Определение № 620 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 363/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца И. С. С., чрез адв. М. М. срещу решение № 265879/24.09.2021 г. по гр.дело № 1475/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20226606/14.10.2020 г. по гр.дело № 24332/2020 г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените искове от жалбоподателя срещу „Летище София” ЕАД [населено място] с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и предявените искове се уважат. В изложението към касационната жалба, озаглавено молба са формулирани въпросите: 1.Намира ли приложение чл.328,ал.2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма своя пряка цел – постигане на печалба и в частност, целта, с която е създадено „Летище София” ЕАД включва ли преследване на търговска и стопанска печалба и определят ли го като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328,ал.2 КТ? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Може ли уволнението по чл.328,ал.2 КТ да бъде предприето по отношение на служител с ръководна длъжност, назначен на длъжността от стария изпълнителен директор/управител, който впоследствие е избран отново за изпълнителен директор/управител с нов мандат, при положение, че не е налице нова бизнес програма на предприятието и в този случай започва ли и откога започва да тече 9-месечният срок по чл.328,ал.2 КТ? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 3. При оспорване на уволнение по чл.328,ал.2 КТ, следва ли работодателят-ответник в съответствие с носената от него доказателствена тежест в процеса да докаже, че от новия управител/изп.директор/ е приета за изпълнение конкретна бизнес задача, както и постигането на определени икономически цели и резултати, съответно бизнес план? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. В изложението се поддържа, че обжалваното решение е очевидно неправилно. Ответникът по жалбата „Летище София” ЕАД [населено място], чрез адв. А. В. в писмен отговор е мотивирал подробно становище за липса на сочените основания за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси в изложението и за неоснователност на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като извърши проверка на обжалваното решение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока, предвиден в чл. 283 от ГПК, срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима. С въззивното решение съдът се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и т. 2 КТ. Въззивният съд е приел за безспорно по делото и ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът И. С. е работил при ответника по трудов договор № 3/03.01.2003г., допълнително споразумение № 569/27.09.2016г., допълнително споразумение №570/27.09.2016год., допълнително споразумение №712/28.10.2016год. и допълнително споразумение №152/13.03.2020год. към трудовия договор на длъжността директор на Дирекция „Поддържка, строителство и ремонт“ за неопределено време, че същата длъжност е от ръководните, като е възложено да ръководи, организира, планира, контролира и отчита дейността на дирекцията, разпределя задачи, контролира изпълнението им, пряко подчинен на изпълнителния директор и по смисъла на пар.1,т.3 от ДР на КТ. Приел е, че със заповед №74/28.05.2020год. е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл.328, ал.2 КТ. Прието е за безспорно, че с решение, обективирано в протоколи от 05.05.2017год. на министъра на транспорта, като орган който упражнява правата на държавата като едноличен собственик на капитала на „Летище София“ ЕАД, [населено място] са освободени Х. М., К. М. и П. Д. като членове на Съвета на директорите на летището, прекратени са договорите им за управление, като също така са избрани нови членове на Съвета на директорите М. А., А. И. и В. Р. за срок от три години. На заседание на съвета на директорите на „Летище София“ЕАД от 09.05.2017год. е избран В. Р. за изпълнителен директор и е сключен договор №ВД-24/05.05.2017г. за възлагане управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала, като е възложено управлението на ответното дружество на В. Р. за срок о т три години. В чл.3,т.3 от договора е посочено, че министърът като едноличен собственик на капитала на „Летище София“ ЕАД и възложител лично или чрез упълномощен зам.министър одобрява бизнес програмата на дружеството за срока на договора и за всяка отделна финансова година и в чл.4.т.1 е посочено, че Директорът, съвместно с останалите членове е длъжен да осъществява ефективното управление на стопанската дейност на дружеството, като осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма по чл.3,т.3, като от своя страна изготвя и представя на министъра за одобряване бизнес програми и възнаграждението на директора е обвързано от стопанските резултати при задължение за внасяне на парична гаранция за управление. Съдът е приел за установено от приложените протоколи от 04.05.2020год., че в тях е обективирано решението на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията за преизбиране на В. Р., на М. А. и А. И. като членове на Съвета на директорите на „Летище София“ЕАД за срок от една година, считано от 05.05.2020год., както и след проведено заседание на Съвета на директорите е взето решение за преизбиране на А. И. за председател на СД и В. Р. за изпълнителен директор на „Летище София“ЕАД. Приложено е допълнително споразумение към договор №ВД-24/05.05.2017год. за възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала на летище София, сключено между министъра на транспорта, информационните технологии, като орган упражняващ правата на държавата, като едноличен собственик на капитала и В. Р.-член на съвета на директорите относно това, че срокът на договора за възлагане се продължава с една година, считано от 05.05.2020год. и че допълнителното споразумение е неразделна част от договора от 05.05.2017год. да възлагане на управлението на еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала на „Летище София“ ЕАД, София. Прието е за установено от приложен договор от 05.05.2020год. за овластяване и възлагане на управлението на „Летище София” ЕАД, с изх.№ 05.06.2020год., сключен между А. И. като председател на СД и представител на „Летище София - доверител и В. Р.-изпълнителен директор на дружеството-довереник, с дата на влизане на договора в сила от 05.05.2020год., че доверителя възлага и довереникът приема да осъществява цялостното представителство и управление на АД в съответствие с действащото законодателство, устава на дружеството и договора за възлагане на управление, с министъра на транспорта, както и вътрешните актове на дружеството. Прието е, че в договора е посочено, че довереникът организира изпълнението на приетата бизнес програма на дружеството за целия срок на действие на договора и конкретно за всяка година и достигане на утвърдените от министъра на транспорта конкретните икономически показатели на бизнес-задачата. Прието е, че в устава на ЕАД с държавно имущество „Летище София“ ЕАД е посочено, че дружеството има за предмет на дейност: летищно осигуряване на полетите, надземно обслужване, обслужване на пътници, обработка на багажи, товари и поща, зареждане с горива, вътрешна и външна търговия, подготовка на кадри, отдаване на терени и помещения, площи и съоръжения и други активи, хотелиерство, туроператорска, туристическа агентска дейност, обмяна на валута. Правата на държавата като едноличен собственик на капитала се упражняват от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Съдът е приел за установено от приложена заповед №ПД-75/28.04.2020год. на зам. министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията, че със същата на основание чл.137 и чл.221, вр. с чл.147, ал.2 и чл.232а ТЗ са одобрени бизнес планове за 2020год. на НК ЖИ, ДПРВД, „Пристанище Бургас“, Холдинг БДЖ, както и на „Летище София“ЕАД и др. Посочено е, че във връзка с изготвения бизнес план за 2020год. са приложени и текуща издръжка към проект за бизнес план 2020год. със средства на летищни такси, в който в табличен вид са посочени планираните разходи и два -проекта поименен списък за основните ремонти, доставка на машини и съоръжения, внос и местно производство за 2020год. отделно със средства на дружеството и отделно със средства от летищните такси, в който в табличен вид са посочени отделните видове дейности и техните стойности, включително и изпълнение на СМР ремонти на съоръжения, хангари и др. като са калкулирани средствата по отделно и като са посочени всички капиталови разходи, всичките одобрени от изпълнителния директор на дружеството. Прието е, че по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест за установяване законността на уволнението носи работодателят и следва в съдебното производство същия да установи осъществяването в обективната действителност на всички материални предпоставки, които обуславят законното прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 2 КТ – поради сключване на договор за управление на предприятието. Въззивният съд е приел, че законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от проявлението на следните предпоставки: компетентен орган на работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е бил измежду лицата, които представляват „ръководство на предприятието” по смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4 да е започнало изпълнението на договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от този момент. Посочил е, че основанието за уволнението по чл.328, ал.2 КТ е сключеният договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно управление на стопанската дейност и изпълнение на определената с него бизнес програма, като именно за изпълнението на която и за ефективната дейност на ръководената от него стопанска дейност, законът предоставя на управителя и право да си подбере нов екип по негова преценка. Преценени са за неоснователни доводите във въззивната жалба, че по отношение на ответника е неприложима хипотезата на чл.328, ал.2 КТ тъй като ищецът счита, че дружеството ответник не представлява предприятие по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ. Прието е, че няма спор, че ответното дружество е търговско дружество по смисъла на ТЗ, създадено за осъществяване съобразно предмета му на дейност, вписан в устава летищно осигуряване на полетите, надземно обслужване, обслужване на пътници, товари и поща, туроператорска дейност, отдаване под наем на имоти и активи и др., реализацията на която дейност е свързана и със сключване на търговски сделки по занятие и която изисква наемане на работници и служители за осъществяване на стопанската дейност. Преценен е за правилен извода на първоинстанционният съд, че ответното дружество, представлява предприятие по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ, както и, че за прекратяване на трудов договор по реда на чл.328, ал.2 от КТ е от значение да е налице договор за възлагане на управление на акционерното дружество с държавно участие в капитала, като същественото за него е да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващия предприятието трябва да постигне, а въз основа на бизнес-задачата управляващия е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора, като освен това и възнаграждението му следва да е обвързано от постигане на финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Като с оглед на това е предоставена възможност на управителя да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 от КТ. Като бизнес задачата с конкретните икономически показатели, които управляващия предприятието трябва да постигне може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. Съдът е приел, че в случая по конкретното дело няма спор, че договор за управлението на едноличното акционерно дружество с държавно участие на капитала е сключен на 05.05.2017год. между министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като орган, упражняващ правата на държавата, като едноличен собственик на капитала на ответното дружество “Летище София“ ЕАД и В. Р.-директор, определен за член на СД за срок от три години, какъвто е и максималния срок с оглед на разпоредбата на чл.26 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала/отм/, при одобрена бизнес програма от министъра за срока на договора и за всяка отделна финансова година и във връзка с която именно директорът е длъжен да осъществява ефективното управление на стопанската дейност на дружеството и да осигурява изпълнението на одобрената бизнес програма, изрично залегнало в чл.4, т.1 вр. с чл.3, ал.3 от договора. Прието е, че по силата на договора за управление се възлага управлението на предприятието, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителя се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на посочения в договора срок и по своята правна същност е гражданскоправен договор за поръчка. Прието е още, че в настоящия случай договорът за възлагане на управлението на ответното дружество, сключен между министъра и директора с изтичане на срока на действие на договора за който е сключен, а именно за срок от три години, същия се прекратява с изтичане на срока му, изрично предвидено в чл.10, т.1 от договора. Поради това според съда независимо, че е използвана техниката на преизбиране на В. Р. като член на Съвета на директорите на „Летище София“ ЕАД за срок от една година, считано от 05.05.2020год., както и препращане с допълнително споразумение от 04.05.2020год. към съдържанието на договор от 05.05.2017год. за възлагане на управлението на ЕАД с държавно участие в капитала е налице нов договор за управление за посочения в него срок за една година, при одобрената бизнес програма за 2020год. от министъра, съгласно заповед №ПД-75/28.04.2020год., независимо, че договорът е със същото лице изпълнителен директор. Възприета е трайната практика на ВКС, според която е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление и както е в случая, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична, дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях./ решение №259/20.12.2017год. на ВКС по гр.дело №1235/2017год. ІV ГО/. Съдът е приел, че в случая от съвкупната преценка на приложените писмени доказателства заповед №ПД-75/28.04.2020год. за одобрение на бизнес план за 2020год. за „Летище София” ЕАД, която е официален документ и в изпълнение на правомощието на министъра на транспорта, като орган, упражняващ правата на държавата, като едноличен собственик на капитала на дружеството да одобри стратегията или бизнес програмата му за реализиране на дейността му на летищна администрация и летищен оператор на когото е възложено управлението и поддържане на летището и поддържане на летищната инфраструктура, при съпоставка и с приложенията за текуща издръжка към проект за бизнес план 2020год. със средства на летищни такси, и два -проекта поименен списък за основните ремонти, доставка на машини и съоръжения, внос и местно производство за 2020год. отделно със средства на дружеството и отделно със средства от летищните такси, посочени в табличен вид отделните видове дейности и техните стойности, включително и за изпълнение на СМР ремонти на съоръжения, хангари и др. като са калкулирани средствата и са посочени всички капиталови разходи, което е и финансова рамка на управлението, одобрени от изпълнителния директор на дружеството независимо, че не е представен самия план се налага извод за наличие на бизнес програма и задачи, поставени за изпълнение с новия договор за възлагане на управлението на едноличното дружество с изпълнителния директор, считано от 05.05.2020год. Приел е, че в рамките на деветмесечния срок от сключване на новия договор за възлагане на управлението и неговото изпълнение изпълнителния директор е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като служител от ръководството на дружеството и чиито екип следва да подбере за изпълнение на договора и което уволнение на посоченото основание чл.328, ал.2 КТ е законосъобразно. Приет е за неоснователен доводът, че договорът за овластяване на управлението от 05.05.2020год. с изх.№ 05.06.2020год., поради това, че е с по-късна дата е нищожен на това основание, но и същия не е договорът за възлагане на управление, който се има в предвид при прилагане на чл.328, ал.2 КТ, а именно този, сключен между органа, който упражнява правата на едноличния собственик на капитала и всеки член на управителния орган на дружеството и в случая по-точно с неговия изпълнителен директор, а е договор, който касае вътрешните отношения между дружеството и неговите органи. Поради това според съда за работодателя е налице основанието да прекрати трудовия договор с ищеца на основание чл.328, ал.2 КТ и предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на предишната работа следва да се отхвърлят. Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния, решението на последния съд е потвърдено изцяло. По правните въпроси: Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.2,пр.3 ГПК на въззивното решение на Софийски градски съд. Очевидна неправилност е въведено с новата разпоредба на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК основание за допускане на касационен контрол, без допускането на такъв да е обусловено от обосноваване на общата и допълнителните предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен "contra legem" до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност, когато въззивния акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. В настоящият случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по първия въпрос от изложението. В първата част :”намира ли приложение чл.328,ал.2 КТ по отношение на работодател, който не осъществява стопанска дейност и няма за своя пряка цел – постигане на печалба…” въпросът е хипотетичен – т.е. поставен е въз основа на факт, който не е приет за установен по делото. С въззивното решение съдът е формирал изводи, че ответното дружество „Летище София” ЕАД [населено място] е търговско дружество по смисъла на ТЗ, създадено за осъществяване съгласно предмета му на дейност, който е вписан в устава летищно осигуряване на полетите, надземно обслужване, обслужване на пътници, товари и поща, туроператорска дейност, отдаване под наем на имоти и активи и др., реализацията на която е свързана и със сключване на търговски сделки по занятие и която изисква наемане на работници и служители за осъществяване на стопанската дейност. Изведен е и извод, че ответното дружество е предприятие по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на КТ. Въззивният съд не е формирал извод, че ответното дружество не осъществява стопанска дейност. Поради хипотетичния характер на въпроса в първата му част същият не е правен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Втората част от въпроса: „целта, с която е създадено „Летище София” ЕАД включва ли преследване на търговска и стопанска печалби и определят ли го като предприятие, за което е приложима хипотезата на чл.328,ал.2 КТ” касае правилността на обжалваното решение. Отговорът на въпроса изисква преценка на събраните доказателства по делото, съответно приетите за установени факти, както и правилността на изводите на въззивния съд, която ВКС не извършва в производството по чл.288 ГПК. С определението по чл.288 ГПК Касационният съд се произнася дали формулирания от касатора правен въпрос от значение за изхода на делото е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК, са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалваното въззивно решение ВКС извършва само ако то бъде допуснато до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба. Като взема предвид изложеното съдът приема, че първият въпрос от изложението не отговаря на изискването за правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Това е достатъчно за да не се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не следва да се допусне касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по втория въпрос от изложението. Въпросът има хипотетичен характер – изведен е въз основа на факти, каквито не са приети за установени по делото. Въпросът е обоснован с липса на нова бизнес програма на предприятието, каквито изводи въззивният съд не е формирал. Напротив, с въззивното решение съдът е обсъдил приложените по делото писмени доказателства и е приел, че е налице бизнес програма и задачи, поставени за изпълнение с новия договор за възлагане на управлението на едноличното дружество с изпълнителния директор, считано от 05.05.2020 г. и в деветмесечния срок от сключване на новия договор за възлагане на управлението и неговото изпълнение изпълнителния директор е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, като служител от ръководството на дружеството – т.е. приел е за установен фактическия състав на чл.328,ал.2 КТ за прекратяване трудовия договор на ищеца, поради което уволнението на това основание е законосъобразно. Тъй като вторият въпрос не е правен – не е разрешен от въззивния съд и не е обусловил решаващите правни изводи по предмета на спора, само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване, без да се обсъжда допълнителното основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Неоснователни са доводите на жалбоподателя за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по третия въпрос от изложението. С решение № 117/30.04.2015 г. по гр.дело № 5537/2014 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК по въпроса: необходимо ли е наличието на конкретна бизнес задача, поставена към новия управител на дружеството, за да осъществи той правомощията си по чл.328,ал.2 КТ е прието, че о тговорът не може да бъде даден без да се разгледат различните хипотези, в които може да се окаже лицето, което сключва договор за управление на предприятието. Прието е, че в хипотезата, когато едно и също лице сключва следващ договор за управление на същото предприятие изискването e само за съставяне на бизнеспрограма със задачи. Дали те са със сходно или идентично съдържание, или е с изцяло ново съдържание, е въпрос, който се решава от управителя и този, който възлага управлението на предприятието. В хипотезата, когато управителят на предприятието е ново лице, договорът му също следва да съдържа бизнеспрограма и задачи. Дали те ще бъдат изцяло различни в сравнение с тези на предходния управител или същите, е въпрос, който се решава от новия управител и този, който възлага управлението на предприятието. При сключване на нов по време договор за управление, независимо дали той е с ново лице или такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата следва да е нова, сходна или идентична като съдържание е без значение. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнесзадача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнесзадачата, управляващият е длъжен да разработи бизнеспрограма, която да предложи и следва да изпълни по време на действие на договора. Освен това възнаграждението му следва да е обвързано от постигнатите финансови резултати, като при неизпълнение на програмата той носи икономическа отговорност, поради което при сключване на договора се определя и гаранция. Следователно на управителя е предоставена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят правата по чл.328, ал.2 КТ. В допълнение към изложеното и с оглед конкретиката на въпроса по настоящия спор е добавено и следното: Не е налице пречка да се ползва бизнес план на предходен управител, когато този бизнес план изрично бъде приет от новия управител. Когато обаче такова изрично приемане не е налице, то позоваването на бизнес план на предходния управител при наличие на съдебен спор, след прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ, следва да се тълкува като отсъствие на бизнес план на новия управител. С решение № 76/27.03.2012 г. по гр.дело № 937/2011 г. на ВКС, III г.о. по чл.290 ГПК е възприета практиката на ВКС, изразена в решение № 481 от13.12.2011г. по гр.д. № 168/2011г. ІV г.о. ВКС, според която за упражняване на правото по чл. 328, ал. 2 КТ е без значение дали новият договор за управление е със същото лице, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес програмата е нова, сходна или идентична по съдържание с предходната. Същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. В този случай на управителя е дадена възможност да сформира управленски екип, поради което му се предоставят и правата по чл. 328, ал. 2 КТ. В същата насока е разрешението на правния въпрос в останалите цитирани от жалбоподателя решения на състави на ВКС по чл.290 ГПК. Правният въпрос въззивният съд е разрешил в съответствие с цитираната практика на ВКС. В обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, представени от ответника съдът е формирал решаващ правен извод, че е налице бизнес програма и задачи, поставени за изпълнение с новия договор за възлагане управлението на едноличното дружество – „Летище София” ЕАД с изпълнителния директор, считано от 05.05.2020 г. Следователно не се установява соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК по този правен въпрос. С оглед изхода на делото в полза на ответника по касационната жалба на основание чл.78,ал.3 ГПК, вр.чл.81 ГПК следва да се присъди сумата 1440 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение с включен ДДС за производството по чл.288 ГПК пред ВКС. П о изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение