Решение № 88 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 590/2009 г.

Решение № 88 от 29.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 590/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 1 от ГПК. Образувано е на касационна жалба на "А" България, гр. София, понастоящем с наименование "А" ЕООД срещу решение от 06.01.2009г по гр. дело № 1566/2008 г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 27.02.2008г по гр. д № 31190/2007г на Софийски районен съд в обжалваната част, е уважен до пълния предявен размер иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. 225, ал. 1 от КТ и обезщетение е присъдено в полза на ищеца Н. Ч. Н. за шестмесечен период, в пълен размер . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон . При уважаване на иска до пълния предявен размер не е съобразено, нито обсъдено възражението за прихващане до размера на вече изплатеното по чл. 220, ал. 1 от КТ обезщетение, неправилно е прието че обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставане без работа се дължи за периода след влизане в сила на първоинстанционното решение, което не е обжалвано от работодателя и е влязло в сила в диспозитива за възстановяване на работа, при положение, че ищецът не се е явил да я заеме . Съображения са развити в жалбата . Ответникът по жалбата Н. Ч. Н. не е заявил отговор С определение № 486 от 07.05.2009г на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по въпроса за материалната допустимост и основателност на възражение за прихващане с изплатеното вече обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ и претендирано обезщетение за оставяне без работа по чл. 225, ал. 1 от КТ, което включва и периода от един месец след уволнението с неспазен срок на предизвестие. Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна . В обжалваното решение Софийски градски съд е разгледал случай на трудов спор, при който работодателят не е обжалвал първоинстанционното решение по уважените искове за отмяна на уволнение и възстановяване на работа, решението от 27.02.2008г по гр. д № 31190/2007г на Софийски районен съд е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в частта, с която за разликата над присъдените 5679,97 лева, до пълния предявен размер от 12599,94 лева претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлена - за сумата 2099,99 лева като погасена чрез прихващане, а за периода от 13.02.2008 до 22.04.2008 - като преждевременно предявена и неоснователна . Въззивният съд е отменил решението в отхвърлителната част изцяло, с което е обективирал противоречиво разрешение на въпроса за основателността на надлежно упражнено от работодателя материално възражение за прихващане с вече изплатеното от него обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, от размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ . В последователната си практика Върховен касационен съд е подчертавал, че обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения, а именно оставането му без работа. Обратното разбиране, застъпено от Софийски градски съд в обжалваното решение без да се изложат мотиви, е неправилно . Правилно е обаче даденото от същия съд разрешение във връзка с периода на обезщетение по основанието на претенцията, поради оставане без работа до изтичането на шестмесечния срок по чл. 225, ал. 1 КТ, а не към по- ранен момент предвид възраженията на работодателя, че ищецът Н е възстановен на работа по силата на необжалваното първоинстанционно решение, постановено на 27.02.2008 г., имал е правото да заеме предишната си работа и щом не е сторил това, неоснователно претендира обезщетение предвид новите обстоятелства, настъпили по време на въззивното обжалване . Възраженията на касатора в тази насока са неоснователни, тъй като по отношение на Н. не е изпращано изрично изискуемото по чл. 345, ал. 1 от КТ съобщение, при липса на което не може да се приеме, че за последния е започнал да тече срок да се яви с оглед заемане на работата. При тези обстоятелства и като е безспорно, че ищецът не е встъпвал в трудово отношение с друг работодател до изтичането на шестмесечния период и е бил без работа от уволнението си на 22.10.2007г до началото на м. май 2008г, Софийски градски съд правилно е приел иска за основателен до датата 22.04.2008г, но е следвало да съобрази и основателното възражение за прихващане до размера на сумата 2099,99 лева . В тази част неправилно и без мотиви искът по чл. 225, ал. 1 от КТ е бил уважен след отмяна на първоинстанционното решение в цялата отхвърлителна част. Предвид гореизложеното, частично основателни са оплакванията на касатора за неправилно прилагане на материалния закон. Въззивното решение следва да бъде отменено в частта, явяваща се разлика в размер на 2099,99 лв и по същество следва да бъде постановено отхвърляне на иска в тази част, до пълния предявен размер, като погасен чрез прихващане. На касатора следва да бъдат заплатени установените по делото разноски за настоящата инстанция, но според уважената част на жалбата, т. е., сума от 270 лева . Водим от горното, Върховният касационен съд, IIIг. о.