Определение № 222 от 21.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция /ОД/ на МВР - Хасково, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт Х. Х. - Б., срещу въззивно решение № 25 от 31.01.2024 г. по в.гр.д. № 3/2024 г. на Окръжен съд - Хасково, с което е потвърдено решение № 657 от 25.10.2023 г. по гр.д. № 271/2023 г. на Районен съд - Хасково. С първоинстанционното решение са уважени предявените от Д. В. Д. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 ГПК, вр. чл. 225, ал. 1 КТ и уволнението му, наложено със заповед № 17/16.05.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание, е признато за незаконно, като заповедта е отменена, възстановен е на заеманата преди уволнението длъжност и му е присъдено обезщетение в размер на 8269,31 лв. за оставането му без работа за периода от 25.01.2023 г. до 25.07.2023 г., ведно със законната лихва от 08.02.2023 г. до окончателното изплащане. В касационната жалба е изразено становище за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се поддържа наличието на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. Ответникът по касационната жалба Д. В. Д., [населено място], [община], не взема становище. Въззивният съд е приел, че са предявени обективно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ във връзка с прекратяването на трудовото правоотношение между ищеца Д. В. Д. и ответника ОД на МВР - Хасково със заповед от 24.01.2023 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Споделил е фактическите констатации и правните изводи на първата инстанция, поради което е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. Установил е, че до уволнението ищецът е заемал длъжността „техник, механик/технически контрол на МПС“ в група „Регистрация и отчет на пътните превозни средства, собствениците им и водачи“ в сектор „Пътна полиция“ на ОД на МВР – Хасково. Посочено е, че заповедта е издадена на основание чл. 186, чл. 188, т. 3, чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4 вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7 и т. 8, вр. чл. 126, т. 13 и чл. 107а ал. 2 КТ вр. чл. 2, т. 3 и т. 4 и чл. 17, ал. 1 Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. В мотивите ѝ са описани четири нарушения на трудовата дисциплина, като за три от деянията, извършени на 13.02.2020 г., на 09.03.2020 г. и на 11.08.2021 г. е посочено, че не следва да се търси дисциплинарна отговорност от ищеца, тъй като е изминала една година от извършването им, в която не е бил наказан за тях. Съдът е направил извод, че следователно работодателят е наложил на ищеца за едно нарушение на трудовата дисциплина най – тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Приел е, че от доказателствата не се установява с категоричност тежестта на извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина и не се твърди и няма доказателства, че преди издаването на обжалваната заповед на ищеца са налагани други дисциплинарни наказания. Предвид извода за несъразмерност на наложеното наказание с извършено нарушение, съдът е приел, че прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване, каквито доводи навежда касатора. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г. о.