Определение № 3482 от 20.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1443/2024 г.
ВКСI търговско отделение20.12.2024 г.докладчик Татяна Костадинова
Диспозитив
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 151/02.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 840/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, 1-ви въззивен граждански състав. ОСЪЖДА Р. Й. З., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е въз основа на касационна жалба на Р. Й. З. срещу Решение № 151/02.04.2024 г., постановено по в.гр.д. № 840/2023 г. на Окръжен съд – Плевен, 1-ви въззивен граждански състав, в частта, с която след отмяна на Решение от 27.07.2023 г. по гр.д. № 5788/2022 г. на Районен съд – Плевен, 13-ти граждански състав, е признато за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, че касаторът дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД в качеството му на цесионер по договор за цесия от 18.01.2016 г. сумата от 5 046,72 лв. – главница по сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД договор потребителски кредит от 30.06.2009 г., формирана от падежиралите в периода 30.09.2017 г. – 31.12.2019 г. вноски, ведно със законна лихва от 09.09.2022 г. до погасяването, като в полза на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД са присъдени разноски. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (чл. 281, т. 1, пр. 1 и 3 ГПК). Касаторът поддържа, че въззивният съд е разширил приложението на т. 18 от ТР № 4/2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и по този начин погрешно не е зачел позоваването на длъжника на изричната разпоредба на чл. 15 от договора за кредит, предвиждаща автоматично настъпване на предсрочна изискуемост. В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е формулиран следният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК: „От кой момент започва да тече погасителната давност – от изискуемостта на всяка една вноска или от настъпване на факта на предсрочна изискуемост на вземането за главица и лихви?“. Според касатора изводите на въззивния съд по този въпрос са в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, обективирана в Решение № 38/26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и Решение № 50173/13.10.2022 г. по гр.д. № 4674/2021 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., която приема, че погасителната давност при договор за кредит започва да тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита (падеж на последната разсрочена вноска), съответно от предсрочната изискуемост. Същевременно касаторът счита, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовава се и на очевидна неправилност на решението по изложените по-горе съображения. Ответникът по касационната жалба „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД я оспорва. Сочи, че въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните и е обосновал мотивите си с константна съдебна практика. Позовава се на разрешението, дадено в т. 18 от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което уговорката за автоматична предсрочна изискуемост не поражда действие, ако кредиторът не е заявил изрично, че упражнява това свое право, както е и в процесния случай. Според ответника по жалбата поставеният от касатора въпрос не е относим към делото, тъй като при липса на обявена по-рано предсрочна изискуемост давността не би била изтекла нито от началния момент на всяка процесна вноска, нито от крайния срок на договора. При тези съображения ответникът по жалбата моли съда да я отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационната жалба е допустима: подадена е в срок от надлежна страна срещу решение, което подлежи на касационно обжалване. С въззивното решение в обжалваната му част въззивният съд е отменил първоинстанционния акт и е уважил предявените от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу Р. Й. З. установителни искове за признаване за установено съществуването на цедирани вземания за главница по договор потребителски кредит от 30.06.2009 г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, формирана от падежирали в периода 30.09.2017 г. – 31.12.2019 г. вноски в общ размер от 5 046,72 лв., и за законна лихва от 09.09.2022 г. до погасяването. За тези вземания въз основа на заявление от 09.09.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4817/2022 г. на РС-Плевен, 12-ти граждански състав. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че: по силата на договор от 30.06.2009 г., сключен с „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, Р. З. е получил потребителски кредит в размер от 17 540 лв., като се е задължил да върне заетата сума на вноски в срок до 30.06.2021 г.; кредитът е усвоен на 30.06.2009 г., а на 18.01.2016 г. вземанията на банката по процесния договор в общ размер от 20 234,79 лв. са цедирани на ищеца; според заключението на изслушаната в първоинстанционното производство счетоводна експертиза длъжникът е заплатил на банката сума в размер от 240,29 лв., част от която е отнесена в погашение на задължението за първа вноска от главницата. При тези факти въззивният съд, в отлика от първоинстанционния, е съобразил, че искът не се основава на твърдения за обявена предсрочна изискуемост, както и че такава не е настъпила автоматично по силата на уговореното в чл. 15 от договора ( „при непогасяване …. на която и да е вноска вземането на банката става предсрочно изцяло изискуемо …., без да е необходимо …. изявление“ ), тъй като това би било в противоречие с т. 18 на ТР № 4/2013 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Въз основа на посочените съображения въззивният съд е заключил, че предмет на претенцията са редовно падежирали вноски от главницата и че давността за всяка от тях е започнала да тече от съответния им падеж, настъпил в период, по-кратък от пет години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Въз основа на това искът е приет за основателен. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Съгласно т. 1 на ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС общият критерий за селектиране на касационните жалби е формулираният от касатора правен въпрос – той трябва да е материалноправен или процесуалноправен, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. В настоящия случай касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с материалноправен въпрос, включен в предмета на делото – въпросът за началния момент на течението на давностния срок е разискан от въззивния съд във връзка със своевременно релевираното от длъжника възражение за погасяване на процесните вземания по давност. Същевременно обаче този въпрос не се явява обуславящ за формирания от въззивния съд извод, че вземанията за погасителни вноски, падежирали в периода 30.09.2017 г. – 31.12.2019 г., не са погасени по давност. Това е така, тъй като който и начален момент да беше възприел съдът – падежа на всяка отделна вноска или крайния срок за погасяване на всички задължения, той не би формирал извод за изтичане на давността преди подаване на заявлението на 09.09.2022 г., защото не е възприел предложената от касатора теза за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при условията на чл. 15 от договора за кредит. Следователно въпросът, обусловил изхода от делото по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, не е посоченият от касатора въпрос относно началния момент на течението на давността, а въпросът относно предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит. Такъв въпрос обаче не е формулиран от касатора и съгласно цитираното тълкувателно решение той не би могъл да бъде изведен служебно от съда, за да удовлетвори основния селектиращ критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК. Впрочем, този въпрос е поставен в касационната жалба, но в контекста на касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче не могат да послужат за допускане на касационно обжалване, а само за отмяна на въззивното решение след допускането му до касационен контрол. Касационно обжалване не следва бъде допускано и при условията на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност, защото от изложените към въззивното решение мотиви не се установява противоречие между установените факти и подвеждането им под съответното материално правило. В частност, въпросът, обусловил изхода от делото и свързан с преценката за ненастъпила в по-ранен момент предсрочна изискуемост, е решен в съответствие с материалната разпоредба на чл. 60, ал. 2 ЗКИ според точния й смисъл, разтълкуван в т. 18 от ТР № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, 5-ти състав