Определение № 408 от 04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 419/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. И. от [населено място] чрез пълномощника му адв. Г. срещу определение № 330 от 18.07.2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение постановено по ч.гр.д. № 202/2012г., с което е оставена без разглеждане подадената от него частна касационна жалба против определение №239 от 27.02.2012г. на Плевенски окръжен съд по ч.гр.д. № 72/2012г., потвърждаващо определение на Районен съд Левски за прекратяване на производството по гр.д. № 768/2011г. Жалбоподателят намира определението за незаконосъобразно, тъй като според него касационното обжалване е допустимо. Сочи на първо място, че спорът не е с вещен характер, а предмет на делото е правото да се закупи земята от държавата на основание чл. 27, ал.6 ЗСПЗЗ. Затова искът е неоценяем и като такъв е бил възприет и разгледан от районния съд. А решенията и определенията по неоценяеми искове подлежат касационно обжалване на общо основание. Поради това иска отмяна на обжалвания акт. Ответниците А. В. О. и Н. А. Т. намират жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството по гр.д. № 768/2011г. на Левченски районен съд е образувано по искова молба на М. В. И. против А. В. О. с посочено правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 26, ал.2 ЗЗД и чл. 537, ал.2 ГПК за установяване нищожност на констативен нотариален акт за собственост и отмяна на нотариален акт за покупко-продажба досежно недвижим имот - санитарна сграда с площ * кв.м. и естакада от * кв.м. в имот № * в [населено място], общ. Л.. В исковата молба е отразено, че искът е неоценяем и е внесена държавна такса в размер на 80 лв., която е максималната такава за неоценяем иск. Същевременно видно от приложените с исковата молба два нотариални акта, съставени на 28.06.2011г. и на 15.07.2011г., че данъчната оценка на имота е 485,50лв. Първоинстанционният съд е прекратил производството по делото поради недопустимост на иска, а въззивната инстанция е потвърдила определението за прекратяване. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение с обжалваното определение е намерил подадената частна касационна жалба срещу определението на Плевенски окръжен съд за недопустима на основание чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.2 ГПК понеже цената на иска е под 5 000лв. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че обжалваното определение № 330 от 18.07.2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение постановено по ч.гр.д. № 202/2012г. е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000лв., а според чл. 274, ал.4 ГПК не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване. В случая ищецът е посочил, че искът е неоценяем, но предвид предмета на спора, очертан с исковата молба, същият е оценяем и цената му следва да се определи по реда на чл. чл. 69, ал.1,т.4 във вр. с т.2 ГПК от данъчната оценка на имота. По делото не е представена отделна данъчна оценка на имота за 2011г. и съдът не е указал представяне на такава, тъй като тя е установима от атакуваните нотариални актове, където изрично е посочена данъчната оценка на имота за същата година. Ето защо правилно предходният състав на ВКС е приел, че искът е оценяем и цената му е 485,50 лв. колкото е данъчната оценка на имота. При тази констатация напълно обоснован е изводът, че определението на въззивния съд, с което се потвърждава определението за прекратяване на производството не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 274, ал.4 ГПК. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.