Определение № 209 от 12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 1210/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТПК „Свежест“, [населено място] срещу решение № 260062 от 12.03.2021 г. по в. гр. д. № 1069/2020 г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260244 от 16.11.2020 г. по гр. д. № 29/2020 г. на Добрички районен съд за отмяна решенията на извънредно общо събрание на кооперацията от 20.12.2019 г. за приемане на нови член-кооператори, постановено по иск на Ц. И. С. от [населено място]. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес за ищцата от предявения иск по чл. 58 ЗК, тъй като решенията на процесното общо събрание, чиято отмяна се иска, са за утвърждаване решението на УС на кооперацията от 03.10.2019 г. за приемане на нови член-кооператори, което обаче не е било атакувано и е влязло в сила. Освен това, в касационната жалба е релевирано оплакване и за неправилност на въззивния акт поради нарушение на закона, като са развити съображения в подкрепа на поддържаната и пред инстанциите по същество теза, че решението на УС за свикване на процесното извънредно общо събрание е взето от легитимен състав, доколкото изключването на лицето Д. И., участвала в него в качеството си на председател, извършено с решение на общото събрание на кооперацията от 25.06.2019 г., е било оспорено по реда на чл. 58 ЗК и е било постановено спиране на регистърното производство по вписване на същото. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с бланкетно поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е поставил въпросите: „ 1. Решението на общото събрание за прекратяване пълномощията на председателя на УС на кооперацията поражда ли незабавно действие спрямо вътрешните отношения между кооперацията и член-кооператорите; 2. Отмяната на решение на общото събрание на кооперацията за прекратяване на пълномощията на председателя на УС на кооперацията има ли обратно действие по отношение на взетите от УС на кооперацията решения за периода от датата на решението за прекратяване пълномощията на председателя до отмяна с влязъл в сила съдебен акт на решението на ОС за прекратяване на пълномощията му; 3. Кое е лицето, легитимирано да свика УС на кооперацията – председателят на кооперацията, за когото е налице висящ съдебен спор по чл. 58 ЗК за оспорване на решение на ОС за прекратяване на пълномощията му или председателят на кооперацията, избран от ОС, за когото е налице висящ съдебен спор по чл. 58 ЗК за оспорване на решение за неговия избор на тази длъжност; 3. Кой е легитимният състав на УС, който следва да вземе решение за приемане на нови член-кооператори /трети лица спрямо кооперацията/ при наличие на спор по чл. 58 ЗК за отмяна на решение за прекратяване на пълномощията на председателя на УС на кооперацията и за избор на нов председател на УС на кооперацията“. Ответницата по касация – Ц. И. С. от [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на жалбата без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 28.04.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283, ал. 1 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният иск по чл. 58 ЗК, въззивният съд е възприел изцяло изводите на Добрички районен съд за незаконосъобразност на процесното извънредно общо събрание от 20.12.2019 г., произтичаща от нарушаване на реда за свикването му. Приел е, че на заседанието от 03.12.2019 г. на УС на кооперацията е присъствал и решението за свикване на ОС на 20.12.2019 г. е взето само от един от членовете на Управителния съвет – С. Н. Г., което е в нарушение на чл. 22, ал. 2 и чл. 23 ЗК. Този извод е формиран с оглед преценката на съдебния състав, че другото участвало в заседанието на УС от 03.12.2019 г. лице – Д. И. И. (председател на УС) – е била изключена от кооперацията с решение от 25.06.2019 г. на ОС, на което са прекратени и пълномощията й като председател на УС на кооперацията, чието изпълнение не е било спряно по реда на чл. 61 ЗК. В тази връзка съдебният състав е взел предвид наличието на определение по чл. 536 ГПК за спиране на регистърното производство по вписване на решенията на ОС от 25.06.2019 г., като е приел обаче, че същото възпрепятства оповестяването на решението за третите лица, но не и изпълнението му от членовете на кооперацията, за които то има незабавно действие. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Преди всичко, следва да се отбележи, че поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно – чрез цитиране на законовата разпоредба, без да са изложени конкретни съображения защо касаторът счита, че поставените от него въпроси биха били от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на разясненията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Отсъствието на такава аргументация е напълно достатъчно основание за недопускане на касационния контрол съобразно мотивите по т. 1 от същия тълкувателен акт, според които задължението на жалбоподателя за точно и мотивирано изложение на касационните основания е относимо и към основанията за допускане на касационното обжалване. Независимо от това, дори поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да се счете за надлежно заявено и мотивирано, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато. Обобщено, поставените от касатора въпроси са свързани с приложението на чл. 61 ЗК, касаещ значението на спирането на изпълнението на обжалваното решение за действието на същото по отношение на член-кооператорите, което предопределя и отговора на въпроса дали изключеният член на състава на УС на кооперацията (Д. И. – председател на УС) е имала право да участва при вземане на решение за свикване на процесното извънредно общо събрание. По този въпрос обаче е налице последователна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в множество решения по чл. 290 ГПК (напр. решение № 105 от 24.06.2013 г. по т. д. № 942/2012 г. на І т. о., решение № 227 от 26.06.2014 г. по гр. д. № 6590/2013 г. на ІV г. о., решение № 162 от 15.03.2016 г. по т. д. № 1855/2014 г. на ІІ т .о., решение № 73 от 13.07.2017 г. по т. д. № 80/2016 г. на I т. о. и др.), в която се приема, че: Действието на предвидената в чл. 61 от ЗК мярка „спиране изпълнение на решение на общото събрание за приемането на нов устав” означава продължаване на предишното правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за отмяна на това решение, като определението по чл. 61 от ЗК е задължително за органите на кооперацията и за член кооператорите до окончателното разрешаване на спора в производството, по което то е постановено. Посочена е и целта на тази мярка – гарантиране сигурността в отношенията между член кооператорите и в отношенията на кооперацията с трети лица, стабилитет в дейността на кооперацията чрез съобразяване с постановеното спиране на оспорени решения на нейния орган, както и предотвратяване на евентуалните негативни последици от действия на кооперацията, основани на решения, които могат да бъдат отменени в производството по чл. 58 от ЗК. По аргумент от цитираната каузална практика на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, при липса на постановено спиране изпълнението на взетите решения на ОС на кооперацията, същите са задължителни и подлежат на съобразяване от членовете на кооперацията в периода от тяхното приемане до евентуалната им отмяна по реда на чл. 58 ЗК. С оглед наличието на посочената практика и предвид съобразяването й от въззивния съд, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3, нито на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора за вероятна недопустимост на акта поради липса на правен интерес от предявения иск по чл. 58 ЗК. Необжалването на решението на УС за приемане на нови членове на кооперацията не води до отпадане на правния интерес от атакуване на решенията на процесното общо събрание. Доколкото утвърждаването на решението на УС от ОС е задължителен елемент от фактическия състав на приемането на нови членове на кооперацията, очевидно е наличието на правен интерес от атакуването му по реда на чл. 58 ЗК. С оглед изложеното, касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК