Определение № 1323 от 29.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 559/2025 г.

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „ТЕХРА” ЕООД, представлявано от адв. С. Т., срещу определение № 175 от 23.01.2025г. по в.ч.гр.д. № 6/2025г. на САС, ТК, 9 състав, с което е потвърдено определение № 4318 от 08.11.2024г. по т.д. № 1261/2024г. на СГС, ТО, VI -21 състав. С потвърденото първоинстанционно определение е спряно делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до приключване на производството пред Градския съд в Будапеща по искане за отмяна на чуждестранно арбитражно решение.

Частният касационен жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с разпоредбата на чл. VI във връзка с чл. V, т.1, б. д/ от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Поддържа, че с влязъл в сила акт е спряна изпълняемостта на оспореното арбитражно решение до приключване на съдебното производство пред компетентния унгарски съд, което означава, че същото временно губи силата си да бъде изпълнявано като окончателен акт и съответно не може да послужи за изпълнително основание. Намира, че приключилото производство по направено искане за спиране на изпълняемостта на арбитражното решение изключва възможността за прилагането на чл.VI от Конвенцията, който изисква наличието на висящо производство относно отправено искане за спиране на изпълнението на арбитражното решение. Поддържа, че приложение следва да намери основанието за отхвърляне на иска по чл.V, т.1, б. д/ от Конвенцията, даваща самостоятелно основание да бъде отказано признаването и изпълнението на арбитражното решение по молба на страната, срещу която то се предявява. Сочи, че основанията за отказ по чл.V, т.1 от Конвенцията имат императивен характер, в какъвто смисъл е и съдебната практика. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК прави искане за допускане на касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК, като сочи следните процесуалноправни въпроси:

1. Представлява ли спирането на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение с влязъл в сила съдебен акт отрицателна предпоставка, даваща самостоятелно основание да бъде отказано признаване и изпълнението на арбитражното решение в Република България по молба на страната, срещу която то се предявява, по смисъла на изричната разпоредба на чл.V, ал.1, б. д/ от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения (Нюйоркската конвенция“/“Конвенцията“), без да се налага спиране на производството по делото до приключване на висящо съдебно производство пред чужд съд, по което е постановено спирането на изпълнението на чуждестранното арбитражно решение?

2. При едновременното наличие на основания както за спиране на производство по екзекватура на чуждестранно арбитражно решение, така и за отхвърляне на иска по същество, следва ли делото да бъде спряно, без да се изследва въпросът по същество, или първо да бъде изследван въпросът за наличие на основание за отхвърляне на иска по същество и едва при липса на такова основание делото да бъде спряно?

3. Допустим ли е иск за признаване и изпълнение на чуждестранно арбитражно решение, т.е. има ли правен интерес да предяви такъв иск ищецът, в случай че изпълнението на арбитражното решение е спряно, като се има предвид, че спирането на изпълнението е отрицателна предпоставка за недопускане на екзекватура на арбитражното решение съгласно императивната разпоредба на чл.V, ал.1, б. „д“ от Нюйоркската конвенция?

Частният касационен жалбоподател твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, както и че първият въпрос е решен в противоречие с формираната практика по чл.290 ГПК – решение № 162а от 25.10.2020г. по т.д. №993/2009г. на ВКС, II т.о.

Поддържа още, че въззивното определение е и очевидно неправилно поради явното несъобразяване на направените в мотивите решаващи изводи на съда с въприетата от него фактическа обстановка.

Ответникът „Бунге Зрт.”, дружество, надлежно учредено и съществуващо според законите на Унгария, представлявано от адв. Ч. и адв. Вишанин, оспорва частната касационна жалба. Сочи, че Градският съд в Будапеща е постановил решение по съдебното производство, до чието приключване е спряно настоящото дело, като е отхвърлил иска на насрещната страна за отмяна, обезсилване, анулиране на процесното арбитражно решение, с което е отпаднало и постановеното спиране на изпълняемостта му. Поддържа, че това обстоятелство представлява основание за възобновяване на спряното производство, с оглед на което няма основание за допускане до разглеждане на частната жалба. Оспорва довода за очевидна неправилност на въззивното определение и поддържа, че не са налице и основанията по чл. 280, ал.1 ГПК. Сочи, че въззивният съд не се е произнесъл по първия въпрос, доколкото е обсъждал временното спиране на изпълняемостта на арбитражното решение, но не и окончателно спиране на изпълнението му, тъй като обявяване на решението за неизпълнимо не е постановявано от унгарския съд, а вторият и третия въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, тъй като в Нюйоркската конвенция е направено ясно разграничение между окончателната неизпълнимост на арбитражно решение, предвидено като основание за отказ от екзекватура в чл. V, ал.1, б. д/, и временното спиране на изпълнението на арбитражното решение по чл. VI от Конвенцията.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, констатира, че частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съгласно чл.274, ал.3 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК.

Доколкото частната касационна жалба е насочена срещу въззивно определение, с което е потвърдено първоинстанционно определение за спиране на производството по делото, при липса на постановено определение за възобновяването му, частната касационна жалба се явява допустима.

Въззивният съд, за да потвърди обжалваното пред него първоинстанционно определение за спиране на делото, е приел, че съгласно член VI от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, ако от компетентния орган, посочен в точка "д" на алинея 1 на член V, е било поискано да отмени решението или да спре неговото изпълнение, органът, пред който е поискано признаване и изпълнение на това решение, може, ако намери за целесъобразно, да отложи разрешаването на въпроса за изпълнението на решението; той може също така по молба на страната, която иска изпълнение на решението, да задължи другата страна да представи надлежно обезпечение. Споделил е извода на първоинстанционния съд, че наличието на висящо производство по искане за отмяна на чуждестранното арбитражно решение обосновава основателност на искането на ищеца производството по екзекватура пред българския съд да се спре до приключване на производството пред унгарския съд по искането за отмяна на арбитражното решение, защото именно такава възможност предвижда разпоредбата на чл. VI от Конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения. Намерил е за неоснователно становището на жалбоподателя, че след като унгарският съд е спрял изпълнението на арбитражното решение, искът за признаването и изпълнението на това решение в България е недопустим, защото липсвал правен интерес у „Бунге“ да го предяви. Посочил е, че съгласно чл. V, ал. 1, б. „д“ от Нюйоркската конвенция „Признаването и изпълнението на арбитражното решение могат да бъдат отказани по молба на страната, срещу която то се предявява, ако тя докаже пред компетентния орган на държавата, където се иска признаването и изпълнението, че решението не е станало още задължително за страните или е било отменено, или изпълнението му е било спряно от компетентния орган на държавата, в която или съобразно закона на която то е било постановено“. Приел е,че предявяването на иск за отмяна на арбитражното решение пред унгарския държавен съд само по себе си, без компетентният съд да се е произнесъл и уважил иска, не попада в изброените в чл. V хипотези. Изтъкнал е, че въпросът за изпълняемостта на арбитражното решение е такъв по същество на иска за признаване и допускане до изпълнение, а не е въпрос на неговата допустимост. Заключил е, че след като въпросът за изпълняемостта на решението е спорен и този спор е висящ пред компетентния съд на държавата, в която и по законите на която е постановено арбитражното решение - в случая пред унгарския съд, то производството по екзекватура пред българския съд - в случая пред първоинстанционния състав на СГС, следва да се спре до окончателното решаване на делото в унгарския държавен съд.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Поставените от частния касационен жалбоподател правни въпроси не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по начина, по който са формулирани, не съответстват на мотивите на въззивния съд. Въпросите са поставени във връзка с твърдението на частния жалбоподател, че е налице спиране на изпълнението на чуждестранно арбитражно решение с влязъл в сила съдебен акт, докато въззивният съд е приел, че въпросът за изпълняемостта на решението е спорен с оглед наличието на висящо производство по искане за отмяна на чуждестранното арбитражно решение пред компетентния съд на държавата, в която и по законите на която е постановено арбитражното решение - в случая пред унгарския съд. В тази връзка следва да се посочи, че в представеното по делото разпореждане от 01.07.2024г. компетентният унгарския съд е приел, че не може да вземе решение относно спиране на изпълнението, а може да реши въпроса за временно спиране на правното действие на изпълняемостта на оспореното пред него арбитражно решение. Предвид изложеното, въззивният съд не е излагал съображения дали спирането на изпълнението на арбитражното решение с влязъл в сила акт е основание за отхвърляне на иска за екзекватура или е основание за спиране на производството по иска и в този смисъл не се е произнасял по формулираните в изложението въпроси. Поради това поставените от частния касационен жалбоподател въпроси не могат да обосноват допускане на касационен контрол на въззивното определение.

С оглед липсата на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК не следва да се обсъжда наличието на сочените допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.

Не е налице и поддържаното в изложението основание по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност на въззивното определение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem“ до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на въззивното определение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение