Определение № 797 от 29.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 551/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място], чрез процесуален пълномощник, против решение № 173 от 18.11.2022 г. по в. гр. д. № 371/2022 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 144/18.04.2022 г., постановено по гр. д. № 552/2021 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната му част, с която Гаранционният фонд е осъден да заплати на С. Х. Риза сумата от 27 000 лв., представляваща допълнително /над доброволно изплатените 18 000 лв./ обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди – причинени болки и страдания от телесни увреждания, настъпили в резултат на ПТП от 14.03.2020 г. в [населено място], по вина на Д. Т. Ж. като водач на МПС – л. а. ,,Опел Астра“ с рег. [рег.номер на МПС], управляващ без задължителна застраховка ,,Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.03.2021 г., на основание чл. 557, ал. 1, т. 2 б „а“ вр. чл. 558, ал. 5 КЗ и чл. 86 ЗЗД. В касационната жалба се сочат всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно - постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа оплаквания за нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, за неправилно приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и за неправилна преценка на доказателствата. Счита, че увреденото лице е съпричинило вредоносния резултат, както и че не е претърпяло прретендираните неимуществени вреди в заявения с исковата молба обем. Моли обжалваното решение да бъде отменено, с присъждане на сторените разноски за всички инстанции. Като основания за допускане на исканото касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочат хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Формулиран е следният въпрос: Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливия размер на обезщетение за неимуществени вреди, при предявен иск срещу Гаранционен фонд? Във връзка с този въпрос не е посочена конкретна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на която решението да противоречи. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК се мотивира с необоснованост на мотивите на съда предвид събраните по делото гласни доказателства и заключението на вещото лице, както и с несъответствие с посочена практика – ППВС № 18/18.11.1963 г. и решения на ВКС във връзка с приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Бланкетно се обосновава и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Против касационната жалба не е подаден писмен отговор. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касатора приема, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, но не се доказват предпоставките на закона за нейното селектиране. Обжалваното решение е постановено при всестранно, пълно и задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по спорните във въззивното производство въпроси относно размера на справедливото обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди и наличието на принос в увреждането, като изводите на въззивния съд са логични и обосновани. С оглед горното настоящият съдебен състав намира, че не е налице самостоятелното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието на въззивното решение не се установява нито превратно приложение на материалния закон (contra legem), нито явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Следва да се посочи, че очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, за установяването на която не се налага касационният съд да извършва преценка на доводите и възраженията на страните и на събраните по делото доказателства - извършването на подобна преценка е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. Твърденията на касатора за наличие на необоснованост поради неправилно възприемане на установените с доказателствата факти и противоречие с практиката на ВКС относно съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия представляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да обосноват приложение на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Не са налице и условията за достъп до касационна проверка по чл. 280, ал. 1 ГПК. По отношение на поставения въпрос (макар че същият е недобре формулиран) липсва доказване на която и да е от допълнителните селективни предпоставки, на които касаторът се позовава. Цитираната в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК съдебна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е относно приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а същевременно правен въпрос, касаещ тази разпоредба, не е зададен. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено бланкетно и не отчита трайноустановената практика на ВКС по същия въпрос, общо отнасящ се за критериите за определяне на справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от деликт, на която освен това въззивното решение съответства. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение