Определение № 409 от 08.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 1283/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Българска народна банка против постановеното на 11.08.2011 год. решение № 1496 по гр.д.№ 1535 / 2011 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение - 5 състав, с което е потвърдено решение № 183 / 14.02.2011 год. на Софийски градски съд, ТО, VІ – 12 състав, по т.д.№ 800 / 2010 год., с което касаторът е осъден да преустанови неправомерното използване на фотография - обект на авторско право на ищцата Р. Ч., последством емитиране на възпоменателна монета „ 110 години от рождението на Д. У. „, в тираж от 8000 бр. ,с номинал 2 лева, ведно с постановено разгласяване на решението чрез Б. и публикации във вестниците „ Труд „ и „ Сега „ и възмездяване на разноски. К. оспорва допустимостта на постановеното въззивно решение и претендира обезсилването му.В евентуалност поддържа неправилност на същото, като постановено в противоречие с материалния закон - чл.95 ал.1 т.2 от ЗАПСП, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във връзка със съвкупната преценка на доказателствата и доказателствената сила на писмени документи и необоснованост .Формулира основания за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Ответната страна оспорва касационната жалба, като по допустимостта на касационното обжалване счита, че формулираните въпроси не покриват общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК – не са правни въпроси, включени в предмета на спора и обуславящи решаващите изводи на съда. Приложената съдебна практика страната не намира относима към настоящия спор, поради което оспорва и наличието на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ търговско отделение, констатира че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и съдържа реквизитите съгласно чл.284 от ГПК, като изхожда от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. По допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното: Ищцата - Р. Ч. е предявила против Българска народна банка кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 95 ал.1 т.2 пр.1 от ЗАПСП за преустановяване нарушението по използване на авторското й произведение – фотография на художника Д. У., чрез копирането му по специфичен технически начин върху медна юбилейна монета по случай 110 години от рождението на художника, емитирана в тираж от 8 000 бр., с номинал 2 лева. Използването се твърди по няколко начина, по смисъла на чл. 18 ал.2 от ЗАПСП: възпроизвеждане на произведението / т. 1 /, преработка / т.8 / и разпространение / т. 2 /, като наред с преработката чрез създаване проект и матрица на юбилейната монета, се твърди и възпроизвеждане на авторското произведение на ищцата върху юбилейна брошура, разпространявана ведно с монетата .Първоинстанционният съд, непрецизно с оглед различните заявени форми на използване на произведението, при безспорно установено авторство върху фотографията - обект на твърдяно от Р. Ч. авторско право, се е произнесъл единствено по иск по чл.95 ал.1 т.2 пр.първо от ЗАПСП, постановявайки преустановяване нарушение, изразяващо се в „ емитирането „ / в смисъл на изработване и разпространение, посочено в мотивите / на монетата в горепосочения тираж. В мотивите на съдебното решение съдът е приел за установено използване авторското произведение на Р. Ч. / фотография на Д. У. /, без нейно съгласие, като нарушението визира в преработката, възпроизвеждането и разпространението на самата юбилейна монета. В., в исковата молба / частта по приетите за разглеждане по т.д.№ 800 / 2010 год. на СГС искове /, ищцата е претендирала на основание чл.95 ал.1 т.2 пр. 1 от ЗАПСП осъждане ответника да преустанови нарушението на авторските й права ,чрез използване на авторското произведение - портретна фотография на Д. У. без нейно съгласие и без посочване на авторството й, възприемайки като такова нарушение именно изработката и разпространението на монетата и намирайки в същото проявление на всяко от преждепосочените видове използване / чл.18 ал.2 т. 1,2 и 8 ЗАПСП / - преработка, възпроизвеждане, разпространение Имуществените й претенции, отделени в самостоятелно производство, са също калкулирани на основата на процент от пазарната стойност на всяка от емитираните монети. В проекто-доклада си по делото / разпореждане - стр. 111 по номерацията на делото / първоинстанционният съд е приел, че е предявен иск за преустановяване нарушението, с правно основание чл.95 ал. 1 т.2 ЗАПСП, като в изложението правилно е посочил, но неразграничил формите на използване спрямо всяко от обективираните предмети на нарушения – брошура и монета. В становището си по проекто-доклада / стр. 120 / БНБ изрично е възразила срещу формална правна квалификация чл.95 ал.1 т.2 ЗАПСП, вместо конкретизация в съответствие с петитума на исковата молба - предл.първо на същата разпоредба. Съдът не е постановил промяна спрямо проекто-доклада, възприет за окончателен такъв. Въззивният съд е приел за установен факта на преработка на авторското произведение на ищцата, чрез използването му без разрешение при изготвянето на проект за медна възпоменателна монета „ 110 години от рождението на Д. У. ” и копирането му върху матрица, за нуждите на производството на монетите. Приел е ,че при липса на съгласие за преработката / използване по смисъла на чл.18 ал.2 т. 8 ЗАПСП / всяко използване на производната творба, макар да представлява самостоятелен обект на авторско право, съставлява нарушение, което правилно ответникът е осъден да преустанови. Въззивният съд изрично е изложил мотиви, че постановеното първоинстанционно решение не съдържа произнасяне по цялото искане на ищцата, което като предмет на нарушението, чието преустановяване се претендира, визира както емитирането, така и разпространението на юбилейните монети ,изхождайки от установеното значение на думата „ емитиране „, независимо от вложеното в това понятие от първоинстанционния съд, видно от мотивите му. Липсва, обаче, искане за допълване на решението по това искане от страна на ищцата. К. намира, че противно на предявения иск по чл.95 ал.1 т.2 предл.първо от ЗАПСП, е осъден в хипотезата на предл. второ на същата разпоредба - забрана за бъдещо извършване на дейността, съставляваща неправомерно използване, с което обосновава и недопустимостта на постановеното първоинстанционно и въззивно решения - произнасяне по непредявен иск, при подменен от съда предмет на иска. Същевременно твърди, че с оглед емитирането на монетата в конкретна година и обвързващ тираж, емитирането й, каквото нарушение съдът е постановил да бъде преустановено, е приключило още към момента на подаване на исковата молба. Предвид последното намира, че искът е лишен от правен интерес и решението и на това основание недопустимо. Въззивният съд действително е изложил мотиви, че за ищцата съществува интерес от предявяване на иск за забрана на бъдещото изработване и разпространение на монетите, доколкото ответникът разполага с техническите средства за това - хипотеза на чл.95 ал. 1 т.2 предл. второ от ЗАПСП. Диспозитив с такъв предмет, обаче, първоинстанционното решение, единствено потвърдено, а не отменено и изменено от въззивния съд, не съдържа. В обосноваване допустимост на касационното обжалване касаторът БНБ формулира 5 въпроса, по всеки от които настоящият състав намира следното: Първият от поставените въпроси е: „ Разпоредбата на чл.95 ал.1 т.2 ЗАПСП два или един иск урежда - съответно предл. първо и предл. второ на същата могат ли да бъдат предмет на самостоятелни претенции или предявяването на първата хипотеза предпоставя и произнасяне на съда по втората, т.е. не следва ли за произнасяне и в двете хипотези ищецът да е предявил самостоятелни, обективно съединени искове по предл. първо и предл. второ на чл.95 ал.1 т.2 ЗАПСП ? „. Както се посочи по-горе, макар въззивният съд да е изложил мотиви в аспект на съществуващ за ищцата правен интерес и от предявяване на иск за забрана бъдещо използване на произведението й по приетия за установен от съда начин, въззивният съд единствено е потвърдил постановеното първоинстанционно решение, което съдържа диспозитив по иск с правно основание чл.95 ал.1 т.2 предл.първо от ЗАПСП - за преустановяване на нарушението / предприетото емитиране на разпоредения вече тираж от 8 000 бр./, не и за бъдеща забрана на идентично по вид използване. Няма произнасяне с такъв предмет. Още повече, въззивният съд не е споделил извод за единство на иска по чл.95 ал. 1 т.2 ЗАПСП в смисъла, предопределящ въпроса на касатора: че с предявяването на първата хипотеза, съдът дължи задължително произнасяне и по втората. Следователно така формулирания въпрос не покрива общия критерий за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 от ГПК: не съставлява правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил решаващите изводи на съда. По същите съображения не следва да се приеме, че обосновава допустимост на касационното обжалване поставеният под № 2 въпрос: „ Може ли съдът служебно да определи формите на използване на авторското произведение, респ. формите на нарушението ,чието преустановяване се претендира и ако допусне това, не предпоставя ли с това си действие недопустимо едновременно изменение на основанието и петитума на предявения иск ? Недостатъчната индивидуализация на формите на използване на авторското произведение не следва ли да бъде преодоляна с указания на съда по реда на чл.129 ал.2 от ГПК ? „. Ищцата е индивидуализирала достатъчно ясно формите на използване на авторската си творба, без да са идентични / в който смисъл настоящият състав е уточнил поставения въпрос / с формите, в които се обективира нарушението /, респ. е конкретизирала в какво намира, че се изразява нарушението, включвайки и изработването и разпространението на юбилейния тираж монети. Дали това е така, а не се ограничава до преработката с изготвянето на проекта за юбилейна монета, каквито възражения е навел ответника, е въпрос по основателността на иска. В този смисъл няма неяснота или непълнота на изложението в исковата молба, нито разминаване между претенцията и произнасянето на съда, освен в аспект на неразгледани всички проявни форми на използване и нарушение на авторското право на ищцата, но без същата да е поискала допълване на решението. При това, така зададеният въпрос касае процесуални действия на първоинстанционния съд, като към въззивното решение не обосновава довод за неправилност, а евентуално - за недопустимост. Третият от поставените въпроси, изхождайки от изложението, касае преждепосочените съображения на въззивния съд относно правният интерес на ищцата и от забрана на бъдещо използване на произведението й, предвид средствата за възпроизводство на монетите, с които средства ответникът продължава да разполага. К. се противопоставя на съобразяването на този факт като безспорен, при това въведен едва с въззивната жалба. Въпросът е формулиран както следва :„ Кой е моментът, в който настъпва преклузията за посочване на факти, представяне и събиране на доказателства в бързите производства по Глава ХХV на ГПК и може ли съдът да съобрази факт, въведен едва с въззивната жалба, без да е бил предмет на доклада по делото и указанията на съда ? „. Макар и посочен като безспорно установен факт в мотивите на въззивния съд, притежанието на средствата за възпроизводство от ответника не обуславя решаващ извод по иск, по който съдът се е произнесъл, предпоставящ забрана за бъдещо използване на същите по ново производство и разпространение на монети, извън разпоредения и предприет за изработка тираж от 8 000 бр., до които първоинстанционният съд изрично е ограничил произнасянето си за преустановяване на нарушението .В този смисъл въпросът не е включен в предмета на спора, тъй като макар и установен като безспорен, соченият факт не е релевантен по отношение разгледаната претенция и не предопределя изхода на спора по същата. При това относно преклузията в бързото производство по глава ХХV ГПК самият касатор сочи постановено решение по чл.290 ГПК,задължителна съдебна практика :реш.№ 416 / 12.07.2010 год. по гр.д.№ 531 / 2009 год. на ІV гр. отд. на ВКС. Обстоятелството, че е постановено по друг вид спор, включен в обхвата на бързото производство по чл.310 ал.1 т.1 ГПК, не предопределя специфика ,обуславяща отделен отговор на въпроса и за производства по исковете по чл.310 ал.1 т. 3 ГПК. К. поставя и въпрос: „ Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите в съвкупност и да изложи съображения защо не ги кредитира, вкл. в случаите на препращане към мотивите на първоинстанционния съд ? „. От изложението към този въпрос не се установяват конкретните съображения на страната за формулирането му, но са изводими от касационната и въззивната жалби. Така зададен, същият е фактологично обусловен - предпоставя преценка на правилността на съдопроизводствени действия на съда / при това неконкретизирани /, която е предмет на произнасянето по същество и на основанията по чл.281 т.3 от ГПК. Доколкото съгласно чл.269 предл. второ от ГПК въззивният съд е ограничен по преценка правилността на първоинстанционното решение до наведените в жалбата доводи, настоящият състав съобрази, че в аспект на преценка на доказателствата, тези доводи са касаели неуважени от първоинстанционния съд доказателствени искания / свидетели /, както и необсъдени от същия доказателства / решение № 6 от 15.01.2009 год. на БНБ обн. ДВ бр. 9 от 2009 год. /, по установяване приключило към подаването на исковата молба емитиране на монетите, респ. относно оборване вината на автора на проекта, с оглед приложението на чл.95б от ЗАПСП. Нито въпросът, нито изложението към същия, са относими към правни изводи на въззивния съд по приложение процесуалните норми ,детайлизиращи принципите на чл.7 и чл.10 ГПК, относно доказването и доказателствените средства, респ. задължителното съдържание на мотивите, които изводи да са в противоречие с прилагането му от задължителната съдебна практика, с което и въпросът да предпоставя еднозначен, принципен отговор, а не анализ на конкретните процесуални действия на съда. Следователно въпросът няма характеристиката на правен по чл.280 ал.1 ГПК. Петият от поставените въпроси е: „ Длъжен ли е въззивния съд, в случаите на нарушения от първоинстанционния съд на задълженията му по доклада по делото, вкл. изготвянето на неточен или непълен доклад, сам да изготви надлежен такъв, указвайки на страните фактите, които се нуждаят от доказване и разпределението на доказателствената тежест ? „. Въззивният съд не е коментирал непълнота или неточност на доклада. Въпросът, с оглед изложението към същия, е обусловен от мотивите на въззивния съд относно непроизнасяне от първоинстанционния съд по пълния предмет на предявеното искане. Последното, само по себе си, не обуславя нарушение, свързано с доклада и изобщо със задълженията на съда по чл.145 и чл.146 от ГПК. В. относно задълженията на въззивния съд при пропуски на първоинстанционния, по приложението на чл.145 ГПК и чл.146 ГПК, във връзка с чл.266 от ГПК, е налице многобройна, непротиворечива и актуална задължителна съдебна практика: така реш. по т.д.№ 13 / 2010 год. на І т.о. на ВКС, реш.№ 110 / 17.08.2011 год. по т.д.№ 597/ 2010 год. на ІІ т.о. на ВКС, реш.№429 от 21.06.2010 год. по гр.д.№ 1151 / 2009 год. на І г.о. на ВКС, реш.№ 138 / 25.03.2011 год. по гр.д.№ 1127 / 2010 год. на ІV гр. отд. на ВКС, решение № 700 от 06.12.2010 год. по гр.д. № 304 / 2010 год. на ІІІ г.о. на ВКС, решение от 18.06.2010 год. по гр.д.№ 1183 / 2009 год. на ІІІ гр. отд., решение № 549 от 29.10.2010 год. по гр.д.№ 56 / 2010 год. на ІV гр. отд. и др.. Така формулираният въпрос не е правен по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК вр. с т.1 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ВКС, като напълно неотносим към предмета на спора. В съответствие с указанията на ТР 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав извърши преценка относно вероятна недопустимост на иска, в съответствие с доводите на касатора и не намира установима такава, по гореизложените съображения: твърдението за недопустимост на въззивното решение се обуславя от довода за потвърждаване на първоинстанционното недопустимо решение, предвид произнасяне на съда по непредявен иск - с правно основание чл.95 ал.1 т.2 предл. второ от ЗАПСП - постановяване забрана за бъдещо използване на авторското произведение на ищцата. Такова произнасяне не е налице. Доколкото недопустимостта по предявения иск - с правно основание чл. 95 ал.1 т.2 предл.първо ЗАПСП се извежда и от твърдението за преустановено емитиране на юбилейната монета към датата на предявяването му и оттук - с липса на правен интерес от воденето на делото, следва да се съобрази, че правният интерес се основава на твърденията на страната за относими към същия факти и обстоятелства, а не от предмета на защитата и оспорването им, в случай на успех, водещи до отхвърляне на иска като неоснователен. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение