Определение № 60288 от 30.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 458/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 5271 от 04.09.2020 г. по в.гр.д. № 11747/2019 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 117414 от 16.05.2019 г. по гр.д. № 63060/2017 г. на Софийски районен съд, с което по иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК е признато за установено по отношение на Х. З., че В. Г. В. е изключителен собственик на апартамент № 61 в [населено място],[жк], [жилищен адрес] със застроена площ от 56.48 кв.м, заедно с избено помещение № 7 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Х. З. чрез нейния пълномощник адв. А. С.-А.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че с въззивната жалба е направила оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, тъй като не е бил изготвен доклад със съдържанието по чл. 146 ГПК, което оплакване е било пренебрегнато от въззивния съд, който не е допуснал събиране на поисканите от жалбоподателката гласни доказателства, макар да са били налице предпоставките на чл. 266, ал.3 ГПК. На следващо място, въззивният съд необосновано е приел, че между страните по делото няма спор относно действителната цена за придобиване на процесния имот, докато с отговора на исковата молба и с въззивната жалба жалбоподателката изрично е оспорила посочената в нотариалния акт цена от 18 100 лв. като привидна и е твърдяла, че действителната цена е 102 800 лв. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1. При преценка на събраните доказателства длъжна ли е съдебната инстанция по същество на спора да съобрази норми от неюридически характер-на правилата на формалната логика, на научните, логическите и опитните правила. 2/ Допустимо ли е в производство по предявен иск за собственост между съпрузи на основание трансформация на лични средства да се установява заплащане на цена, различна от посочената в нотариалния акт, както и произхода на вложените за придобиване средства. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК-очевидна неправилност. В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация В. Г. В. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за достъп до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак е сключен през 2002 г. и е прекратен с развод през 2017 г. През време на брака, с нотариален акт № ..., т...., дело № .../19.06.2008 г. съпругът В. Г. В. закупил на свое име процесния недвижим имот. В нотариалния акт е посочено, че продажната цена на имота е 18 100 лв., която е платена на продавача в деня на подписване на договора. Установено е също, че на 29.05.2008 г. съпругът В. Г. В. продал с нотариален акт № ..., т...., дело № .../2008 г. свой собствен недвижим имот, придобит преди брака, за сумата 40 000 евро. Твърдението на ищеца е било, че получената от продажбата на този имот цена е била вложена за закупуване на процесното жилище, поради което на основание чл. 23, ал.1 СК същото е негова лична собственост. С отговора на исковата молба ответницата Х. З., жалбоподател в настоящото производство, е направила възражение, че действителната цена, заплатена за жилището е в размер на 102 800 лв., а не вписаната в нотариалния акт, както и че действителната цена е била заплатена със семейни средства. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че жалбоподателката, чиято е била доказателствената тежест, не е ангажирала никакви доказателства за установяване на твърдението си, че действително платената цена за придобиване на процесното жилище е различна и надхвърля удостоверената в нотариалния акт. Приел е, че то е изведено като предположение поради несъразмерността на предвидената в договора неустойка спрямо обективираната в нотариалния акт цена и съществуващата практика в договора да бъде вписана по- ниска цена с оглед заплащане на по- малък размер такси за прехвърлянето, но не е подкрепено с доказателства и е останало недоказано. С оглед на това е приел, че цената на придобитото жилище е отразената в нотариалния акт сума от 18 100 лв., която е заплатена от ищеца със средствата, придобити от продажбата на негов личен имот около 20 дни преди закупуване на процесното жилище. Въззивният съд е обсъдил и възраженията на жалбоподателката за наличие на съвместен принос в придобиване на имота, изразил се в грижи и издръжка на семейството и роденото от брака дете, но е приел, че в случая с оглед събраните доказателства за произхода на средствата за придобиване на процесния имот-лични средства на ищеца, получени от продажбата на негов личен имот, презумпцията за съвместен принос е опровергана. Настоящият състав намира за неоснователно искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси. Първият от тях отразява тезата на жалбоподателката, поддържана и пред съда в двете инстанции, че вписването в нотариалния акт на продажна цена, съвпадаща с данъчната оценка на недвижимия имот, и уговарянето на неустойка в случай на евикция на купувача в размер, надхвърлящ значително /5 пъти/ тази цена, са обстоятелства, достатъчни за доказване на симулация на цената на сделката и размера на действително уговорената и заплатена цена. Тези обстоятелства сами по себе си не доказват симулация в цената. Не съществува нито законова, нито житейска презумпция, че чрез продажбата на един имот на цена, равна или по-ниска от неговата данъчна цена, или уговарянето на неустойка в значително завишен спрямо продажната цена размер, се прикрива действителната продажна цена. Сочените обстоятелства могат да служат само като индиция за такава симулация, но във всички случаи тя трябва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване от страната, която твърди, че действителната цена е различна от посочената в нотариалния акт, съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК. Това е приел и въззивният съд. По настоящото дело жалбоподателката не е ангажирала никакви доказателства-нито писмени, нито гласни, за установяване на твърдението си, че процесното жилище е закупено за сумата 102 800 лв. Не отговаря на данните по делото твърдението й, че в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д. № 1314/2018 г. на ІІ г.о., съдът е отказал допускане на гласни доказателства за установяване действителния размер на уговорената цена и произхода на средствата, с които е била платена. С въззивната жалба жалбоподателката, позовавайки се на липсата на доклад със съдържанието, посочено в чл. 146 ГПК, е поискала допускане до разпит на свидетел, който да установи, че нейните близки са подпомагали изцяло финансово семейството в периода след сключване на брака и след това, тъй като съпругът не е работил. Това доказателствено искане е оставено без уважение от въззивния съд по съображения, че тези обстоятелства са неотносими към предмета на предявения иск и подлежащите на доказване факти. Нито при разглеждане на делото в първата инстанция, нито пред въззивния съд жалбодателката е направила доказателствено искане за събиране на доказателства /писмени или гласни/ за установяване на действителната цена, на която е придобит имота. По тези съображения поставените въпроси не осъществяват хипотезата на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Неоснователно е искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, изр. последно ГПК-поради очевидна неправилност. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Решението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В разглеждания случай тези предпоставки не са налице. Въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.