Определение № 60511 от 18.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1316/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Детска градина „Светлина“с.Царемир, представлявано от директора Ш., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 260547 от 14.12.2020г. по в.гр.д. № 2463 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 260202 от 31.08.2020г. по гр.д. № 19050/2019г. на РС Пловдив като са уважени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, признато е за незаконно и е отменено уволнението на М. Т. М., извършено със заповед № РД- 1163 от 13.11.2019г. на Кмета на община Съединение, с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ и е възстановена на заеманата длъжност „директор детска градина“, като са присъдени следващите се такси и разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел уволнението, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ за незаконно поради неустановяване от страна на работодателя извършването на посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина Относно първото по чл.187,ал.1, т.7 КТ – неизпълнение на законово нареждане на работодателя, а именно заповед № РД-694 от 7.06.2016г.за забрана за внасяне на хранителни продукти и напитки, различни от вода, в детските заведения на територията на общината, съдът е приел, че не е установено от ангажираните по делото доказателства ищцата да е допуснала извършването му. В заповедта за уволнение не е посочена дата на извършване, а само датата, на която са публикувани снимки от профила на свидетеля Р.. Дори и да се приеме, че това е датата на нарушението, снимките не установяват, че ищцата е допуснала внасянето на сниманите продукти. Безспорно е, че на следващият ден след публикацията в социалната мрежа, е извършена нарочна проверка и тя не е установила извършването на каквото и да е нарушение, във връзка с качеството на храните. Напротив, констатацията е, че състоянието на хранителните продукти е много добро. Съдът е посочил, че работодателят е пренебрегнал резултатите от официалната проверка, налагайки наказание заради публикация в социална мрежа. Прието е, че недоказаността на това нарушение, обуславя недоказаност и на следващото посочено от работодателя нарушение по чл.187, ал.1, т.8,пр.2 КТ – уронване на доброто име на предприятието, обосновано с това, че посочените снимки с лошото качество на хранителните продукти водят до трайно негативно отношение на населението на община Съединение към детското заведение. Съдът, позовавайки се на събраните гласни доказателства /показанията на свидетеля Р., който е посочил, че качените в социалната мрежа снимки са правени от него в друго детско заведение/, е приел за неустановено снимките да са направени именно в процесната детска градина. Отделно, безспорно е, че не ищцата ги е публикувала в социалната мрежа. Съдът е намерил за недоказани твърденията на работодателя, че част от снимките са направени в ДГ „Светлина“, независимо че е разпитана свидетелка /служителка на ответния работодател/, е заявила, че има съвпадащи белези между мястото, където са правени снимките и ДГ „Светлина“. Според съда подобна съпоставка е невъзможна, защото „представените по делото копия от снимки“ са „неясни и размазани“, а и не е ясно как „свидетелката е успяла да различи в детайли снимковия материал, при положение, че снимките са премахнати още на следващия ден, след публикацията им и свидетелката не би могла да сравнява с тях личните си впечатления от помещението в детското заведение при проверката“. Решаващият извод на въззивният съд е, че работодателят - върху когото е доказателствената тежест- не е установил извършването на посочените в заповедта нарушения от ищцата. Не е установил нито, че именно в ДГ „Светлина“ е допуснато внасянето на некачествени продукти, нито кога е станало това, нито че целта е била уронване на доброто име на предприятието В представеното към касационната жалба изложение, касаторът се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по следните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани и 2. Когато въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, това дерогира ли изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивния акт и разпоредбата на чл.272 ГПК освобождава ли въззивната инстанция от задължението да се произнесе по наведените във въззивната жалба оплаквания? Позовава се на многобройна съдебна практика, която цитира. Навежда и основанието – очевидна неправилност, по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, което обосновава с наличието на изложени взаимно изключващи се мотиви и несъответствието им със съдържанието на ангажираните по делото доказателства. Претендира направените разноски. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от М. Т. М., чрез процесуалните представители адвокатите Г. и Карагачлиев, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Счита, че поставените въпроси не отговарят на изискването за общо основание за допустимост, а по същество - че постановеният акт е правилен. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780лв., реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие /стр.36/,в който сумата е посочена като договорена и фактура № 277 от 17.02.2021г., с която удостоверява внасянето й. Настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не е възможно да се допусне касационно обжалване, доколкото за тях не е налице нито едно от посочените специални основания за допустимост. В случая всички изисквания относно дейността на въззивния съд, конкретизирани в цитираната от касатора съдебна практика, са спазени, което изключва наличието на посоченото специално основание за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Видно от гореописаните мотиви, съдът е изложил подробни доводи във връзка с всяко едно от направените възражения от страните по делото. Обсъдил е всички ангажирани по делото доказателства и въз основа на тях е извел правните си изводи. Неговите констатации не са свързани с преценка правилността на първоинстанционния акт, а съдържат изложение на установената фактическа обстановка, преценка на доказателствата и обсъждане на доводите на страните. Препращане към мотивите на първата инстанция, по смисъла на чл.272 ГПК, няма защото съдът – в качеството си на инстанция по същество – се е произнесъл по спорния предмет. Касаторът оспорва правните изводи на въззивния съд, но в производството по допустимост, същите не подлежат на проверка. В случая, въззивният съд е преценил, че работодателят не е доказал, че ищцата е извършила посочените в заповедта за уволнение нарушения, в резултат на което я е отменил. Изрично е посочил недоказването на кои факти счита за достатъчно за уважаване на предявените искове - внасянето на некачествени продукти в детското заведение, дата на извършване на нарушението и наличието на целенасочена намерение за уронване доброто име на предприятието. В касационната си жалба, касаторът акцентира на показанията на свидетелката П., считайки същите за достатъчно конкретни, за да докажат извършването от страна на ищцата на двете взаимно свързани нарушения. Последните обаче, не могат да бъдат обсъждани от касационният съд, който съгласно т.1 от ТР №1/19.02.2010г.- при обсъждане на постановения от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос, не може обсъжда събраните по делото доказателства / в случая гласни такива/, нито правилността на обжалваното решение. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав не счита, че е налице и специалното основание за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК. Очевидно неправилен е възивен акт, който страда от порок, установим пряко и единствено от съдържанието, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване с действителното съдържание на защита им, събраните доказателства и тяхното съдържание, когато е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна уредба, при отказ да се приложи правна норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато това е довело до формиране на решаващ изхода на делото резултат, какъвто настоящият случай не е. С оглед изхода на спора, направеното искане и на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално извършени разноски в размер на 780лв.за адвокатско възнаграждение. Мотивиран от изложеното, като счита, че не са налице посочеинте от касатора основания за допустимост, настоящият състав на Върховен касационен съд