Определение № 911 от 28.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 339/2023 г.

Производство по реда на чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на „Хризантоу § Хризантоу Баристъри- Адвокати“, Р. Кипър, срещу решение № 261942/10.06.2022 г. на СГС, ГО, ІІ – А въззивен състав, постановено по гр.д. № 13452/20г., с което е потвърдено решение № 185606/27.08.2020 г. на СРС, 127 състав по гр.д. № 129/2017 г., с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. И. Д. иск по чл.410 ГПК във вр. чл. 286 ЗЗД. Твърди, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. В изложението към жалбата се поддържа, че са налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. „Длъжен ли е въззивнният съд служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право?“, отговорът на който въпрос твърди, че е постановен в нарушение практиката на ВКС, обективирана в решение № 205/20.10.2015г. на ВКС, ІІІ гр.отд. по гр.д. № 412/15г.; 2/. „Неизпълнението на задължението на съда да установи служебно съдържанието на чуждото право съгл. чл.43 КМЧП представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила?“, отговорът на който въпрос твърди, че е даден в противоречие с решение № 233/23.01.2013г. по т.д. № 914/2011г., на ВКС, ІІІ т.о.; 3/. „С оглед разпоредбата на чл.65, ал.1 КМЧП, съдът бил ли е длъжен в хода на съдебното дирене служебно да установи съдържанието на правото на Р. Кипър по въпросите как на територията на Кипър се доказват услуги по регистриране и управление на местни дружества?“, отговорът на който въпрос твърди, че е решен в противоречие с решение № 1576/21.01.20 г. по гр.д. № 336/19г. на ВКС, ІІ г.о., както и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК- решен противоречие с решение на съда от 15.07.21г. по съединени дела С- 152/20 и С-128/20 на Съда на ЕС. Навежда се и основанието по чл.280, ал.2 ГПК- очевидна неправилност. По делото не е постъпил писмен отговор от С. И. Д.. За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че е налице валидно сключен договор за поръчка- за правни услуги, по който въззиваемият е страна в лично качество. Изложил е, че с този договор, в качеството си на бенефициент, ответникът се е съгласил да отговаря за изпълнение на задълженията по него, което е видно от чл. 7 и чл. 8 от договора, уреждащи клаузи за отговорност за неизпълнение на задълженията по него и в които ответникът като бенефициент е посочен изрично като задължено лице. Ищецът се е задължил да извърши доверителни услуги на ответника, изразяваща се в осигуряване седалище и адрес, секретарски услуги, услуга номинален притежател на дяловете, поддържане в актуално състояние в регистъра на дружествата на Кипър, представителство, чрез назначаване на номинални директори на регистрираното дружество, както и заплащане на дължимите годишни такси към Регистъра на дружествата и водене счетоводството на регистрираното дружество, включително и по ДДС. Приел е, че с чл.4, ал.1, изр. 1 от договора е постигнато споразумение за правни и др. услуги при поискване, т.е. че услугите се дължат само при поискване от доверителя и се заплащат в размер, който се определя за конкретния случай съобразно времето за извършване на услугата и необходимата експертиза, която разпоредба на договора уреждала неговия рамков характер- ищецът принципно се ангажира при поискване да предостави съответната услуга предвидена в приложенията към договора, но срещу възнаграждение, което ще е предмет на последващо договаряне. Относно част от възможните услуги, а именно посочените в изречение 2-ро на чл. 4, ал. 1 от договора (за поддържане на дружеството- неучастващото по делото „Консигети“Лтд. - в актуално състояние в търговския регистър на Кипър, за услугата предоставяне на адрес на управление и директорски услуги), е изложил, че е предвидено заплащане на ежегодно възнаграждение от 1800,00 евро без ДДС, което означавало, че ищецът се е задължил през периода на действие на договора да предоставя посочените услуги срещу изрично определеното за тях възнаграждение. Приел е, че за да може да претендира това възнаграждение ищецът следвало да докаже изпълнение на задълженията си посочени в чл. 4, ал. 1, изр. 2-ро от договора, каквито доказателства обаче не били ангажирани- представеният договор за продажба на цимент не доказва изпълнение на тези задължения, а само, че дружеството „Консигети“ Лтд. е сключило договор с ответника в качеството му на едноличен търговец за доставка на цимент, а пълномощното било с дата, предхождаща процесния договор. и не може да се счита за доказателство, че ищецът е извършвал предвидените в договора услуги. Наред с това, от датата на това пълномощно и посочването на номер на регистрация на дружеството се установявало, че към 29.01.2008г. дружеството вече е било учредено, поради което и не можело да е вярно твърдението на ищеца, че е изпълнил задължение по договора, сключен на 06.02.2008г., да учреди дружеството. Счел е представената електронна кореспонденция и представените по делото фактури за нетносима към договора, тъй като касаят период преди процесния. Не били представени и разписки за платени към регистъра такси, както изисква чл.4, ал. 3 от договора, като липсата на доказателства за такова плащане води до извод и за неизпълнение на задължението да се поддържа дружеството в актуално състояние. Приел е, че по делото няма и доказателства за движението по партидата в регистъра на Кипър за „Консигети“ ЛТД след 2017г. Върховният касационен съд, състав на ІV гр. отд., намира че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: „Длъжен ли е въззивнният съд служебно да установи съдържанието на приложимото чуждо право?“, който въпрос е от значение за крайния изход на делото, поради което и осъществява общото основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл.280 ал.1 ГПК, като е налице и допълнителното основание по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- практика на ВКС: решение № 426/21.11.2011 г. по гр.д. № 74/11г., І г.о; решение № 115 от 15.08.2016 г. по т.д. № 3428/14 г., ІІ т.о; решение № 205/2010.15г. по гр.д. № 412/125 г., решение № 156/21.01.20 г. по гр.д. № 336/19 г., ІІ г.о. и др., с която даденото от въззивният съд правно разрешение следва да бъде проверено. На останалите въпроси в изложението съдът ще даде отговор с окончателния си акт. Воден от изложеното, съдът