Определение № 1476 от 04.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 869/2024 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от „Топлофикация Шумен“ ЕАД / в несъстоятелност/ срещу разпореждане №540 от 10.04.2024г. по в.ч.т.д. №160/2024г. на Варненски апелативен съд, ТО, за връщане на неговата частна касационна жалба вх.№2527/08.04.2024г. против определение №234 от 03.04.2024г. по същото дело. С него е потвърден постановеният от Варненски окръжен съд отказ за освобождаване на постоянния синдик на дружеството М. Н.. Частният жалбоподател счита разпореждането за неправилно. Излага доводи, че от страна на синдика са били саботирани множество изключително актуални дела с обществена значимост на „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Правилно Варненският апелативен съд е приел, че постановеното от него определение не подлежи на обжалване. Съгласно задължителните разяснения в т.6 от ТР №1/2017 от 03.12.2018г. по тълк.д.№1/2017г. на ОСТК на ВКС обжалваемостта на съдебните актове винаги е предмет на изрична регламентация с императивни процесуални норми. Обжалването на определението, с което съдът по несъстоятелността се произнася по освобождаването на синдик в производството по несъстоятелност, е предвидено в нормата на чл.657 от ТЗ. Съгласно чл. 657, ал. 5 от ТЗ на обжалване пред Върховния касационен съд на Р България подлежи само определение на апелативен съд за потвърждаване на определението на съда по несъстоятелността, с което се е произнесъл на основание чл. 657, ал. 4, т. 2 от ТЗ – определението на съда, с което се уважава искането на легитимирани лица по чл.657 ал.2 от ТЗ за освобождаване на синдик когато не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитор или длъжника. Във всички останали случаи определенията на съда по несъстоятелността, с които се оставя без уважение искане на основание чл. 657, ал. 1, т. 1 - 6 и ал.2 от ТЗ, могат да се обжалват само пред апелативния съд на основание чл.657, ал.4, т.1 от ТЗ. В този смисъл е формирана и постоянна практика на ВКС с определение №121/09.03.2018г. по ч.т.д.№600/2018г. на ВКС, ТК, І т.о., определение №376/11.06.2019г. по ч.т.д.№1085/2019г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., определение №451/22.10.2019г. по ч.т.д.№1866/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. и други. В случая е разгледано искане от законния представител на длъжника за освобождаване на синдика на дружеството. Определението на Варненски апелативен съд, потвърждаващо постановения от съда по несъстоятелността отказ да освободи синдика, не подлежи на обжалване. Предвид липсата на предвиден процесуален ред за обжалване на определението, частната жалба е недопустима. С оглед изложеното обжалваното разпореждане №540 от 10.04.2024г. по в.ч.т.д.№160/2024г. на Варненски апелативен съд, ТО, следва да бъде потвърдено като правилно. Предвид горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.