Определение № 1373 от 28.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 526/2012 г.

А. И. от [населено място] е подала касационна жалба срещу въззивно решение на Варненския окръжен съд по гр. д. № 507/2011 г. в частта, с която Д. И. е осъден да заплаща на малолетното дете К. месечна издръжка 280 лв., като е отменено първоинстанционното решение, с което е осъден да заплаща месечна издръжка 400 лв., в частта с която тя, жалбоподателката, е осъдена да заплаща наем за ползване на семейното жилище в размер на 278.80 лв. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение относно режима на лични контакти между бащата и детето. Към жалбата е приложено изложение на основанията за касационно обжалване и Постановление № 5/1981 г. на Пленума на ВС. Д. И. от [населено място] обжалва решението по гр. д. № 507/2011 г. на ВОС в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за дължимата от него издръжка на малолетното дете К. за разликата между сумата 200 лв. до определената сума 280 лв. Жалбоподателят представя изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, ППВС № 5/1981 г. и решения на различни съдилища. След проверка, касационният съд приема следното: Искането на двамата жалбоподатели за допускане на касация на въззивното решение относно размера на издръжката от 280 лв., която е осъден да заплаща бащата Д. И. на малолетния К. И., роден на г. е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие със задължителната практика на ВКС, като и двамата се позовават на Постановление № 5/1981 г. на Пленума на ВС, макар и с противоположни съображения. Жалбоподателката А. И. счита, че дължимата от Д. И. издръжка следва да бъде определена в размер на 400 лв., а жалбоподателят Д. И. счита, че дължи издръжка в размер на 200 лв. месечно. Касационният съд счита, че не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в тази част. Въззивният съд е определил необходимата издръжка за детето К. в размер на 500 лв. месечно съобразно критериите на закона и ППВС № 5/1981 г. – нуждите на детето и възможностите на родителите. Отчетено е алергичното заболяване на детето и добрите материални възможности на родителите – около 2700 лв. среден месечен доход на бащата от [фирма] и около 3900 лв. доход на майката за времето й на работа в [фирма]. Тези доходи са основание за определяне на общата издръжка на детето от 500 лв. месечно и съотношението между доходите е взето предвид при определяне съотношението на дължимата издръжка от всеки родител, с отчитане на ежедневните лични грижи, полагани от майката А. И.. Няма основание за допускане на касация по жалбата на Д. И. на заявеното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива практика на различните съдилища при определяне на издръжката. Приложените решения на други съдебни състави се отнасят за конкретни случаи, които не могат да бъдат задължителен критерий. Искането на жалбоподателката И. за допускане на касация на въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за определения режим на лични отношения между бащата Д. И. и детето К. не е обосновано, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК и следва да се остави без уважение. Основателно е искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване на решението относно определения размер 278.80 лв. месечен наем за ползване на недвижимия имот – апартамент в [населено място], съпружеска имуществена общност. Поставените от жалбоподателката въпроси относно разрешаване на спора за обезщетението за ползване – дали следва да се има предвид начина на обитаване на жилището от детето при фактическата раздяла на родителите или обитаването му към момента на произнасянето на съда, дали следва да се има предвид само стаята, която е спалня на детето или неговият дял от всички общи помещения в жилището, са въпроси, по които няма установена практика и разпоредбата на чл. 57, ал. 2 СК изисква създаване на яснота и принципни изводи по тези материалноправни разрешения. По изложените съображения Върховният касационен съд