Определение № 4835 от 12.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3395/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. И., чрез процесуалния му представител адв. Н. П. С., срещу определение № 173/13.05.2026 г. по в. ч. гр. д. № 115/2026 г. на Окръжен съд – Търговище, с което е оставена без уважение частната му жалба срещу определение № 179/03.02.2026 г. по ч. гр. д. № 1631/2025 г. на Районен съд – Търговище. С първоинстанционното определение е оставена без разглеждане като недопустима молбата на жалбоподателя с правно основание чл. 524 ГПК за спиране на принудителното изпълнение на въвода във владение по изп. дело № 92/2025 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Търговище и е прекратено производството по делото.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че разбирането на въззивния съд лишава третото лице, установило владение преди постановяване на изпълняваното решение, от възможност да предотврати незаконосъобразен въвод, като го поставя в по-неблагоприятно положение спрямо третото лице по чл. 523, ал. 2 ГПК, което остава във владение на имота до приключване на защитата си.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, във връзка с което са поставени следните въпроси:

1. „Разполага ли с право на превантивна защита по реда на чл. 523 и чл. 524 от ГПК трето лице, което е установило фактическа власт върху имота преди завеждане на делото, по което е издаден изпълнителният лист, когато съдебният изпълнител е предприел фактически действия по въвод срещу него, но е отложил изпълнението?“.

2. „Допустимо ли е трето лице, спрямо което не се разпростира силата на присъдено нещо на изпълнителното основание, да бъде третирано с по-малък обем от права (само с последваща защита по чл. 435, ал. 5 от ГПК) спрямо трето лице, придобило владението след предявяване на иска, което се ползва с превантивна защита и право да остане в имота по чл. 523, ал. 2 от ГПК?“.

Позовава се и на очевидна неправилност на обжалвания акт – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на насрещната страна – Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, представлявана от областния управител на област Търговище, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното определение.

За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел следното:

Изпълнително дело № 92/2025 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Търговище е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д. № 9/2021 г. на Окръжен съд – Търговище, решението по което е частично потвърдено с решение по в. гр. д. № 4/2023 г. на Апелативен съд – Варна, и с което е признато за установено, че Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действащ чрез областния управител на област Търговище, е собственик на самостоятелен обект в сграда – жилище № 3 с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, ведно с избено помещение и с 1/5 ид. ч. от общите части и от правото на строеж, заедно с гараж с площ от 20,60 кв. м., като ответниците са осъдени да предадат владението върху имотите.

Констатирал е, че насроченият за 18.09.2025 г. въвод във владение не е извършен, тъй като в имота е намерено трето на изпълнението лице – Т. М. И., представило приемо-предавателен протокол от 18.01.2008 г. за предаване на владението върху апартамента и гаража, удостоверение за постоянен адрес и копие от лична карта, при което съдебният изпълнител е указал на третото лице да поиска спиране на изпълнението по чл. 523, ал. 2 ГПК. Макар в протокола за въвод съдебният изпълнител да не е посочил изрично началния момент на владението, той очевидно е счел, позовавайки се на представените документи, че владението на третото лице е започнало през 2008 г.

Позовавайки се на разрешенията, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, е изложил съображения, че когато владението е установено от третото лице преди постановяване на изпълняваното решение, въвод не може да бъде извършен, а ако такъв бъде извършен, това лице може да защити правата си чрез обжалването му по реда на чл. 435, ал. 5 ГПК, съответно – чрез предявяване на владелчески иск по чл. 75 или чл. 76 ЗС срещу взискателя, но от защитата по чл. 523, ал. 2 и чл. 524 ГПК то не може да се ползва. Обосновал е извод, че за молителя не е налице правен интерес от търсената по реда на чл. 523 и чл. 524 ГПК защита. Посочил е, че при това положение съдебният изпълнител не е следвало да отлага въвода с указания към третото лице по чл. 523, ал. 2 ГПК, тъй като такъв изначално не може да бъде извършен, поради което частната жалба срещу първоинстанционното определение е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, при проверка редовността на жалбата я намира за процесуално недопустима, като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.

Определение на въззивен съд, с което е потвърдено определение на първата инстанция по чл. 524 ГПК, не подлежи на касационно обжалване. То не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК - не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, нито с него се дава разрешение по същество на друго производство или се прегражда развитието му - чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Изрично разрешение в същия смисъл е дадено в т. 7 на Тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. по тълк. д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според мотивите на тълкувателния акт производството по чл. 524 ГПК е специфично производство за обезпечаване на бъдещ иск - спирането на принудителното изпълнение обезпечава бъдещия иск на третото лице, заявяващо права върху присъдения имот, което по своя характер е обезпечителна мярка, а определението по чл. 524 ГПК има привременен характер, тъй като целта му е да съхрани статуквото предвид претендираното от третото лице право върху имота.

По изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.