Определение № 497 от 01.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1506/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „ВИР-РОГОШЕВИ“ ООД срещу решение № 53/14.02.2023г., постановено по в.т.д.№ 700/2022г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е отменено постановеното от Старозагорския окръжен съд по т. дело № 1084 от 2021 г. решение № 129 от 27.05.2022 г., за признаване за установено по отношение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ ” ЕАД, че „ВИР - РОГОШЕВИ” ООД не дължи сума в размер на 68 030, 32 лв., отразена във фактура № [ЕГН] от 29.03.21г. вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за времето от 180 дни, т.е. за периода от 13.08.2020 до 09.02.2021 г., и е постановил отхвърляне на иска.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържа, че установеният по констативен протокол незаконно присъединен кабел имал за цел да захранва поставените по схема 172 компютъра за криптовалута, като тази електрическа инсталация била самостоятелна и нямала нищо общо с тази на дружеството. Касаторът поддържа, че апелативният съд неправомерно приложил друго определение за обект, приемайки, че това включва терен и сграда в нарушение на нормативната уредба. Поддържа, че е неправилно възприетото от въззивния съд разрешение и по втория спорен въпрос, а именно относно периода, за който е незаконното присъединяване и действително потребеното количество енергия. Счита, че неправилно апелативният съд не е кредитирал в тази насока обясненията на третото лице-помагач и заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза. По подробно изложените доводи претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна и уважаване на иска му.

В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1. „Представляват ли обясненията на третото лице-помагач, дадени по реда на чл. 176 ГПК, годно доказателствено средство и имат ли те доказателствена сила и как следва да се преценява направеното от третото лице –помагач признаване на неизгодни за него факти?“, за който се твърди, че е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №22/19.05.2022г. по к.гр.д. №2979/2014г. на ВКС, 4 г.о.;

2. „Следва ли в диспозитива на решението да е отразено, че е постановено при участието на трето лице помагач, след като същото е отразено в мотивите на решението?“, за който твърди разрешаване в противоречие с практиката на ВКС по решение №416/20.01.2015г. по гр.д.№2198/2014г. на ВКС, 4 г.о. и решение №193/22.12.2015г. по т.д.№915/2015г. на ВКС, 2 т.о.

3. „Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички доводи и възражения на въззивника, посочени в жалбата и по всички относими доказателства?“, като твърди, че също е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №17/23.07.2014г. по т.д.№811/2012г., 2 т.о.

4. „Явяват ли се Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ/ специален поднормативен акт спрямо друг поднормативен акт – Наредба №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи в хипотезата на чл. 51 ПИКЕЕ и кой е приложимият поднормативен акт в хипотезата на неправомерно присъединяване към електрическите мрежи на оператор, респ. кое определение за обект следва да се има в предвид от съда при приложението на чл. 51 ПИКЕЕ – това дадено в параграф 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ или това дадено в параграф 1, т. 8 от ДР на Наредба №6/24.02.2014г.?

5. „Представлява ли обект по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ПИКЕЕ отделна електрическа инсталация, изградена в сграда, която не е собственост на клиент на оператора и която не е свързана и не минава през електрическата инсталация на клиент на оператора?“

6. „Приложими ли са разпоредбите на чл. 51 ПИКЕЕ за неправомерно свързан към електрическата мрежа обект по смисъла на параграф 1, т.3 от ДР на ПИКЕЕ, който не е собственост на лице – клиент на оператора и за който не съществува ИТН?“

7. „Може ли клиента в хипотезата на чл. 51 ПИКЕЕ да оборва с всякакви незабранени от закона доказателствени средства изчисленото по реда на чл. 49 ПИКЕЕ количество на дължимата енергия за периода на неправомерно присъединяване към електрическата мрежа на оператора, посочен в чл. 51 ПИКЕЕ, респ. може ли да се установява количеството действително потребена енергия за периода чрез показания на всякакви видове средства за измерване на оператора, включително чрез показанията на балансови електромери, собственост на оператора, които отчитат общата доставена енергия преди точката за неправомерно присъединяване за същия период?“

Касаторът поддържа за последните четири поставени въпроса, че са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото, т.е. налице е основание за допускане до касационен контрол на решението по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Наред с горното в изложението се поддържа, че решението е очевидно неправилно, тъй като съдът е основал същото на неприложима правна норма, а също и поради това, че при постановяване на решението са нарушени основни логически, опитни и общоприложими правила при формиране на правните изводи, имащи за резултат прилагане на закона в неговия противоприложен смисъл.

Ответникът по касационната жалба – „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД е подал отговор от 18.09.2023г., в който оспорва подадената жалба по подробно изложените съображения. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на решението, както и отхвърляне на жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното:

Съдът намира, че касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 от ГПК.

За да постанови обжалваното въззивно решение, Пловдивски апелативен съд е приел, че е безспорно между страните по делото, че ищецът по настоящия спор е лице, което купува електрическа енергия, а ответникът - лицензираното електроразпределително дружество на територията, на която му се доставя тази енергия, което следвало и от представения по делото договор за достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа при Общи условия от 31.08.2016 г., като предоставеният достъп е за три обекта, индивидуализирани с ИТН 2086505, 2088811 и 2012463, от които обект с ИТН 2012463 се намира в [населено място], кв. Индустриална зона и е описан като „сграда АПК – Запад“. Приел е, че е съставен констативен протокол № 618082 от 09.02.2021г., подписан и от лицето В. И. Р., за което е посочено, че е представител на клиента. По изложените съображения е приел, че независимо, че това лице не е законният представител на дружеството, е надлежно подписал се съобразно чл. 49 от ПИКЕЕ представител на клиента. Въззивният съд е посочил, че от проверката е установено, че има прикачен кабел от алуминий към разпределително табло ниско напрежение/ РТНН/ без електромер, който минава под земята, има сечение 4 х 95 и влиза в обект на клиента. Пловдиският АС е приел, че от констатациите на назначената по делото СТЕ е установено, че част от намиращите се в стопанския двор на АПК Запад сгради са свързани помежду си със стара въздушна ел. мрежа, която посредством кабел се свързва с присъединителното съоръжение на ищеца към ЕРМ и с електромера, отчитащ консумираната енергия от ищеца като клиент за обект „сграда АПК Запад“. Предвид на това е счел, че тази сграда е част от обекта по смисъла на §1, т.8 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. присъединен към ЕРМ, а последващи разпоредителни действия със сгради, които са част от този обект за тези правоотношения или отдаването им под наем са неотносими при условие, че по отношение на тях няма доказателства за предприети действия по самостоятелно им присъединяване по реда на Наредба № 6. Въззивният съд е приел, че количеството електроенергия за период от 180 дни, определено по реда на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ е 349 647 Кв/ч., а стойността му е 68 030, 28 лв. с ДДС, за която сума е издадената фактура, вземането по която се оспорва от ищеца. Счел е, че ищецът не е опровергал горното с обясненията на третото лице - помагач, които не съставляват обяснения на страна по смисъла на чл. 176 ГПК относно неизгодни за нея факти, както и с позоваване на заключението на СТЕ относно действителния размер на ел. енергия за доначисляване на база отчетеното количество ел. енергия от балансовите електромери на ответното дружество. Апелативният съд е приел, че нетърговското му предназначение на балансовия електромер изключва възможността данните от същия да се използват за нуждите на преизчисляването на електрическата енергия, което следва и от изрично регламентирания в раздел 9 на ПИКЕЕ ред за преизчисляване. С оглед горното въззивният съд е приел, че в патримонима на ответника е възникнало правото да преизчисли консумираната от ищеца ел. енергия поради наличие на предвидените в чл. 51 от ПИКЕЕ предпоставки, а в този на ищеца - задължението за заплащането й, с оглед което е отменил решението на ОС – Стара Загора и отхвърлил предявения иск.

Настоящият съдебен състав намира, че не са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в цитираното ТР, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице когато в обжалваното решение, правен въпрос от значение за изхода на делото е решен в противоречие с Тълкувателно решение или трайната практика на ВКС по същия правен въпрос. За да е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК, следва правният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, т.е. разглеждането му да допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а хипотезата за развитие на правото е налице когато законите са непълни, неясни и противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

Първият поставен от касатора въпрос е процесуалноправен и като такъв е обуславящ за спора, но съдът намира, че не се установява допълнителното селективно основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, а именно въззивният съд да е действал в противоречие с практиката на ВКС. Цитираното от касатора съдебно решение, на което той се позовава, а именно решение №22/19.05.2022г. по к.гр.д. №2979/2014г. на ВКС, 4 г.о., касае кредитиране на признание на факт по чл. 175 ГПК, а не на дадени обяснения по реда на чл. 176 ГПК, но дори и в него се приема, че това изявление на третото лице съдът следва да преценява с оглед всички обстоятелства по делото, а не е обвързващо. Следва да се има предвид, че преценката на всички доказателства е извършена от въззивния съд съвкупно и това, че той не е дал превес на обслужващите тезата на ответника, привлякал третото лице, негови обяснения, не води до извод, че е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението. Следва да се има предвид, че този въпрос е свързан с кредитирането на събраните доказателства по делото и би бил относим към правилността на атакуваното въззивно решение, която не може да се проверява в стадия по допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не подлежат на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

По втория поставен от касатора въпрос относно отразяването в диспозитива на решението на участието на трето лице –помагач, е налице практика на ВКС, обективирана в решение № 247/ 13.06.2012 г. по гр.д. № 525/2011 г., Г. К., ІVг.о. на ВКС и др., включително цитираните от касатора, че при конституирано и участвало в делото трето лице помагач, в диспозитива на решението, както и в мотивите му е задължително да бъде посочено това обстоятелство, а непосочването му води до хипотезата на необходимост от поправка на очевидна фактическа грешка. Сочи се, че когато в мотивите се съдържа посочване на участието по делото на третото лице помагач, а в диспозитива такава формулировка липсва, е налице очевидна фактическа грешка поради противоречие между мотиви и диспозитив. Съгласно императивната процесуална норма на чл. 223, ал. 2 ГПК във връзка с ал. 1 на същата разпоредба, това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице-помагач в отношенията му със страната, която подпомага, в която тази насока е и съдебната практика на ВКС - ТР № 1/2000 - т. 9 на ОСГК, опр. № 449/13.04.2011 г. по гр. д. № 1237/2010 г. на Трето гр. о. на ВКС и др. Следователно, какъвто и отговор да бъде даден на посочения в изложението въпрос, той не би обусловил, като краен резултат по спора, нещо различно от приетото в обжалваното въззивно решение, тъй като посочването или не на участието на третото лице-помагач в диспозитива на решението съставлява очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена, но не е обуславящо за решаващите изводи на въззивния съд и приетото по съществото на спора. Предвид горното след произнасяне по жалбата, следва да се даде възможност на въззивния съд за отстраняване на горепосочената ЯФГ.

Третият поставен от касатора въпрос относно съотношението между Правилата за измерване на количеството електрическа енергия / ПИКЕЕ/ и Наредбата №6/24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните мрежи, не отговаря на общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е обсъждан от въззивния съд. Последният не е разглеждал съотношението между двата подзаконови нормативни акта и дали единият е специален спрямо другия, поради което този въпрос не е обуславящ изводите му. Същевременно по същия е налице и практика на ВКС, обективирана в решение № 50081/12.10.2023г. по т.д.№1134/2022г. на ВКС, 1 т.о., решение № 85 от 27.06.2022г. по гр.д. № 2528/2021г. на 4 г.о. на ВКС, № 50186 от 24.10.2022г. по гр. д. № 4372/2021 г., IV г.о. и мн.др., съгласно която уредбата в чл.55 ПИКЕЕ е в рамките на законовата делегация и не противоречи на нормативен акт от по-висока степен, включително не противоречи на общото правило, че за доставена на потребителя електроенергия се заплаща цена, регулирана от държавен орган, а по отношение преизчисленията, които операторът на съответната мрежа извършва, както и прякото им заплащане от ползвателя е налице разпоредбата на чл. 56, ал.2 от ПИКЕЕ, която посочва, че се дължи сумата на оператора от крайния потребител. Във втората част въпросът относно преценката на въззивния съд дали е налице обект по смисъла на допълнителните разпоредби на подзаконовия нормативен акт, настоящият състав на ВКС намира, че се касае за фактически въпрос по преценка и кредитиране на събраните доказателства, т.е. относим към правилността на атакуваното въззивно решение, която не може да се проверява в стадия по допускане на касационно обжалване. Според задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, въпросите, които имат значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства, са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, но не подлежат на проверка в стадия по селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.

Следващите два поставени от касатора въпроси, свързани с това дали е обект по смисъла на ДР на ПИКЕЕ, инсталация/сграда, за която се твърди, че не е собственост на лицето – клиент на оператора, а на трето лице – сестра на съдружник в дружеството – М. Рогошева, и с твърдения за предоставане под наем на третото лице, също не може да обусловят допускане на въззивното решение до касация. Налице е практика на ВКС, че според специалните разпоредби на ПИКЕЕ, регламентиращи отговорността на ползвателя на мрежата при наличието на основанията за преизчисляване на количества ел. енергия вследствие на констатации по чл. 50-55 ПИКЕЕ (несъответствия, грешки при измерване, неправомерно присъединяване, техническа неизправност, повреда, неточна работа, неправилно отчитане и др.), и конкретно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и, ал. 2 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на количества електрическа енергия по реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги, като ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума. Именно на тази специфична нормативна уредба въззивната инстанция при разрешаването на спора относно пасивната легитимация е отдала значимост и отчитайки факта, че касаторът е крайният клиент, който е присъединил обекта към мрежата, и то целият такъв /АПК – Ч. Запад/, а не само част от същия, е приел, че именно той следва да отговаря за незаплатените и неотчетени количества електроенергия в резултат на неправомерното въздействие, независимо от това кой фактически е ползвал процесната сграда с компютри и свързаната чрез незаконно поставения кабел инсталация, тъй като се касае за обективна отговорност за неотчитане на електроенергия. В случая има извършена неправомерна намеса чрез промяна в схемата на свързване, като съгласно действащите ПИКЕЕ отговорността е обективна, и операторът на разпределителната мрежа следва да фактурира корекционното количество ел. енергия, без предпоставка за това да е виновно поведение на конкретния потребител/клиент. Обективният факт на констатиране на неправомерното въздействие, в резултат на което е налице неотчитане, установен с констативния протокол, съставен след приемане на действащите ПИКЕЕ през 2019г., които са приложими и съдържат подробна регламентация по какъв начин се коригира едностранно сметката на клиента само поради констатирано неточно отчитане или пълно неотчитане на количеството електрическа енергия, е достатъчен, без да е необходимо виновно поведение на потребителя /в който смисъл е решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г. на Второ т.о. на ВКС и мн.др. Предвид горното тези поставени от касатора въпроси не се явяват разрешени от въззивния съд в противоречие с цитираната по-горе практика, а наличието й изключва соченото бланкетно и необосновано от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 т. 3 ГПК.

По последният поставен въпрос в частта относно възможността клиента да оборва с всякакви доказателствени средства количеството електроенергия за периода на незаконно присъединяване към мрежата, посочен в чл. 51 ПИКЕЕ, също е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, според която пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко и непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт, в който смисъл са решение № 80 от 03.05.2018 г. по гр. д. № 2560/2017 г. на IV г.о., решение № 75 от 13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. на IV г.о., решение № 660171 от 15.07.2021 г. по гр. д. № 3277/2020 г. на IV г.о. и мн. др. Въззивният съд не е действал в противоречие с горецитираната практика относно допустимостта на оборване, но е приложил правилото на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно което в случаите на преизчисляване на количества ел. енергия по реда на раздел IX, операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества ел.енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги /с изключение на цена на достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за "задължения към обществото", като преизчислените количества ел. енергия по ал. 1 се фактурират по действащата за периода на преизчисляването пазарна цена на ел. енергия за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния мрежови оператор. В конкретния случай въззивният съд е установил и приел, че ответното дружество - оператор на електроразпределителната мрежа е действал в съответствие с посочения в ПИКЕЕ ред и начин за преизчисляване на ел. енергия, като не е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза за количеството електроенергия, отчетено по т.нар. балансови електромери, тъй като самият експерт изрично е заявил, че те не са показателни, тъй като електромерите са претърпели външно въздействие с цел загуба на данни от паметта, и поради това не може да се приеме, че са били изправни след посочената дата и действително установяват количеството електроенергия. По отношение на този въпрос, може да се приеме и че касае възприетите от съда констатации и изводи, т.е. фактическа обстановка и преценката на въззивния съд за събраните по делото доказателства, т.е. той е фактически и по правилността на решението, а изводите му не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след евентуално допускане на обжалваното решение до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, а такива не се установяват.

ВКС намира при служебната проверка, че не е налице вероятност обжалваното решение да е невалидно или недопустимо. Не се установява и очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, на което се позовава касаторът, тъй като за наличие на горното е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Въззивното решение не може да се възприеме като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК, тъй като от съдържанието на обжалвания съдебен акт не се установява същият да е постановен при превратно приложение на закона или грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че не следва решението да се допуска до касация. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски, а ответникът по касация не е установил да е направил такива.

Воден от горното Върховният касационен съд, Второ Т.О.