Определение № 4164 от 12.08.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3758/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на П. Н. Б., с адрес в [населено място], чрез адв. А. Г., против въззивно решение № 4178 от 1 юли 2025 г., постановено по в.гр.д. № 5981/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 6274 от 8 април 2024 г., постановено по гр.д. № 65289/2023 г. по описа на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Б. срещу „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно на уволнението му, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност – „управител на „ПРО“ ЕАД – клон Централен“ и за заплащане на сумата от 24358,10 лева – обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 03.10.2023 г.-12.02.2024 г. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Неправилно въззивният съд приел, че Б. е работил като изпълнителен директор на ответното дружество по мандатен договор за възлагане на управление. В действителност той е бил управител на клон „Централен“ на дружеството и е бил вписан в търговския регистър като такъв, а не като член на управителния орган на самото дружество. Касаторът сочи, че няма пречка отношенията между търговеца и управителя на неговия клон да се уреждат посредством трудов договор, като определящо за характера на договора (трудов или граждански) са съществените му елементи, а не наименованието му. В случая в договора били налице основните характеристики на трудовия договор – уговорки за място на работа и характер на работа, задължение за спазване на здравословни и безопасни условия на труд, заплащането на месечно възнаграждение в размер съгласно правилата за работна заплата в дружеството, възможност за командироване на лицето, определяне на платен годишен отпуск. Въззивният съд не обсъдил оплакването във въззивната жалба за отхвърляне от първоинстанционния съд на молбата на Б. за изменение на иска и на искането за разпит на свидетели. Освен това мотивите на въззивното решение били вътрешно противоречиви: от една страна съдът приел, че Б. е работил в ответното дружество като изпълнителен директор, а в същото време не се доказвало да е избран за член на Съвета на директорите; освен това съдът е установил, че Б. е назначен като управител на клон Централен на дружеството. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се цитират основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД в отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба. По делото е установено, че за процесния период Б. е работил при ответното дружество. Спорно е какво е било естеството на възникналото правоотношение – дали същото е било трудовоправно или гражданскоправно, т.е. какъв е характерът на сключения между страните договор и анекс към него. Съдът е посочил, че видът на договора следва да се установява във всеки конкретен случай с оглед неговото съдържание, като не са определящи цитираните в него правни норми и даденото му от самите страни наименование. Анализирани са разликите между облигационния договор за управление и трудовия договор и е отбелязано, че първият се сключва с лице, поставено най-високо в йерархията на управление на дружеството с цел да се уговори по-голяма отговорност при управлението на съответната дейност, отколкото отговорността на работника при трудовия договор; договорът за управление по ТЗ и ЗЗД има различен от трудовия договор по КТ данъчен и осигурителен режим; урежда по-точно и конкретно разпределение на правата, задълженията и отговорностите на лицето, на което се възлага управлението на дейността на предприятието; този договор винаги се сключва с цел постигането на определен резултат, който е съдържащата се в него бизнес задача с конкретни икономически показатели, които лицето, на което е възложено управлението, се задължава да постигне; като вид граждански договор договорът за възлагане на управление попада под общата регламентация на ЗЗД и е подчинен на принципа за свобода на договарянето, уреден в чл. 9 ЗЗД. Ето защо според съда няма пречка страните по договора да уговорят помежду си, че за някои техни отношения ще намира приложение КТ. Съдът е посочил още, че управляващият дейността на търговското предприятие разполага със значително по-голяма свобода и самостоятелност при вземане на решенията и не се намира под дисциплинарната власт на принципала, който не може да му налага дисциплинарните наказания по КТ. Принципалът може да определя възнаграждението на лицето, на което е възложено управлението, според постигнатите финансови резултати, както и да прекрати едностранно договора с изтичане на уговорения му срок или предсрочно в случай на неизпълнение на предварително утвърдените икономически показатели, каквато възможност е силно ограничена за работодателя по трудов договор. Затова, макар и довереникът по договора за управление да осъществява дейност, наподобяваща трудова функция, то неговият статут е коренно различен от статута на работника по трудов договор. Според въззивния съд в конкретния случай правното основание за сключване на процесния договор е разпоредбата на чл. 244, ал. 4 и 7 ТЗ, тъй като дружеството се управлява по едностепенната система на управление. Договорът за възлагане на управление от 12.04.2023 г. е сключен от действалия към този момент като прокурист И. Н., който е бил упълномощен изрично за това на проведеното на 11.04.2023 г. общо събрание на дружеството и е имал правомощията да сключи такъв договор съгласно чл. 22 ТЗ. От събраните по делото писмени доказателства и от направената в Търговския регистър справка не се установява Б. да е избран и вписан като член на Съвета на директорите по регламентирания законов ред и при спазване на процедурните правила. Съдът е уточнил, че обстоятелството дали управителят е член или не на Съвета на директорите на търговското дружество, не води до разлика в естеството на договора, който се сключва с него, т.е. не води до квалифицирането му като трудов договор. С процесния договор Б. е назначен като управител на клон Централен на ответното дружество. Като такъв той има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с дейността на клона, който макар да не е юридически обособен, е самостоятелна икономическа структура със самостоятелно управление и представителство. Съдът се е позовал на константната съдебна практика, според която правоотношението, което възниква по договор за управление на търговско дружество, не е трудово, а има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и търговското право. Като допълнителен аргумент че процесният договор има основните характеристики на договор за възлагане на управлението, а не на трудов договор, съдът е посочил, че за неговото сключване не се твърди да е подадено уведомление по реда на чл. 63, ал. 3 КТ, нито същият е придружен от длъжностна характеристика. В договора липсва определено работно време; освен това не са посочени и трудовите функции на Б., поради което не може да се установи от какво точно естество са били задълженията му, а това е част от задължително необходимото съдържание на един трудов договор. С процесния договор на него е било възложено да осъществява управлението и развитието на дейността на „ПРО“ ЕАД – клон Централен, като извършва всички необходими за това действия, т.е. изисква се постигането на определен резултат, но липсват посочена длъжност и характер на работа, които също са основна характеристика на един трудов договор. Изхождайки от съдържанието на договора, съдът е приел, че страните са имали воля да сключат договор от гражданскоправен характер, какъвто е договорът за възлагане на управлението, а не трудов такъв. Поради това предявените искове са приети за неоснователни. Касационният съд приема, че не се обосновава наличието на поддържаните основания за допускане на касационното обжалване. Първият въпрос е следва ли съдът, когато прави преценка дали един договор е трудов или граждански, да изхожда от неговото съдържание и характеристики, а не от наименованието на договора. Този въпрос е намерил положителен отговор в константната съдебна практика, която не се нуждае от преосмисляне и осъвременяване, и която е изцяло съобразена от въззивния съд. В решението подробно е анализирано съдържанието на договора, без съдът да отдава преимуществено значение на наименованието му. Напротив, обсъждани са отделни клаузи от договора и начина на уреждане на задълженията на управителя, включително задълженията му да организира изпълнението на поставена от доверителя 4-годишна бизнес програма, да разработва и изпълнява бизнес план за дейността на клона, и др. Въз основа на този анализ, а не на наименованието на договора, въззивният съд е стигнал до извод, че се касае не за трудов договор, а за договор за възлагане на управлението. Предвид изложеното липсват допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по поставения въпрос. Въпросите каква е разликата между трудовите правоотношения и гражданските правоотношения, при които се полага труд, и може ли управителят на клон на търговско дружество да изпълнява дейността си въз основа на трудов договор, или единствената възможност да упражнява тази дейност е по силата на граждански договор, са общотеоретични и не представляват правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че съдът е изяснил характеристиките на правоотношенията, възникващи от трудов договор и от договор за възлагане на управлението в контекста на спора и е изложил мотиви защо правоотношението между страните не е такова по трудов договор. Поставените въпроси, така както са формулирани, не са относими към тези конкретни мотиви на съда, съответно и отговорът им не би повлиял на изхода на делото. Поставя се и въпросът длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните. Задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички наведени от страните доводи и оплаквания, както и да обсъди събраните по делото доказателства, е изяснено в трайната съдебна практика. Въззивният съд не се е отклонил от нея, тъй като е обсъдил възраженията на въззивника и е изложил подробни мотиви относно основния спорен въпрос по делото – за характера на договора между страните. Само за пълнота следва да се посочи, че по искането за допускане на свидетелски показания съдът се е произнесъл в разпореждането за насрочването на делото, като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК и затова не е допуснал изслушването на свидетели. Действително въззивният съд не е изложил мотиви във връзка с твърдението, че е следвало първата инстанция да даде указания за уточняване на допълнителното искане по чл. 357, ал. 1 КТ за признаване на установено, че процесният договор е трудов. Това обаче не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и по никакъв начин не се отразява нито на допустимостта на производството, нито на крайния съдебен акт. Ищецът по делото с нарочна молба е поискал изменение на иска, като бъде разгледана и претенцията му за установяване съществуването на валидно възникнало трудово правоотношение, но тази молба е оставена без уважение. Отказът за изменение на иска обаче в случая е без значение за резултата по спора, тъй като съгласно практиката на ВКС, за да се произнесе по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ, съдът следва да разгледа преюдициалния въпрос съществува ли трудово правоотношение. Именно това е направил въззивният съд, във връзка с което е изложил подробни мотиви, както вече беше посочено. В заключение, не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. Въпросът длъжен ли е въззивният съд да допусне по реда на чл. 266, ал. 3 ГПК доказателства, които не са допуснати от първата инстанция поради процесуални нарушения, е свързан с оплакванията на касатора, че съдът не е допуснал поискания от него разпит на трима свидетели за установяване вида, времето и мястото на изпълняваните трудови задължения. Квалифицирането на процесния договор между страните като трудов или граждански е свързано с тълкуването и прилагането от съда на съответните правни норми, уреждащи вида договор. Следователно, доколкото не се касае за установяване на факти по делото, а за правоприлагане, то свидетелските показания не биха допринесли за изясняването характера на договора. Поради изложеното и по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска. Неоснователни са твърденията за допусната във въззивното решение очевидна неправилност. Поддържаната квалифицирана форма на неправилност предполага законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Следователно се касае за тежка форма на неправилност, която може да бъде констатирана при обикновен прочит на съдебния акт. При проверка на обжалваното решение не се откриват изброените пороци. Доводите на касатора за очевидна неправилност са, че съдът е приел, от една страна, че за процесния период ищецът е бил изпълнителен директор на дружеството, а от друга – че не се установява същият да е избран за член на съвета на директорите. Записаното само на едно място в обжалваното решение, че ищецът е бил изпълнителен директор на дружеството, е изолирано, вероятно поради допусната техническа грешка, и несвързано с решаващите мотиви на съда относно осъществените вписвания в Търговския регистър и характера на процесното правоотношение. Този запис не се е отразил на фактическия и правния анализ на съда, както и на изводите му за неоснователността на предявения иск. При този изход на спора на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 2334 лева в евровата им равностойност от 1193,36 евро за процесуално представителство пред касационната инстанция. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,