Определение № 175 от 08.03.2019 г. на ВКС по д. № 4375/2018 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Т. А. и Б. А. срещу въззивното решение на Апелативен съд София по гр.д. №6423/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е уважен предявеният от Т. Т. и С. Т. срещу касаторите иск по чл.87, ал.3 ЗЗД, като е развален поради неизпълнение на задължението за плащане на цената сключеният между С. Т. и Т. Т., като продавачи и Т. А./ през време на брака му с Б. А./, като купувачи, договор за продажба на недвижим имот – апартамент в [населено място], оформен с нот. акт №.../... г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставя като значими за спора и разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната и приложена практика на ВКС процесуалните въпроси: 1.Следва ли да се обсъдят всички доводи на страните и представените в тази насока доказателства? и 2. Относими ли са към спора относно изпълнението на задължението на купувача да заплати цената на недвижимия имот доказателства, касаещи изпълнението на задължението на продавача да предаде имота във вид и състояние, посочено в предварителния договор за покупка на същия имот?, както и материалноправните въпроси: 3.Във връзка с искането за разваляне на договора на осн. чл.87, ал.3 ЗЗД, доколко неизплатената част от цената на имота / 5 880 лв./ се явява незначителна в сравнение с изплатената сума за имота / 33 000 евро/, съгл. разпоредбата на чл.87, ал.4 ЗЗД? и 4. Как се формира цената на недвижим имот, определена с предварителен договор за строителство и прехвърляне на собствеността върху този имот – само въз основа на окончателния договор в нотариална форма или сумарно по цената, записана в предварителния договор и по нотариалния акт?. В контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК като значими за спора, но и за точното прилагане на закона, поради липса на съдебна практика са поставени правните въпроси: 5.Относими ли са към спора относно изпълнението на договора за продажба на недвижим имот писмените доказателства, касаещи заплащане на суми по предварителния договор по чл.19 ЗЗД във връзка с твърдението на купувача, че е заплатил изцяло посочената в нот. акт цена за същия имот, между същите страни? 6.Следва ли да се приеме заплащането на суми по предварителния договор за покупко –продажба на недв. имот, както и на суми, заплатени при сключването на окончателния договор между същите страни за същия имот, за изпълнение на задължението на купувача на недвижимия имот за заплащане на цената на имота? 7.Налице ли е логическа и правно обоснована връзка между доказателствата, касаещи заплащането на цената по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот и окончателния такъв по отношение формирането на цената на недвижимия имот или доказателствата следва да се ценят по отношение на две отделни правоотношения, без връзка между тях? Очевидната неправилност на въззивното решение касаторът обосновава с допуснато във въззивното решение грубо нарушение на правилата на формалната логика при формиране на изводите на съда за изпълнената и неизпълнената от ответниците по иска част от задължението им за цената по договора. ВКС намира, че следва да допусне на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по поставените в контекста на това основание въпроси №1/процесуалноправен/ и № 3 и 4 /материалноправни/ поради противоречие на част от изводите на въззивния съд с цитираната и приложена от касатора практика на ВКС по чл.290 ГПК, както и със задължителната практика на ВС - ППВС №3/73 г.. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.