Определение № 164 от 03.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 305/2020 г.

Производството е по чл. 274,ал.3 от ГПК и по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по подадена частна жалба от Г. Й. Б., чрез адв.Й. М. против определение № 314/16.10.2019 г. по в.ч.гр.дело № 361/2019 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 280/09.07.2019 г. по в.гр.дело № 521/2019 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от П. Д. Б. и Г. Й. Б. молба за отмяна на неприсъствено решение от 31.01.2019 г. по гр.дело № 2843/2018 г. на Великотърновския районен съд и е прекратено производството по делото и е оставена без разглеждане жалбата, подадена от П. Д. Б. и Г. Й. Б. против определение № 280/09.07.2019 г. по в.гр.дело № 521/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която съдът е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателите за спиране на принудителното изпълнение на неприсъственото решение и е прекратено производството по в.ч.гр.дело № 361/2019 г. на ВТАС в тази част. Поддържаните основания за неправилност на определението е нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, да се отмени въззивното определение и вместо това делото да се върне на Великотърновския окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по подадената молба за отмяна. В изложението се поддържа, че основанието за допускане на касационно обжалване е процесуално правен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Твърди се, че във всички молби и жалби по постановеното неприсъствено решение на Великотърновския районен съд по гр.дело № 2843/2018 г. жалбоподателят е сочил и твърдял, че по това дело той въобще не е получавал какъвто е да било съдебен документ – искова молба, препис от определението на съда за насрочване на делото, призовки, съобщения и др. За наличие на производството против него жалбоподателят е узнал от съобщение на Великотърновски частен съдебен изпълнител за образуване на изпълнително дело, въз основа на изпълнителен лист, издаден по неприсъственото решение на районния съд. След това уведомление на ЧСИ жалбоподателят е отправил молба до ВКС за отмяна на неприсъственото решение. В хода на делото пред Великотърновския апелативен съд на 17.07.2019 г. е починала жалбоподателката П. Д. Б. и с определение от 20.11.2019 г. на нейно място е конституиран като страна в производството Г. Й. Б.. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното определение намира, че частната жалба е подадена в срока, предвиден в чл. 275,ал.2 ГПК от легитимирана страна срещу определение, подлежащо на обжалване с частна жалба и е процесуално допустима. Въззивният съд е приел, че с решение № 177/31.01.2019 г. по гр.дело № 2843/2018 г. на Великотърновския районен съд са осъдени Г. Й. Б. и П. Д. Б. да заплатят на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД сумата от 3000 лв. – частичен иск от общ такъв в размер на 37 706 лв., представляваща начислена такса за отговорно пазене на лек автомобил „Ф.“ ДК [рег.номер на МПС] за периода от 10.54 часа на 26.05.2016 г. до 24 часа на 20.07.2018 г. и сумата 470 лв. разноски по делото. Решението е постановено по реда на чл.239 ГПК – неприсъствено решение. Прието е, че до ответниците Г. Б. и П. Б. са изпратени две съобщения за връчване на постановеното неприсъствено решение на адрес [населено място], общ. П. Т., оформени по идинтичен начин от длъжностното лице, че адресатите са търсени на дати 03.03.2010 г., 07.03.2019 г., 12.03.2019 г. и не са намерени на адреса, като на 17.03.2019 г. съобщенията са пуснати в пощенската кутия. Посочено е, че съдът е приел, че двете съобщения са редовно връчени на основание чл.41,ал.2 ГПК, считано от 17.03.2019 г. Приел е, че са изпратени и съобщения до адрес в гр. В. Т., [улица], посочен като постоянен адрес в исковата молба, както и в последващата молба за отмяна на постановеното решение, депозирана от Г. и П. Б., оформени също по идентичен начин, като длъжностното лице по връчване на призовките е посочило, че е посетило адреса на 22.02.2019 г. в 18 часа, на 28.02.2019 г. в 19 часа, на 05.03.2019 г. в 13 часа, на 06.03.2019 г. в 19.30 часа и на 15.03.2019 г., когато е открит пълнолетен внук, който е отказал да си съобщи името, да получи съобщението и по негови данни адресатите не живеят на адреса, но отказва да посочи актуален адрес. На тези две съобщения съдът е констатирал, че съобщенията са редовно връчени на адреса в [населено място]. Съдът е приел, че с молба вх. № 9349/09.05.2019 г. на ВТРС, подадена от П. Б. и Г. Б., адресирана, чрез ВТРС до ВКС е поискана отмяна по чл.303 ГПК на постановеното решение, като в молбата е посочено, че са узнали за него на 09.04.2019г., когато са получили уведомление от ЧСИ, че са осъдени да заплатят на „Организация на движението, паркинги и гаражи“ ЕООД сумата 3000 лв., представляваща начислена такса за отговорно пазене на лек автомобил и 470 лв. разноски по делото. Изложили са твърдения, че не са получавали препис от исковата молба, нито призовки по делото на адреса в [населено място], че не живеели на този адрес. С определение № 228/04.06.2019 г. по гр.дело № 2082/2019 г. на ВКС е допусната до разглеждане молбата на П. и Г. Б. за отмяна на влязло в сила решение. На 05.06.2019 г. е постъпила нова молба от Г. и П. Б. до ВКС, с която е поискано на основание чл.309 ГПК спиране на започналото изпълнително производство пред ЧСИ, по което е насочено изпълнение към имущество на П. Б. – наложена възбрана на две ниви. С определение № 234/06.06.2019 г. по гр.дело № 2082/2019 г. на ВКС е отменено определение № 228/04.06.2019 г. по същото дело, прекратено е производството и делото е изпратено по компетентност на Окръжен съд Велико Търново, тъй като се касае за отмяна на неприсъствено решение по реда на чл.240 ГПК. Въззивният съд е посочил, че по образуваното в.гр.дело № 521/2019 г. на ВТОС е постановено определение № 280/09.07.2019 г., с което е оставена без разглеждане подадената молба за отмяна на неприсъствено решение, като е прието, че тя е подадена след изтичане на едномесечния преклузивен срок от връчване на решението на 17.04.2019 г., съответно са изложени доводи, че Г. Б. е узнал за постановеното решение, като е получил заверен препис от него на 27.03.2019 г. Посочено е, че искането за спиране на принудителното изпълнение на неприсъственото решение е оставено без разглеждане, тъй като редът по чл.282 ГПК касае спиране на предварително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение, срещу което е подадена касационна жалба, какъвто не е настоящият случай. От правна страна е прието, че неприсъственото решение, постановено по реда на чл.238 и чл.239 ГПК не подлежи на обжалване, че страната, срещу която то е постановено може в едномесечен срок от връчването му да поиска неговата отмяна при наличие на предпоставките на чл.240,ал.1,т.1-3 ГПК. Прието е, че в случая наведените доводи за отмяна на влязлото в сила решение са квалифицирани като основание за отмяна по чл.240,ал.1,т.1 ГПК. Приел е, че срокът за отмяна на влязлото в сила неприсъствено решение е преклузивен и тече от връчването на решението. Съдът е приел,че жалбоподателите Б. оспорват връчването на решението на датата, приета от съда и основанието за връчване – според тях чл.47,ал.3 ГПК. Посочено е, че според отбелязването на съобщенията, изпратени на адрес [населено място] окръжният съд е приел връчването за редовно по реда на чл.41,ал.2 ГПК, считано от 17.03.2019 г. Прието е, че от приложените материали по делото е установено, че ответниците са посочени с настоящ адрес [населено място], общ. П.Т. и постоянен адрес гр. В.Т., [улица]. Прието е също, че при постъпване на исковата молба съдът е разпоредил преписи от нея с приложенията да се връчат на ответниците на посочения в исковата молба настоящ адрес. Съобщенията са върнати, редовно връчени, лично на двамата адресати с удостоверяване датата на връчване – 26.09.2018 г., име на получателя – Г. Б. и П. Б. и подписи, положени от получателиге. Приел е, че в съобщенията са указани последиците на чл.40 и чл.41 ГПК, подробно разяснени, както и последиците на чл.238 и чл.239 ГПК. Като се е позовал на разпоредбата на чл.179, ал.1 ГПК съдът е приел, че до доказване на противното официалното удостоверяване от длъжностното лице по делото относно личното връчване на съобщенията има обвързваща за съда сила. Приел е, че с определение от 31.10.2018 г. районният съд е насрочил съдебно заседание по гр.дело № 2843/2019 г. за 27.11.2018 г. С писмо изх. № 141/20.11.2018 г. на Кмета на [населено място] съдът е уведомен, че Г. Б. и П. Б. не се намират в сeлото, но са уведомени по телефона за насроченото заседание. Прието е, че по делото е подаден отговор от адв. О. С., без приложено пълномощно по делото. Районният съд е постановил книжата да се връчат на адреса на адвоката. Съдът е приел, че в проведеното заседание на 27.11.2018 г. ответниците не са се явили и не са били представлявани. Поради това районният съд е приел, че при липса на пълномощно не следва да се дава ход на делото и е указано ответниците да се призоват на адреса в [населено място], като длъжностното лице следва да посети адреса неколкократно в различно часово време и съответно удостовери обстоятелствата по призоваването, както и е указал ответниците да се призоват и на посочения в исковата молба постоянен адрес. Прието е, че на 03.12.2018 г. кметът на [населено място] отново е уведомил съда, че лицата не се намират в селото и след повторни указания е удостоверил, че те са търсени на 11.12.2018 г. в 10 ч., на 15.12.2018 г. в 14 ч, на 18.12.2018 г. в 9 часа и на 20.12.2018 г. в 16 ч., на които дати не са намерени на адреса. Призовките, изпратени на постоянния адрес на ответниците са върнати с отбелязване, че при посещенията на конкретно посочените дати и часове лицата не са открити, но е открит пълнолетен внук, който отказал да съобщи името си, отказал да посочи адреси на лицата, не получил призовките. С оглед на тези данни на проведеното открито съдебно заседание на 07.01.2019 г. районният съд е приел, че ответниците са редовно призовани по реда на чл.41,ал.2 ГПК, по който начин е връчено съобщението с препис от изготвеното решение. Преценен е за правилен извода на окръжния съд, разгледал молбата по чл.240 ГПК за просрочие на искането за отмяна на постановеното неприсъствено решение. Прието е, че в случая е налице редовно връчване на преписи от исковата молба с приложенията към нея на ответниците, като същите са предупредени за задължението си по чл.41,ал.1 ГПК и последиците от неизпълнението му. Прието е, че призоваването по този ред е допустимо тогава, когато по делото са събрани данни за промяна адреса на страната и това да е продължило повече от един месец, като при редовно връчване на посочения адрес фикцията на този текст се прилага, без за съда да съществува задължение да издирва постоянния и настоящ адрес на ответника. Приел е, че в случая след редовното връчване на първото съобщение в [населено място] съдът за пръв път е уведомен, че ответниците не са в селото на 20.11.2018 г. и кметът е удостоверил, че в продължение на един месец, лицата не са намирани на адреса там, като последното заверяване преди провеждане на първото по делото заседание е от 20.12.2018 г. Отчетено е, че след тази дата е проведено още едно заседание, по повод призоваването за което е констатирано, че и през м.01.2019 г. лицата не са в селото, както и е установено, че през м.март 2019 г. не са намерени там. Прието е, че опитът на съда да ги призове на постоянния адрес, както и да им връчи постановеното решение на този адрес е останал безуспешен. Формиран е извод, че констатацията за редовно връчване на решението по реда на чл.41,ал.2 ГПК е в съответствие с процесуалните правила и, че връчването е от 17.03.2019 г. – последната дата, на която длъжностното лице е посетило адреса, че срокът за подаване на молба за отмяна по чл.240,ал.1 ГПК е изтекъл на 17.04.2019 г. Молбата за отмяна е подадена на 09.05.2019 г., след изтичане на преклузивния срок, поради което е преценен за правилен извода на съда, че молбата за отмяна е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Изведен е извод, че определението на окръжния съд в частта, с която е оставил без разглеждане молбата за отмяна и е прекратил производството по делото следва да се потвърди. Производството по делото по частната жалба, подадена от Г. Б. срещу определението на Великотърновския апелативен съд, в частта, с която е потвърдено определение № 280/09.07.2019 г. по в.гр.дело № 521/2019 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която е оставена без разглеждане подадената от П. Д. Б. и Г. Й. Б. молба за отмяна на неприсъствено решение от 31.10.2019 г. по гр.дело № 2843/2018 г. на ВТРС и е прекратено производството по делото е по чл.274,ал.3 ГПК. В посочената част определението на Великотърновския апелативен съд не следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК. В изложението към частната жалба не е формулиран правен въпрос от жалбоподателя по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, който е разрешен от въззивния съд и е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора. В посоченото изложение са мотивирани доводи, касаещи правилността на въззивното определение в указаната част и поради това същите не представляват правни въпроси. Съгласно т.1 от т.решение № 1/2010 г. по т.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение/определение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение/определение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение/определение. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение/определение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение/определение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва само ако той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид това тълкуване съдът преценява, че доводите в изложението, които касаят правилността на определението на Великотърновския апелативен съд не представляват правни въпроси. Следователно не е установено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно, за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда наличието на допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Производството по делото по подадената частна жалба срещу определението на Великотърновския апелативен съд по в.ч.гр.дело№ 361/2019 г. в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, подадена от П. и Г. Б. против определение № 280/09.07.2019 г. по в.гр.дело № 521/2019 г. на Великотърновския окръжен съд в частта, с която съдът е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателите за спиране на принудителното изпълнение на неприсъственото решение и е прекратено производството по в.ч.гр.дело № 361/2019 г. на ВТАС в тази част е по чл.274,ал.2 ГПК. С посочената част от обжалваното определение Великотърновския апелативен съд е оставил без разглеждане жалбата, подадена от П. Б., починала на 17.07.2019 г. и заместена от Г. Б. и Г. Б. против определение № 280/09.07.2019 г. по в.гр.дело № 521/2019 г. на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която съдът е оставил без разглеждане молбата на жалбоподателите за спиране на принудителното изпълнение на неприсъственото решение и е прекратено производството по в.ч.гр.дело № 361/2019 г. на ВТАС в тази част. За да постанови този резултат съдът е приел, че частната жалба в тази част е недопустима. Прието е, че при спиране на изпълнението по реда на чл.282 ГПК съдът се произнася само въз основа на формалното наличие на въведените от закона предпоставки, а не извършва преценка за целесъобразност на спирането като обезпечителна мярка, като определението за спиране не подлежи на обжалване, но може да бъде изменено или отменено, поради грешка или изменение на обстоятелствата. Съдът е приел, че при наличие на предпоставките за спиране – висящо производство за отмяна, образувано по допустима молба и внесена гаранция за жалбоподателите съществува възможността да поискат отново спиране на изпълнение на решението. Посочил е, че доколкото за същите съществува друг ред за упражняване на това процесуално право, реда за обжалване е неприложим, което обуславя недопустимостта на жалбата срещу определението в частта, с която е оставена без разглеждане молбата за спиране на принудителното изпълнение на постановеното неприсъствено решение. Изводите на съда са неправилни. С определение от 09.07.2019 г. по в.гр.дело № 521/2019 г.на Великотърновския окръжен съд е оставена без разглеждане подадената от П. Д. Б. и Г. Й. Б. молба за спиране принудителното изпълнение на неприсъствено решение, постановено на 31.01.2019 г. по гр.дело № 2843/2018 г. на Великотърновския районен съд като недопустима. Това определение подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл.274,ал.2,вр.ал.1,т.1 ГПК. Пред Великотърновския апелативен съд е обжалвано определение, с което е оставена без разглеждане молба за спиране на изпълнението на решение, чиято отмяна е поискана, а не определение, с което е оставена без уважение молба за спиране на изпълнението. Не подлежат на обжалване с частна жалба определенията на състави на ВКС, с които е постановено спиране на изпълнението на въззивни решения по чл.282 ГПК, както и тези, с които е оставено без уважение искането по чл.282 ГПК. Тези две хипотези са в обхвата на тълкуването, дадено с т.решение № 2/2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Когато ВКС и в частност окръжният съд в производството по чл.240 ГПК – отмяна на неприсъствено решение е оставил без разглеждане молбата за спиране на изпълнението по чл.282 ГПК това определение подлежи на обжалване с частна жалба. Като взема предвид изложеното съдът намира, че определението на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата, подадена от П. Б./починала в хода на делото и заместена от Г. Б./ и Г. Б. против определение № 280/09.07.2019 г. по в.гр.дело № 521/2019 г. на ВТОС в частта, с която е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за спиране на принудителното изпълнение на неприсъственото решение и е прекратено производството по делото следва да се отмени. В тази част делото следва да се изпрати на ВТАС за продължаване на процесуалните действия по подадената частна жалба в тази част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение