Определение № 27 от 12.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3128/2017 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК /редакция до изм. с ДВ бр.86/ 27.10.2017 г./. Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Д. Г., представляван от адв. Л. Д. от АК – С., срещу въззивно решение № 57/13.04.2017 г., постановено по възз. гр. д. № 34/2017 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, с което след отмяна на първоинстанционното решение, упражняването на родителските права спрямо малолетното дете С. К. Георгиева, родено на 04.12.2010г., е предоставено на майката П. Т. К.; определен е режим на лични отношения на бащата с малолетното дете; и касаторът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 150 лв. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се моли за отмяната му. В изложението си по чл.284, ал.1, т.3 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по две групи въпроси - материалноправни и процесуалноправни. В първата група са формулирани следните въпроси: 1/кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо малолетните деца; 2/ при предоставяне на родителските права как следва да се преценява желанието на детето при кого от родителите иска да живее; 3/ следва ли съдът, при определяне местоживеенето на малолетното дете, да вземе предвид и възможността за помощ от трети лица, близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение, което детето би получило при всеки от родителите, както и техните материални възможности и жилищни условия; 4/ при решаване на въпроса за режима на лични отношения с родителя, на когото не са предоставени родителските права, следва ли да се съобрази интересът на детето, съответно и установената връзка и реалните възможности на този родител. По тези въпроси касаторът твърди, че решаващите изводи на съда са в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на състави на ВКС - решение № 291/07.11.2012 г. по гр.д.№ 115/2012 г. на III г.о., решение № 58/12.02.2014 г. по гр.д.№ 6073/2013 г. на IV г.о., решение № 294/11.11.2015 г. по гр.д.№ 1454/2015 г. на IV г.о. Наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се аргументира с представеното влязло в сила решение от 11.04.2012 г. по възз.гр.д. № 155/2012 г. на ОС – Сливен. Във втората група, процесуалноправните въпроси се свеждат до следните: 1/ може ли съдът да основе изводите си само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди всички поотделно и в съвкупност; 2/ дължи ли съдът обсъждане и излагане на мотиви по всички критерии, имащи значение при разрешаването на въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските права; 3/ трябва ли съдът да съобрази и обсъди начина, по който ще се отрази промяната в режима на родителските права на положението на детето, както и на ефективността на определения режим на лични отношения с другия родител. Поддържа се, че решаващите изводи на съда по тези въпроси са в противоречие с постановените по реда на чл.290 ГПК - решение № 290/07.11.2012 г. по гр.д.№ 640/2012 г. III г.о., решение № 215/21.06.2011 г. по гр.д.№ 1325/2010 г. III г.о., решение № 152/18.06.2012 г. по гр.д.№ 1066/2011 г. III г.о., решение № 712/15.02.2011 г. по гр.д.№ 81/2010 г. III г.о., решение № 280/20.07.2011 г. по гр.д.№ 888/2010 г. IV г.о., решение № 207/ 24.07.2013 г. по гр.д.№ 911/2012 г. IV г.о. и решение № 331/ 01.11.2013 г. по гр.д.№ 2181/2013 г. IV г.о. Според касатора, всички поставени въпроси са същевременно и от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото - основание за касационен контрол по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, с оглед необходимостта от преразглеждане на разрешенията, дадени с ППВС № 1/1974 г. Ответната страна по жалбата П. Т. К. в писмен отговор поддържа становище, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационния контрол на въззивното решение. Претендира разноски. Касационната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното: Производството по делото е образувано по иска на П. Т. К. - майка на малолетната С. К. Георгиева, [дата на раждане] - за предоставяне упражняването на родителските права спрямо детето и определяне на местоживеенето му при нея; за определяне режим на лични контакти на детето с бащата и за осъждането му да заплаща дължимата месечна издръжка. Въззивният съд е приел за установено, че родителите на малолетната С. Георгиева са живели заедно на съпружески начала до 7-месечната възраст на детето си. След раздялата им и до навършване на 2 години и 6 месеца С. е била отглеждана от ищцата, като родителските права са й били предоставени с решение от 21.11.2012 г. по гр.д. № 2404/2012 г. на РС - Бургас. После, поради липсата на жилищни условия и доходи на ищцата, която към този момент била студентка, тя дала съгласие детето да се отглежда при бащата. С решение от 02.01.2014 г. по гр.д. №7569/ 2014 г. на РС - Бургас, съгласно споразумението между двамата родители, упражняването на родителските права е предоставено на бащата, за който не е спорно, че е разполагал с необходимите битови условия, възможности и доходи за отглеждането на детето. За да уважи предявения иск, въззивната инстанция обсъждайки поотделно и в съвкупност всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, заключението на съдебно-психпологическата експертиза и социалните доклади, е приела, че и при двамата родители са настъпили промени в обстоятелствата, които преценени с оглед най-добрия интерес на детето, обуславят исканото изменение на мерките за упражняване на родителските права. Посочено е, че ищцата е започнала работа, има доходи и разполага с жилище, подходящо за отглеждането на детето. Бащата е във фактическо съжителство с друга жена, от което съжителство има второ дете /син/. Тези обстоятелства променят социалната среда, в която живее малолетната С., както и жилищните и битовите условия в новото семейство на ответника. Детето на страните възприема съжителката на баща си като своя майка, като същевременно е изградило негативно и враждебно отношение към рождената си майка, отказва продължителни контакти с нея освен телефонни разговори и кратки посещения. Обсъждайки заключението на психологическата експертиза, съдът е приел, че при сложилите се между родителите неприязнени отношения и нежелание да общуват, отчуждението на детето от майка му е факт, макар да не е установено с категоричност, че това е предизвикано с целенасочени действия от страна на бащата. Изключването на рождената майка от представата на детето за семейството, което според него включва баща му, съжителката му и общото им дете, е показател за неглижирането и заличаването на връзката на детето с майка му. При установените данни, че ищцата има желание, възможности и поведение на отговорен родител, съдът е счел, че в интерес на детето е родителските права да се предоставят на майката. В тази връзка е посочено, че постигнатото преди това споразумение родителските права да се предоставят на бащата, е израз на зряло и отговорно поведение от страна на ищцата, която към онзи момент е била материално и финансово затруднена да осигури нормален живот на детето си. Без да се подценяват способностите, възможностите и готовността на бащата да отглежда С., както и създадената между двамата емоционална връзка на обич и привързаност, съдът е счел, че в случая майката се явява по – пригодният родител, на когото следва да се възложат родителските права. Отчетено е, че на детето, което е от женски пол, му предстои навлизане в предпубертетна и пубертетна възраст и в този период, освен всичко друго, ще му бъдат необходими специалните грижи на майката, в които тя не е оправдано и не следва да бъде замествана от жената, с която бащата живее. В заключение, съблюдавайки интереса на детето, съдът е направил извод, че за спокойствието, сигурността и нормалното развитие на малолетната С., е изключително важно тя да не бъде повече подлагана на психологически натиск, нито да се деформира съзнанието й чрез отричането на фигурата на рождената майка и изключването й от живота на момичето. При така изложените и възприети от въззивния съд изводи, формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпрос № 1 относно това кога е налице промяна в обстоятелствата, при която следва да се променят мерките относно упражняване на родителските права спрямо малолетните деца, е относим. Доколкото въпросът изисква тълкуване на понятието „промени в обстоятелствата“, то същността на последното е разяснена в т.5 от ППВС № 1/1974 г. По вътрешното им съдържание новите обстоятелства могат да имат различно проявление. Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните качества, до социалната среда, в която живеят децата, до жилищните или битовите условия, като съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. В обжалваното въззивно решение не е приложен различен подход, а напротив – съобразени са указанията на горепосоченото Постановление, което следва да бъде зачитано и при действащия Семеен кодекс /ред.ДВ, бр.47/2009 г./ Изброяването на случаите, в които е налице промяна в обстоятелствата, е примерно дадено както в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, така и в ППВС № 1/1974 г. От решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решение № 291/07.11.2012 г. по гр.д.№ 115/2012 г. на III г.о.), може да се изведе тълкуванието, че „изменение на обстоятелствата“ включва както новите обстоятелства, влошаващи положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение на въпроса за предоставянето на родителските права. Окръжният съд не се е отклонил от цитираната съдебна практика, като е съпоставил значението на изменението на обстоятелствата при бащата, от една страна, а от друга - положителните промени при майката и отчитайки кое ще е в най-добрия интерес на детето, е предоставил родителските права на майката. Поради това, не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по този въпрос в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86/2017 г./. При наличието на създадена задължителна за съобразяване съдебна практика, на която въззивното решение не противоречи, поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК /ред. до изм. с ДВ бр.86/2017 г./ в случая не е приложимо. Вторият и четвъртият материалноправни въпроси в изложението също са относими към спора и се свеждат до изясняване значението на интереса на детето при разрешаване от съда на спорове, свързани с родителските права. По тези въпроси също има създадена задължителна за съобразяване от съдилищата съдебна практика (напр. - решение № 294/ 11.11.2015 г. по гр.д.№ 1454/2015 г. на IV г.о., на което се позовава и касаторът), според която желанието на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права не са задължителни за съда, но техните искания следва да се обсъждат на общо основание, заедно с другите събрани доказателства, като висшият критерий при постановяване на решението е интересът на детето. Обжалваното решение не е постановено в разрез с тази съдебна практика, тъй като въззивният съд е формирал решаващите си мотиви, отчитайки факта, че е в най-добрия интерес на малолетното дете, рождената му майка, която притежава както необходимите морални качества, така и добри материални възможности, да бъде родителят, който ще полага преките грижи по отглеждането и възпитанието на малолетната С., а не да се запазва досегашното положение и да се стимулира отрицанието на фигурата на майката и подмяната й с тази на жената, с която бащата съжителства. Следващият материалноправен въпрос /№ 3/ - дали съдът, при определяне местоживеенето на малолетното дете, следва да вземе предвид и възможността за помощ от трети лица, близки на родителите и привързаността на детето към тях, социалното обкръжение, което детето би получило при всеки от родителите, както и техните материални възможности, свързани с жилищни условия – също не обуславя допускането на касационния контрол. С аргументацията на въпроса в изложението се оспорва обосноваността на преценката на въззивния съд по конкретните факти и обстоятелства по делото. Поначало, отглеждането и възпитанието на децата е първостепенно задължение и отговорност на родителите, а не на техните близки. Възможността да се ползва помощ от близките е допълнително обстоятелство, което съдът съобразява, но то не е от решаващо значение при разрешаване на въпроса на кого от родителите следва да се възложи упражняването на родителските права. Привързаността на детето към единия или другия родител, както и към разширеното семейство, също е предмет на преценка от съда, но при съобразяване на всички останали обстоятелства и фактори, довели в конкретната ситуация до предпочитаната от детето среда. Въззивният съд е обсъдил значението на всички относими за спора факти и обстоятелства, поради което поддържаните от касатора предпоставки по чл.280, ал.1 т.1 – т.3 ГПК за допускане на касационния контрол по този въпрос не са налице. Процесуалноправните въпроси в изложението също не обуславят селектирането на жалбата, тъй като са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, включително и с представената от касатора практика. Въззивният съд не е приложил избирателен подход при обсъждането и оценката на събраните по делото доказателства. Напротив, всички относими за спора доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност с останалите, като съдът е изложил подробни съображения кои от тях и защо кредитира и на кои не дава вяра. Приложените към жалбата решения на състави на ВКС - решение № 290 от 07.11.2012 г. по гр.д.№ 640/2012 г., решение № 215 от 21.06.2011 г. по гр.д.№ 1325/2010 г., решение № 152 от 18.06.2012 г. по гр.д.№ 1066/2011 г. и решение № 712 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 81/2010 г. - разглеждат въпроса за значението при определяне на мерките за упражняване на родителските права не на отделни обстоятелства, а на цялата съвкупност от правнорелевантни обстоятелства. Разрешението, което е дадено във всяко от тези решения, не влиза в противоречие с възприетото в обжалвания въззивен акт, доколкото всеки случай е специфичен и изисква индивидуален подход. Постановление №1/12.11.1974г.на Пленума на ВС обобщава практиката на съдилищата по предоставяне упражняването на родителските права и определяне на личните отношения между децата и родителите, като дава подробни указания, които в случая също са съобразени от въззивния съд. Законът изисква мерките да бъдат определени съобразно обстоятелствата на конкретния случай, което както се посочи по-горе, означава, че от значение са не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелства за разглеждания случай. Съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права на базата на задълбочена съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда да може да разчита. Следва да се отчете и социалната среда, в която предстои да живее детето, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начина на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето, които обаче не могат да са определящи за решението на съда на кого да предостави упражняването на родителските права. Въззивният съд се е ръководил от разрешенията в цитираната съдебна практика, като мотивите му да предостави родителските права на майката не са базирани само и единствено на обстоятелството, че детето е от женски пол, както и че му предстои период на съзряване, в който майката ще е по - подходящият родител да го отглежда и възпитава. Относно поддържаното по отношение на всички въпроси основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, постановките на ППВС 1/1974 г. не се нуждаят от преразглеждане, тъй като същото не е загубило актуалност и при действащия Семеен кодекс (ред.ДВ, бр.47/2009 г.). Това постановление на ВС задава насоките, основните принципи, от които да се ръководят съдилищата при решаване на въпросите по предоставяне упражняването на родителските права. Представените от касатора доказателства, касаещи образуваното срещу ищцата наказателно производство по чл.183 ал.1 НК за неплащане на издръжка за определен период от време, касаят факти, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, поради което същите освен, че не са могли да бъдат съобразени от въззивния съд, са и извън предмета на касационното производство. Отделно това, само по себе си подобно обстоятелство не може автоматично да обоснове извод, че неплащащият издръжка родител е непригоден да упражнява родителските права. Позоваването на касатора в допълнителната му молба от 02.12.2017 г. на нововъведеното основание по чл.280, ал.2, предл. последно ГПК за допускане на касационното обжалване - „очевидна неправилност”, прието с изменението на ГПК, обн. в ДВ бр.86/27.10. 2017г., в сила от 05.11.2017 г., не може да бъде разгледано. Касационната жалба е постъпила в съда на 22.05.2017 г., а съгласно § 74 от ПЗР на ГПК висящите производства по касационни жалби, подадени до влизане в сила на закона се разглеждат по досегашния ред. При този изход на делото, касаторът следва да заплати на насрещната страна сторените за настоящата инстанция съдебни разноски, които възлизат на сумата 1 000 лева - заплатен адвокатски хонорар. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение