Определение № 1667 от 05.04.2024 г. на ВКС по д. № 2431/2023 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Ж. Н. срещу въззивното решение на Апелативен съд София / САС/ по гр.д. №3324/22 г. от 13.03.23 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение от 7.07.22 г. по гр.д. №6194/14 г. на Софийски градски съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка/ОФГ/ в постановеното по същото дело решение от 1.03.19 г. в следния смисъл: „Обявява за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД предварителен договор от 26.05.09 г./ обективиран в т.3 от договор за паричен заем/, с който Ж. Н. се е задължил да учреди в полза на Л. Б./ придобила правата по този договор от Х. С. чрез цесия/ ипотека за обезпечаване на вземане на Л. Б. спрямо „Доран комерс“ ЕООД, в несъстоятелност, по договор за паричен заем от 26.05.09 г. в размер на 21000 евро и законните лихви върху тази сума от 10.04.14 г. до изплащането й и разноските по делото, както и относно сумата от 6665,55 евро – мораторна лихва върху главницата от 21 000 евро за периода 23.07.12 – 23.07.15 г., ведно със законната лихва върху сумата от 6 665,55 евро от 28.07.15 г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 920,73 г. върху следния имот:“

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2, пр.3 от ГПК. Намира, че в противоречие с цитираната практика на ВКС са разрешени следните значими за спора правни въпроси:

1.Допустимо ли е да се извърши поправка на ОФГ, ако грешката е установима със затруднения, които налагат тълкуване на волята на съда? Касаторът сочи, че въпросът е разрешен в противоречие с р. по гр.д. №3502/15 г. на ВКС, второ г.о.

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди защитните тези на страните при очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство и да мотивира решението си по същество на правния спор? Касаторът сочи, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/13 г. ОСГТК и р. по т.д. №1106/10 г. на ВКС, второ т.о..

3.Допустимо ли е по реда за поправка на ОФГ да бъде променена формираната воля на съда? Касаторът намира, че и по този въпрос въззивното решение противоречи на р. по гр.д. №3502/15 г. на второ г.о. на ВКС.

Въззивното решение според касатора е и очевидно неправилно, тъй като въззивният съд е приложил закона в неговия противоположен смисъл, налице е явна необоснованост на фактическите констатации поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, налице са и нарушения на основни принципи на съдопроизводството.

По допускане на обжалването ВКС намира следното: въззивният съд е приел, че очевидна фактическа грешка е налице, когато е допусната грешка в диспозитива на съдебния акт, която не е резултат от формирането на волята на решаващия съд и когато от мотивите на решението е очевидно, че формираната истинска воля на съда е една, а в диспозитива на разпореждането/ решението/ е друга.

В разглеждания случай от мотивите на решение от 01.03.2019 г., постановено по гр. д. № 6194/2014 г. на СГС и потвърждаващото го решение № 10172 от 23.02.2021 г., постановено по гр. д. № 2823/2019 г. на Софийския апелативен съд е видно, че волята на съда е ипотеката да обезпечава главницата, лихвите за забавено плащане по издадените срещу длъжника изпълнителни листове, както и разноските за снабдяване с изпълнителен лист и разноските в принудителното изпълнение.

В диспозитива на решението от 01.03.2019 г. е посочено, че ипотеката обезпечава вземането от 21000 евро и законната лихва върху тази сума от 10.04.2014 г., както и разноските по делото. Следователно е налице несъответствие между изразената в мотивите воля на съда и произнесената в диспозитива на съдебното решение. Правилно с обжалваното решение това несъответствие е било отстранено чрез допускане на поправка на очевидна фактическа грешка.

ВКС намира, че при данните по делото първият и третият въпрос не са разрешени от въззивния съд в противоречие с посоченото р. на ВКС, второ г.о. по гр.д. №3502/15 г. В него е прието, че поправка на очевидна фактическа грешка по смисъла на чл.247 ГПК се допуска, когато е налице несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Формираната от съда воля трябва да следва от мотивите на съдебния акт, а изразяването й да е обективирано в диспозитива. За да са налице условията по чл. 247 ГПК е необходимо грешката да е установима без затруднения и да не се налага тълкуване на волята на съда. Недопустимо е по реда на поправката да се замества неправилно формирана или липсваща воля на съдебния състав.

В случая според въззивния съд в мотивите на решението на СГС от 1.03.19 г. и потвърдилото го решение на САС от 23.02.21 г. е изразена ясната, установима без затруднения воля на съда, учредената в полза на ищеца ипотека да обезпечава вземането му за главница в размер на 21 000 евро и вземането му за обезщетение за забавено плащане по чл.86 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва по издадените в полза на кредитора срещу дружеството длъжник изп. листове, цитирани в първоинстанционното решение от 1.03.19 г.; ипотеката ще ползва ищеца и за съдебните разноски във връзка със събиране на вземането и разноските по изпълнението/направените в заповедното производство за снабдяване с изп. лист и направените в хода на индивидуалното принудително изпълнение/. В диспозитива на решението от 1.03.19 г. тази воля не е изразена по съответен на мотивите начин/ пропуснато е, че ипотеката обезпечава и вземането по чл.86 ЗЗД/, с което е налице ОФГ, поправена по реда на чл.247 ГПК с обжалваното решение.

Изводите на въззивния съд не са формирани в противоречие с ТР №1/13 г. ОСГТК и р. по т.д. №1106/10 г. на второ т.о. на ВКС. Съществените, относими към решението за поправка на ОФГ оплаквания и доводи на въззивника са обсъдени от въззивния съд в мотивите му по съществото на спора.

Въззивното решение не е очевидно неправилно по посочените от касатора причини – изводите на въззивния съд са ясни и логични, съответни на смисъла и целта на процесуалния закон при данните по делото.

Поради изложеното не са налице сочените основания за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.