Определение № 115 от 30.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на РБ срещу решение № 785 от 16.05.2011гпо гр.д. № 557/11г на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение от 22.12.2010г по гр.д. №3213/2008г на Софийски градски съд, до размера на присъдените 3 000 лева обезщетение на неимуществени вреди по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.2 ЗОДОВ, до пълния предявен размер от 10 000 лева искът е отхвърлен от Софийски апелативен съд и в тази част решението е влязло в сила. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т. 2 от ГПК от страна на Прокуратурата се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, обоснован като необсъждане на всички конкретни обстоятелства от значение за размера на присъденото обезщетение ,определено в нарушение на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, в конкретния случай поради завишаване. Прилагат се решения от практиката на ВКС(реш.№20/2010г гр.д№1609/2008г ІV г.о реш.№23/2009г гп.д № 816/2008г ІV г.о ) с довод ,че при сходни случаи обезщетенията се определят при големи различия. Основанието по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК се поддържа поради противоречие с ППВС № 4/1968г и довод за липса на мотиви относно причинно следствена връзка, противоречие с указанията по т.11 от ТР №3/2005г на ОСГК На основание чл. 288 от ГПК Върховен касационен съд ІІІ г.о счита ,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване: По общо формулирания в изложението правен въпрос свързан с критерия за справедливост и прилагането на чл. 52 от ЗЗД основанието по чл. 280 ал.1т. 1 или т.2 от ГПК ,в процесуалния му аспект, не е налице .Оплакването за противоречие с указанията на ППВС №4/1968г при справедливо определяне на обезщетението за неимуществената вреда, както и за противоречие с т.11 от ТР №3/2005г поради липса на изводи относно причинната връзка, е бланкетно. Върховен касационен съд не приема и довода за основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като приложените решения не обосновават тезата за сходство на случаите и голямо различие в размера на обезщетенията. В постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС № 532 от 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о, реш.№643/2010г по гр.д№1916/2009 ІV г.о са дадени указания и насоки, на които обжалваното решение не противоречи. Справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики .Тази преценка не липсва в обжалвания акт. Въззивния съд е намалил обезщетението, присъдено на първа инстанция ,като е изтъкнал конкретните съображения за това. Доводът на Прокуратурата за противоречие на решението с указанията по ППВС № 4/1968г. не е привързан към конкретните фактически и правни изводи на въззивния съд и е голословен. На стр. 3 от съобразителната част на решението Софийски апелативен съд е посочил кои конкретно обстоятелства мотивират определения размер на присъденото обезщетение - тежестта на обвинението и неговата продължителност от 10 месеца ,вида на наложената мярка за неотклонение ,а също и негативното отражение в професионален план и негативните преживявания, установени в конкретна степен от показанията на свидетели Несъстоятелно е изтъкваното от страна на Прокуратурата на противоречие на решението със задължителното указание да се формира извод за наличие или липса на причинна връзка, като изводът се мотивира. Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е вредоносно. Разрешението на въззивния съд по този въпрос е в съответствие с приетото в решение № 429/2010г по гр.д. № 273/2009г ІІІ г.о и решение № 457/2010г по гр.д.№ 1506/2009г ІV г.о, практика по реда на чл. 290 вр чл. 291 от ГПК Няколкото приложени към изложението съдебни актове, в които на основание чл. 52 от ЗЗД са определи или коментирани различни по размер обезщетения при различна фактическа обстановка, не са аргумент за противоречие. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на един и същи институт или правна норма. Приложените към изложението съдебни решения поначало не обосновават противоречие ,щом правен въпрос не е изрично, конкретно привързан към определени предпоставки на преценката, обективирана в обжалваното решение. Различните по размер обезщетения за различните случаи ,сами по себе си не са приемлив довод за наличие на хипотеза по на чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК. Ясни указания по въпроса кога определени в различен размер обезщетения обемат основанията, се дадоха с решение №830/2010г по гр.д. № 1898/2009г ІV г.о на ВКС ,постановено по реда на чл. 290 и чл. 291 от ГПК. Воден от изложеното Върховен касационен съд, ІІІ г.о