Определение № 915 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1813/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение №1722 от 19.11.2012 г. на Пловдивския окръжен съд по гр.д. №2401/2012 г., с което е потвърдено решение №2213 от 31.05.2012 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. №1830/2011 г. С първоинстанционното решение М. на о. е осъдено да заплати на П. П. Матов сумата 5 764.98 лв. – обезщетение по чл.172, ал.2 ЗОВСРБ и сумата 1 206.64 лв. – неизплатена част от обезщетение по чл.227, ал.1 ЗОВСРБ. Въззивният съд е приел, че М. на о., а не поделението, в което е назначен ищецът, дължи обезщетенията. Това е така, защото ищецът е назначен от министъра на отбраната и правоотношението е възникнало между военнослужещия и министерството. Недоволен от решението е останал ответникът по исковете Министерство на отбраната, [населено място]. Според него въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за това кой дължи обезщетенията по чл.172, ал.2 ЗОВСРБ и чл.227, ал.1 ЗОВСРБ – поделението, в което е назначен военнослужещият или М. на о.. Твърди се, че тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата П. П. М., [населено място], оспорва жалбата. Ответникът по жалбата поделение – П., не е заявил становище. Касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като повдигнатите въпроси са обусловили крайното решение на съда и са решавани противоречиво от съдилищата. На касатора следва да се укаже в едноседмичен срок да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 139.53 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.