Определение № 379 от 28.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60076/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 5158/ 07.04.2016 год. на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез адв.С. Х.- САК срещу въззивно Решение No 299 от 17.02.2016 година, постановено по гр. В.д. Nо 2939/2015 год. на АС-София. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, защото с него се установяват факти, които не са изложени в исковата молба, респ. неправилно и необосновано, защото правните изводи са изведени от неправилно приложен материален закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.1 и т.3 ГПК. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: допустимо ли е ищецът, при липса на съдебно признато вземане от ответника за преходен период и липса на доказателства приобщени като такива, а именно първични счетоводни документи или дори вторични, да отнесе плащането извършено от ищеца към спорни, неустановени по размер и основание задължения на ответника, за преходен период спрямо процесния- преди 15.12.2011 година, които той счита за най-обременителни за него, произнесени от въззивния съд в противоречие с Решение Nо 12 от 25.02.2010 година по т.д. Nо 181/ 2009 год. на ВКС-II т.о.; Решение Nо 83 от 23.06.2015 год. по т.д. Nо 1940/ 2014 год. на ВКС- II т.о. Решение Nо 111 от 27.10.2009 год. по т.д. Nо 296/ 2009 год. на ВКС- I т.о. Решение Nо 148 от 04.02.2016 год. по т.д. Nо 1842/2014 год. на ВКС- II т.о. Решение Nо 150 от 25.06.2012 год. по гр.д. Nо 574/2011год. на ВКС-ГК, III г.о., Решение Nо 216 от 27.11.2012 год. по т.д. Nо 882/2011 год. на ВКС- II т.о. Решение Nо 239 от 21.06.2013 год. по т.д. Nо 188/2011 год. на ВКС- II т.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК и две решения на САС: на същото основание за допускане на касационно обжалване по въпроса: допустимо ли е чрез заключението на вещо лице по съдебно икономическа експертиза да се установява какъв е размера на непогасените задължения на ответника за период, който е извън процесния, и в който не се твърди, че е извършена доставка на стоки, която не е заплатена от ответника, съответно наличието на това задължение не е предмет на делото произнесени от въззивния съд в противоречие с вече посочените Р Nо 12; Р Nо 83: Р Nо 111; Р Nо 148; Р Nо 150; Р Nо 216; Р Nо 239, постановени по реда на чл. 290 ГПК и две решения на САС, на същото основание по въпроса: допустимо ли е решението нам съда ако същият се е произнесъл по незаявен иск в случай, че е установил дължимостта на претендираната сума приобщавайки и задължения за период преди процесния ?, позовавайки се отново на противоречие с вече цитираните по-горе решения на ВКС и САС Искането за допускане на касационно обжалване, в приложното поле на чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК се поддържа по въпроса: каква форма за действителност и за доказване е необходима, когато длъжникът не посочи кое задължение погасява и кредиторът отнесе извършеното плащане към най-обременителното задължение, носи ли доказателствена тежест кредитора, че е упражнил правомощията си по чл. 76 ал.1 изр.2-ро ЗЗД и как се осъществява доказването, отново с довод, че този въпрос от значение за изхода на делото е разрешен в противоречие с цитираните и приложени Р Nо 12; Р Nо 83: Р Nо 111; Р Nо 148; Р Nо 150; Р Nо 216; Р Nо 239, постановени по реда на чл. 290 ГПК и две решения на САС. По отношения на петия – последен въпрос на който се иска селекция и допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – допустимо ли е след като чрез заключението на съдебно - икономическа експертиза се доказва какъв е бил стокооборота между страните и какъв е размера на задълженията на ответника преди 15.12.2011 година, въпреки че не са ангажирани никакви писмени доказателства в тази насока и такива не са приети от съда, чрез възражение за прихващане, което е могло да се осъществи за насрещно вземане, възникнало в предходен период, да се извърши прихващане на сумата 50 376.19 лв. се поддържа довод, че е произнесен в противоречие с Р Nо 12; Р Nо 83: Р Nо 111; Р Nо 148; Р Nо 150; Р Nо 216; Р Nо 239, постановени по реда на чл. 290 ГПК и две решения на САС. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация – търговско дружество „Р.‘ Е. С., с който се релевира довод за липса на основания за допускане на касационното обжалване, респ. се поддържат и доводи за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че липсват конкретно формулирани въпроси по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, които да има обуславящ за изхода на делото значение и който правен въпрос да попада в приложното поле на някое от основанията по чл.; 280 ал.1 т.-3 ГПК, при посочената една и съща съдебна практика по всичките поставените въпроси.Позоваването е бланкетно и не позволява преценка на посочените основания., с поставените въпроси се иска произнасяне по възражения, които не са релевирани в хода на делото.Претендират се разноски за касационното производство от 3600 лв. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и на основание чл. 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу обжалваем съдебен акт - въззивно решение по осъдителен иск за парично вземане на суми над 20 000 лв. С посоченото решение, Апелативният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение от 27.03.2015 година на Софийския градски съд, с което [фирма] С., като производител на PVC дограми, е осъдено да заплати на [фирма] С., район П., като вносител на полимерни профили и други компоненти за PVC дограми сумата 117 041.09 лв./ сто и седемнадесет хиляди четиридесет и един и 0.09 лв./, представляваща цената на доставени стоки по 80 бр. фактури, издадени в периода 06.12.2011 година - 30.01.2013 година, на основание чл. 327 ТЗ, ведно със законната лихва и разноски по делото. За да приеме, че претендираната сума, се дължи решаващият съд е приел че е налице договорна връзка между страните, основана на правилата на търговската продажба, след като по делото са представени и оригиналите на Договора от 01.03.2010 година и анекса 6 от 08.07.2011 година, прието е, че са реализирани доставки по 79 бр. от процесните фактури, надлежно заприходени както по сметка 411 „вземания от клиенти“ на дружеството ищец, така и осчетоводени в дневниците за покупка на ответното търговско дружество, с ползван данъчен кредит. Прието е, че експедиционните бележки за получаване на доставките, въз основа на констатациите на експерта след тяхното оспорване, са издадени от посочените лица, като тези техни действия ангажират отговорността на купувача предвид липсата на плащане. След преценка на изложените съображения и тези на страните и при съобразяване на задължителните разяснения по ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационно обжалване. Изведените въпроси: за допустимостта ищецът, при липса на съдебно признато вземане от ответника за преходен период и доказателства като първични счетоводни документи или дори вторични, да отнесе плащането извършено от ищеца към спорни, неустановени по размер и основание задължения на ответника, за преходен период спрямо процесния- преди 15.12.2011 година, които той счита за най-обременителни за него и за допустимостта чрез заключението на вещо лице по съдебно икономическа експертиза да се установява какъв е размера на непогасените задължения на ответника за период, който е извън процесния, и в който не се твърди, че е извършена доставка на стоки, която не е заплатена от ответника, съответно наличието на това задължение не е предмет на делото са изцяло извън предмета на спора и правните проблеми разгледани от инстанционните съдилища с обжалваното решение. Определени констатации на съдебно икономическата експертиза, установила чрез експертното изследване по дълъг период на търговски взаимоотношения от този, уточнен по исковата молба поставен в контекста на установяване на трайните търговски отношение на базата на т.н. рамков Договор от 01.03.2010 година и Анекса 6 относно цените на предлаганите от ищеца- продавач стоки, не може да бъде изведен като обуславящ изхода на спора и свързан с вземането на ищецът –доставчик на стоки п представените фактури, по които няма спор че липсва плащане, такова каквото е имало за предходни поръчки от страна на ответното търговско дружество.Оспорваните на касатора- като ответник с отговора на исковата молба са в насока липа на договор, липса на заявки, липса на доставки, липса на представителна власт на лицата, издали експедиционните бележки, но няма възражения в насока, че има плащане, която касае процесните фактури, за да се релевират доводи, че констатираното от експерта плащане между страните в рамките на експертизата не се отнесат към предходни доставки, а касаят процесните. Въпросът за допустимостта на съдебното решението, ако съдът се е произнесъл по незаявен иск- в случая, че е установил дължимостта на претендираната сума приобщавайки и задължения за период преди процесния, също не може да бъде квалифициран като обусловил изхода на спора и няма качеството на правен въпрос по см. на чл. 280 ал.1 ГПК, която насока са разясненията на т.1 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.Проверката за допустимостта на съдебното решение, предмет на касационно обжалване се извършва служебно от съда, дори и ако не е повдигнат като процесуално-правен въпрос .От г.т. на теория и практика няма спор, че когато съдът с обжалваното решение е излязъл от рамката на предмета на спора, то това произнасянето е недопустимо. Когато съдът, чието решение се обжалва, се е произнесъл по спора в преметната рамка, с която е сезиран, макар и в мотивите си да осъжда и други правоотношение между страните за да подкрепи една или друга своя теза, не може да се приеме, че е нарушена рамката на правния спор до степен на порок, обуславящ процесуална недопустимост на съдебния акт. Въпросите за необходимата форма за действителност и формата за доказване, когато длъжникът не посочи кое задължение погасява и кредиторът отнесе извършеното плащане към най-обременителното задължение, носи ли доказателствена тежест кредитора, че е упражнил правомощията си по чл. 76 ал.1 изр.2-ро ЗЗД и как се осъществява доказването и за допустимостта след като чрез заключението на съдебно - икономическа експертиза се доказва какъв е бил стокооборота между страните и какъв е размера на задълженията на ответника преди 15.12.2011 година, въпреки че не са ангажирани никакви писмени доказателства в тази насока и такива не са приети от съда, чрез възражение за прихващане, което е могло да се осъществи за насрещно вземане, възникнало в предходен период, да се извърши прихващане на сумата 50 376.19 лв., са изцяло неотносими към произнесеното от въззивния съд,нямат отношение към проведената защита от гл.т. оспорване на фактите по исковата молба или въвеждане на правопогасяващи и/или правопроменящи възражения като защитни средства срещу предявения иск по чл. 327 ТЗ, поради което не могат да послужат за селекция и допускане на касационното обжалване. По искането за разноски от ответника по касация. Искането е основателно и доказано с представената фактура [ЕГН]/23.06.2016 год., поради което следва да се уважи като на основание чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК на ответника –търговско дружество [фирма] С., кв. П. се присъди сумата от 3600 лв. / три хиляди и шестстотин лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС-второ отделение на гражданската колегия