правоимащите по чл. 27, ал.1 ЗСПЗЗ, договор за покупко- продажба на недвижим имот чрез разпределение с купюри, с който закупила обор за крави в парцел ХІ на стопанския двор на бившето ТКЗС в [населено място], със застроена площ 1005 кв.м. През 2000 г. А. Н. е предявила против [фирма] иск за ревандикация на този обор. Исковата молба е била подписана от жалбоподателя като неин пълномощник, но тъй като това не било отразено в нея, е била оставена без движение до отстраняване на тази нередовност. В хода на делото [фирма] е предявил инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договора от 30.10.1998 г. и този иск е бил уважен с влязло в сила решение. По отношение на главния иск по чл. 108 ЗС делото е било прекратено поради заявен от ищцата отказ от иска. През 2002 г. [фирма] е предявил против А. Н. иск за установяване, че ответницата не е собственик на обора, тръбен кладенец, торище и оборудване на обора, поради нищожност на договора от 30.10.1998 г. Впоследствие е изменил иска си от отрицателен в положителен установителен иск за собственост, а след това - и в осъдителен иск по чл. 108 ЗС. С влязло в сила решение А. Н. е била осъдена да предаде владението на собствения на дружеството по силата на нотариален акт № 132/2000 г. недвижим имот - обор за 80 крави със застроена площ 800 кв.м. Въз основа на това решение в полза на дружеството е бил издаден изпълнителен лист и на 07.03.2011 г. бил осъществен въвод във владение на обора. При въвода частният съдебен изпълнител намерил във владение на имота жалбоподателя, който представил нотариален акт № 97 т. ІІ, дело № 275 от 17.12.2008 г., с който бил признат за собственик на основание придобивна давност на полумасивна сграда- селскостопански обект с площ 1036 кв.м, масивна сграда с площ 61 кв.м и полумасивна сграда за нежилищни нужди с площ 3 кв.м. Поради това частният съдебен изпълнител отказал да въведе дружеството във владение на сградите с идентификатор 02 и 03. Въз основа на така установените обстоятелства по делото първоинстанционният съд е намерил за основателен предявеният иск за собственост на сградата с идентификатор 01 -обор за крави. Приел е, че дружеството - ищец е придобило собствеността върху тази сграда на основание сключения на 20.03.2000 г. договор за покупко- продажба. В тази част първоинстанционното решение е потвърдено от въззивния съд, който на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на Старозагорския районен съд. В тази част въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила. За да намери за основателни и исковете за ревандикация на останалите две сгради - масивна сграда с площ 61 кв.м и полумасивна сграда с площ 3 кв.м., въззивният съд е приел, че същите представляват принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС и следват собствеността на главната вещ - обора, поради което са собственост на дружеството. За да обоснове този извод се е позовал на заключението на съдебно- техническата експертиза, според което съгласно технологичните и санитарни изисквания за функционирането на кравефермата, освен помещение за отглеждане на животни, са необходими и помещение за съхраняване на млякото, за доилна инсталация, за персонала и др., които имат несамостоятелно значение. Въпросът при какви правни критерии следва да се прилага правилото на чл. 98 ЗС е от значение за изхода на спора за собственост на сгради № 02 и 03, но при сравнение на обжалваното въззивно решение с посочените от касатора решения, не се установява същият да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. В разгледаната в решение № 707 от 25.10.2010 г. по гр.д. № 48/2010 г. на ВКС, І г.о. хипотеза се е касаело за пристройка, за която по архитектурен проект не е бил предвиден самостоятелен вход, а входът е бил откъм първия етаж на сградата. При тези данни е направен извод, че тя не е самостоятелен обект на правото на собственост, а следва да се счита присъединена към етажа от сградата, която обслужва. В решение № 1081 от 21.10.2008 г. по гр.д. № 4658/2007 г. на ВКС, ІІ г.о., е прието, че искът за делба на основния имот, включва и искане за делба на сградите с обслужващо предназначение, които са изградени в него, независимо, че не са били изрично посочени. Това становище е обосновано с разпоредбата на чл. 98 ЗС. В решение № 138 от 04.05.2010 г. по гр.д. № 265/2009 г. на ВКС, І г.о., е прието, че общите части в етажната собственост са предназначени да обслужват отделните самостоятелни обекти и по правилото на чл. 98 ЗС следват собствеността върху главната вещ. Тези решения, независимо че касаят приложението на чл. 98 ЗС, са постановени при различна фактическа обстановка и не могат да намерят приложение в настоящия случай. Обстоятелството, че отразените в картата на възстановената собственост сгради с идентификатори 02 и 03 имат отделни входове, и че към настоящия момент, както и че към 2000 г. кравефермата не е била функционираща, не е достатъчно да обоснове извод, че се касае са пристройки, които нямат функционална връзка с основната сграда, а представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Съдебната практика последователно приема, че за да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, пристроеното към основната сграда трябва да отговаря на съответните строителни правила и норми като конкретен обект - жилище, ателие, гараж, търговски или производствен обект и др./напр. решение № 173 от 26.06.2013 г. по гр.д. № 1273/2013 г. на ВКС, І г.о./. В случая предназначението на пристроените на южната и югоизточната фасада три помещения е изяснено от събраните по делото гласни доказателства /св. К. К./- едното е било стая за фураж, другото е служило за съблекалня на работещите в кравефермата, а в третото е била разположена ваната за мляко. Това ги определя като помещения с обслужващ характер, съгласно нормативните технически и санитарно - хигиенни изисквания към сградите за отглеждане на животни, тъй като са били функционално свързани с осъществяваната стопанска дейност. Като приел, че тези помещения нямат самостоятелен статут, а по правилото на чл. 98 ЗС са придобити в собственост от ищеца като принадлежност към закупевната от него основна стопанска сграда, въззивният съд е разрешил поставения от касатора правен въпрос в съответствие с практиката на ВКС. Въпросът за обосноваността на този извод има отношение към преценката за правилността на въззивното решение, но не може да обоснове допускане на касационно обжалване, доколкото необосноваността не е сред визираните в чл. 280, ал.1 ГПК основания за това. По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. Водим от гореизложеното съдът