Определение № 364 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2350/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на синдика на „Звезда “ АД- в несъстоятелност, ЕИК:[ЕИК] срещу решение №129 от 03.06.2019 г. постановено от АС-Велико Търново по в.т.д. №291/2018 г., В ЧАСТТА, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 75 от 11.05.2018 г. по т.д. № 222/2017 г. на ОС-Плевен, в частта за отхвърляне на иска по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ за обявяване на относителна недействителност на сключената на 20.12.2016 г. между „Звезда“ АД-Д.Митрополия и „Агро Бел 2001” ЕООД-с.Брест, [община] сделка за покупко-продажба на един газокар на цена от 2500 лева и два електрокара на цена по 416,66 лева-всеки от тях, и след отмяна на първоинстанционното решение в съответната част, са отхвърлени исковете по чл.135 ал.1 ЗЗД с предмет същата сделка и по чл.649 ал.2 ТЗ за връщане на продадения газокар в масата на несъстоятелността и евентуалния спрямо него иск за паричната равностойност на вещта от 13 800 лева. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се сочи, че са налице предпоставките по чл.280 ал.1,т.1и ал.2 ГПК. От страна на ответника по касационната жалба „АГРО-БЕЛ 2001“ЕООД е изпратен писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност и се претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция в размер на 1620 лева-адв.възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок. За да постанови обжалваното решение, с което е счел за неоснователни така предявените обективносъединени искове с правно основание чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, чл.135 ал.1 ЗЗД и чл.649 .ал.2 ТЗ, съставът на въззивния съд се е позовал на следното: С решение от 27.06.2017 г. по т.д. № 22/17 на ОС-Плевен е обявена неплатежоспособността на „Звезда“ АД с начална дата 30.01.2017 г. и е открито производство по несъстоятелност с назначаване на врем.синдик и налагане на общ запор и възбрана върху имуществото на дружеството. Атакуваната с иска по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ покупко-продажба е сключена на 20.12.2016 г., т.е. преди обявената начална дата на неплатежоспособността-30.01.2017 г., поради което не е налице елементът от фактическия състав на чл.647 ал.1,т.3 ГПК разпореждането да е станало преди датата на неплатежоспособността.. Ето защо, с оглед липсата на елемент от фактическия състав на правото по чл.647 ал.1,т.3 ТЗ искът, предявен на това основание, следва да се отхвърли като неоснователен. За да счете за такъв и искът с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД, предявен във връзка с чл.649 ал.1 ТЗ, съдът е изложил съображения за това, че не се доказва като елемент от фактически състав на нормата в тази разпоредба: знание на приобретателя по сделката, за увреждане на кредитора, т.е. за наличието на основание за налично задължаване на прехвърлителя към негови кредитори. Прието е, че извод за последното не може да се направи само въз основа на аргументите на ищеца, че доколкото на същата дата е сключен между същите страни и договор за покупко-продажба на недвижим имот, то дружеството-приобретател на имота е узнало за налични задължения на продавача към негови кредитори, още повече, че при нотариалното изповядване липсва представено удостоверение за тежести. Не може да се приеме и че приобретателят е узнал за последните от съдържанието на поканите за доброволно изпълнение от страна на кредиторите до длъжника, доколкото същите няма как да са станали известни на третото лице- приобретател на вещите по атакуваната като относително недействителна с настоящия иск покупко-продажба. По тези съображения и този иск е счетен за недоказан по основание. От горните изводи, съдът е счел, че следва и неоснователността на обусловения иск за връщане на даденото. В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване от страна на касатора се сочат следните въпроси:следва ли съдът да приеме по иск по чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, че на приобретателя по възмездна сделка са известни задължения на продавача към трети лица, ако за обезпечаване на последните са вписани ипотеки в имотния регистър и дали извършването на няколко сделки между длъжника и същия приобретател, при цени по-ниски от пазарните, при непредаване на владението и без снабдяване с уд-за вещни тежести води до извода за знание на последния за увреждане на кредиторите на прехвърлителя. Съгласно т.1 от ТР№ 1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. В настоящия случай, така формулираните въпроси са изцяло по обосноваността на обжалваното решение относно извода за липса на знание за увреждане у приобретателя. Същите не изискват тълкуване на правна разпоредба, с оглед нейното съдържание и прилагане, а се отнасят до това, дали от конкретни факти следват други такива, т.е. същите се явяват фактически,а не правни въпроси. Отделно от това, първият въпрос се основава на доводи, които нито са надлежно наведени в производството по същество, нито съдът е формирал отговор въз основа на тях. Ето защо, не е налице първата предпоставка за допускане до касация: формулиран от страната обуславящ изхода на спора правен въпрос, който да се постави на преценка по допълнителните критерии за допускане на касация, съгласно чл.280 ал.1, т.т. 1-3 ГПК. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване. По искането за разноски: Ответникът по касация „АГРО-БЕЛ 2001“ЕООД е представил платежен документ за заплащане на уговореното възнаграждение за процесуално представителство от негова страна и пълномощно.. Ето защо тази претенция е доказана по своето основание и размер-ТР №6/13 на ОСГТК. Водим от изложеното настоящият състав на ВКС, Второ т.о. на ТК счита, че не е налице основание за допускане до касация, поради което