Определение № 3345 от 28.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 700/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от В. И. Д. касационна жалба с искане за допускане на касационно обжалване на постановеното от Софийски градски съд решение № 4360/04.08.2023 г. по гр.д. № 7761/2022 г., с което е изменено решение № 20113485 от 12.05.2021 г. по гр.д. № 65901/2021 г. на Софийски районен съд, като допълнително се присъдена сумата от още 3000 лв. и е отхвърлен иска по чл. 432 КЗ за заплащане на сумата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 14536 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 26.05.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 22.04.2017 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение с оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основание за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и за прилагането на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. За да постанови решението си, Софийският градски съд е приел, че искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е доказан по основание, тъй като в частта, с която искът е уважен за сумата от 5000лв. първоинстанционното решение е влязло в сила и със сила на пресъдено нещо е разрешен спорът между страните по делото относно наличието на предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ за ангажиране отговорността на застрахователя. Посочил е че по спорния въпрос за размера на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди съобразява броя, вид и тежест на причинените на ищцата телесни увреждания- получена черепно- мозъчна травма, изразяваща се в сътресение на главния мозък, и травма на гръбначния стълб, изразяваща се в контузия на шийния отдел на гръбначния стълб (множествено изкълчване и навяхване на ставите и ставните връзки на шийния отдел на гръбначния стълб). Отчел е обстоятелството, че уврежданията са създали временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата и че ищцата е изпаднала в безсъзнание за кратък период от време. Взел е предвид и интензитета и продължителността на търпените болки в областта на гърдите, главата, гърба и врата; търпените неудобства от поставена шина на врата за период около един месец; преживеният силен стрес от инцидента, породил страх от пътуване с автомобил (включ. и към настоящия момент); необходимостта от консултации с психолог за около година; безсънието; продължителността на лечебния и възстановителен период- 3- 5 седмици за сътресението на главния мозък, и до 6 м. за контузията на шийния отдел на гръбначния стълб и липсата на данни за настъпили усложнения, както и възрастта на ищцата и обществено-икономическите условия в страната към настъпване на застрахователното събитие – май 2015 г. При съвкупна преценка на всички тези обстоятелства, съдът е заключил, че сумата от 8000 лв. би обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. При частично съвпадение с изводите на първостепенния съд е приел, че решението следва да бъде отменено в частта, с която искът по чл. 432, ал. 1 КЗ е отхвърлен над сумата 5000 лв. до сумата 8000 лв., като разликата от 3000 лв. бъде допълнително присъдена на ищцата. В частта, с която искът е отхвърлен над сумата 8000 лв. до претендираните 14 536 лв., решението е потвърдено. Приемайки за приложима нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, съдът е посочил и че началният момент на дължимост на законната лихва е 28.04.2017 г., като за периода от 26.05.2015 г. до 21.04.2017 г. включ. претенцията за законна лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, както е приел и районният съд. По основанията за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване по поставеният въпрос за това как следва да се прилага принципът на справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД, и кои са критериите, които следва да бъдат съобразени при определяне на обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск срещу застрахователя. Въпросът касае определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди и тълкуването на понятието "справедливост" по чл.52 от ЗЗД, поради което е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд е съобразил указанията, дадени с ППВС №4/1968г., като е взел предвид конкретните установени по делото обстоятелства, релевантни при определяне на справедливия размер на обезщетението, който са подложени на преценка в мотивите към съдебния акт. Обезщетени са вредите от настъпилото застрахователно събитие, като е прието, че се дължи обезвреда за вреди, които са в причинна връзка с непозволеното увреждане. Дали тази му преценка е правилна не е предмет на производството по чл.288 ГПК. Посочената от касатора практика на ВКС не разрешава поставените въпроси по друг, различен от приетият с обжалваното въззивно решение начин, като изисква отчитане на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които имат значение за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. По изложените съображения решение № 4360/04.08.2023 г. на СГС, ІІІ- В състав, постановено по гр.д. № 7161/2022 г., не следва да се допуска до касационно обжалване. По делото липсва направено от „ЗК Бул инс“ АД искане за присъждане на разноски. Воден от изложеното, ВКС, състав на ІV гр. отд.,