Определение № 623 от 20.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1864/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Г. А. от [населено място] срещу решение № ІІІ-167/26.11.2012 год. по в. гр.д. № 1926/2012 год. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 541/15.04.2011 год., по гр.д. №11142/2010 год. на Бургаския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касатора срещу [фирма], [населено място] искове с пр. осн.чл. 344,ал.1, т.1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, извършено със заповед №440/24.11.2010 год. на Управителя на дружеството и отмяната му, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на работодателя да заплати обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца в размер на 7 797,96 лв. Присъдени са разноски. Ответникът по касация - [фирма], [населено място] Банков Ц., чрез адв. М. М. оспорва допустимостта на касационното обжалване и касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.Сочи, касаторът не е формулирал правен въпрос по см. на чл. 280 ГПК, както и че не е налице противоречие на въззивното решение с представените по делото решения на ВКС .Претендира разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1000 лв. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се разгледа касационната жалба по същество, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК/ Тълкувателно решение №1/19.02.20010 год. по т.д. № 1/2009 год. на ОСГКТК на ВКС. / В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. В представеното изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване не е формулиран правен въпрос. Посочването на правен въпрос в цитирания по- горе смисъл е основната и обща предпоставка за допустимост на касационното обжалване. С оглед на това неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не се допуска. При липса на правен въпрос не може да се установи противоречие с посочената от касатора задължителна и незадължителна практика на ВКС, доколкото това противоречие може да съществува и да се установи само във връзка с конкретен въпрос. По същата причина не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. С оглед изхода на производството пред настоящата инстанция касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. /виж чл. 7,ал.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.