Определение № 326 от 06.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3257/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение06.10.2014 г.докладчик Боян Цонев
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на М. М. (С.) Д. срещу решението от 06.01.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 3011/2013 г. на Софийския градски съд; и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3257/2014 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение. Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството по делото е образувано по касационна жалба на М. М. (С.) Д. срещу решение от 06.01.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 3011/2013 г. на Софийския градски съд. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № І-47-152/07.11.2012 г. по гр. дело № 8384/2011 г. на Софийския районен съд – в обжалваната пред въззивния съд част, с която са уважени частично, предявените по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 от ГПК, от [фирма] срещу жалбоподателя М. М. (С.) Д. установителни искове по делото. При извършената служебна проверка, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за процесуално недопустима по следните съображения: Ищецът [фирма] е предявило установителните си искове, които са обективно и субективно съединени срещу двама ответници по делото – И. С. Д. и жалбоподателя М. М. (С.) Д., както следва: главница в общ размер 5 676.45 лв. и законна лихва за забава в общ размер 1 326.12 лв., като изрично в петитума на исковата молба е посочено, че тези суми се дължат от двамата ответници и се претендират, съобразно съсобствените им дялове, а именно – по ½ част, както се твърди в обстоятелствената част на исковата молба. Следователно, исковите претенции на ищеца срещу всеки един от двамата ответници са съответно – за сумите от по 2 838.23 лв. – главница и за сумите от по 663.06 лв. – законна лихва за забава. Това са и цените на исковете, предявени срещу жалбоподателя, съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК. Въззивна и касационна жалба по делото е подал единствено жалбоподателят-ответник М. М. (С.) Д., като обжалваното въззивно решение е постановено единствено по частично уважените срещу него парични установителни искове, които (както вече беше посочено) са с цени 2 838.23 лв. и 663.06 лв., т. е. – до 5 000 лв., поради което това въззивно решение не подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК. По изложените съображения, подадената касационна жалба, като процесуално недопустима, следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство по настоящото дело, също като процесуално недопустимо, следва да се прекрати. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение