Определение № 367 от 15.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 157/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. Е. О., чрез процесуален представител, срещу определение №10660 от 04.12.2024г. по адм. дело № 2534/2024г. на Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/, с което е оставена без разглеждане предявената от С. О. искова молба вх.№18294/08.11.2024г. и уточнителна молба вх.№19221/21.11.2024г., против Комисия за защита на потребителите, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30000лв., и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател поддържа, че обжалвания съдебен акт е необоснован и незаконосъобразен. Съображения излага в частната жалба. Иска неговата отмяна и връщане делото за разглеждане от надлежния съд. Претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по изложените от частния жалбоподател съображения. За да остави без разглеждане подадената искова молба съдът е приел, че производството е по реда на чл.203 и сл. АПК, и при липса на твърдения за незаконосъобразен акт, действие или бездействие при или по повод изпълнение на административна дейност от страна на КЗП или на длъжностно лице от нейната администрация, предявеният иск се явява процесуално недопустим за разглеждане, а производството по делото-прекратено. Обжалваното определение е неправилно. Видно от доказателствата, съдържащи се в кориците първоинстанционното дело, вкл. в подадената от ищцата молба/уточнителна/ от 21.11.2024г., С. О. претендира обезвреда за престъпления по чл.260а НК, за действия и бездействия, извършени срещу Ориоли от председателя на Комисията за защита на потребителите, и за действия и бездействия, извършени срещу Ориоли по поръчка на председателя на Комисията за защита на потребителите, като ищцата изрично е заявила, че претенцията не е обвързана с исканата и търсената от нея защита за незаконосъобразен акт-уволнителна заповед, за която е налице висящ процес пред ВАС. При тези данни правилен е крайният извод на АС-Пловдив, че в случая не са налице предпоставките за допустимост на производство по чл.203 АПК вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ. Същевременно предвид заявените и уточнени претенции на ищцата, първостепенния съд не е съобразил, че процесуалния ред за осъществяване претенциите на ищцата касаят производства, които по см. на чл.126 и сл. АПК не са подсъдни на административния съд, при което АС-Пловдив е следвало да изпълни задължението си по чл.135 АПК, като изпрати делото на надлежния съд съобразно множеството искови претенции. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение исковата молба на С. Е. О., като предвид вида и характера на заявените претенции от ищцата, уточнени в подадената от нея молба, съдът извърши преценка за относно подсъдността на заведеното пред него дело, и изпрати същото на компетентния съд за разглеждане. При този изход на спора разноски не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение