Определение № 4893 от 29.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1497/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. Н., като пълномощник на С. А. С. и Ш. А. Д. и по касационна жалба на адв. Й. С. като пълномощник на Ю. С. С. и А. Б. И., срещу въззивно решение № 206, постановено на 20.11.2023 г. по в. гр. д. № 257/2023 г. по описа на Окръжен съд Силистра, с което е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на Ю. С. С. и А. Б. И., че всеки от ищците С. А. С. и Ш. А. Д. притежава по 1/6 (една шеста) ид. ч. от правото на собственост върху: 1. нива с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., в местността „Р.”, номер по предходен план *, с площ 10 002 кв. м.; 2. нива с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], област С., в местността „Б.“, номер по предходен план *, с площ 19 914 кв. м., както и за отхвърляне на исковете за установяване правото на собственост на всеки от ищците за разликата над тези идеални части до претендираните такива – по 1/2 ид. ч. В изложението към жалбата на ищците С. А. С. и Ш. А. Д. се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „следва ли да се приеме, че при наличие на влязло в сила съдебно решение за признаване нищожност на сделка, е правилно да се отхвърли иск за собственост срещу последващ купувач, закупил имота от собствениците, чийто акт за собственост е признат за нищожен“; 2. „възможно ли е съдът, позовавайки се на тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, по своя инициатива да изследва служебно всички възможни основания за нищожност, да събира служебно доказателства или да дава указания на страните да сочат доказателства, а както е в случая – сам служебно да назначи експертиза“. Твърди се противоречие с цитирания по-горе тълкувателен акт. В изложението към жалбата на ответниците Ю. С. С. и А. Б. И. се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следния въпрос, формулиран от настоящата инстанция: следва ли да се кредитира експертно заключение при представен ограничен сравнителен материал и отдалечен във времето такъв, като се твърди противоречие с решение № 59/04.05.2018 г. по гр. д. № 2137/2017 г. на ВКС, първо г. о. Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени от С. А. С. и Ш. А. Д. срещу Ю. С. С. и А. Б. И. положителни установителни искове за собственост. В исковата молба са изложени твърдения, че собственик на процесните ниви е бил техния дядо Ю. И. М., като с договор за доброволна делба от 01.10.2003 г., сключен между неговите наследници по закон: З. Ю. И., С. Ю. И. и С. Ю. И., те са поставени в дял на майка им З. Ю. И.. Именно по силата на този договор тя се легитимира като собственик на процесните земеделски земи. На 18.11.2003 г. същата ги е прехвърлила на ответника Ю. С. С. с договор за дарение, който е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение. Всеки от ищците претендира установяване на правото му на собственост върху 1/2 ид. ч. от процесните имоти. Исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, е вписана на 03.11.2021 г. Ответникът Ю. С. С. е въвел при условията на евентуалност възражение за придобиване на имотите в резултат на осъществено в периода от 18.11.2003 г. до месец октомври 2021 г. давностно владение. Ответникът А. Б. И. е възразил, че е придобил собствеността върху процесните имоти по силата на договор за покупко-продажба, сключен с първия ответник на 15.07.2021 г. От решение № 26/17.05.1999 г. на Поземлена комисия - гр. Дулово се установява, че на 17.05.1999 г. на наследниците на Ю. И. М. е възстановено правото на собственост върху имоти в землището на [населено място], включително имот № * по плана за земеразделяне, от който впоследствие е образуван имот № * и процесните имоти № № * и *. Същите са били предмет на договор за доброволна делба от 01.10.2003 г., сключен между наследниците по закон на общия наследодател, с който в дял на З. Ю. И. са поставени имоти № * и № * по плана за земеразделяне на [населено място]. С договор за дарение от 18.11.2003 г. майката на ищците е прехвърлила правото на собственост върху същите в полза на Ю. С. С.. С влязло в сила на 08.10.2021 г. решение по гр. д. № 50/2020 г. на Районен съд – Дулово, този договор е прогласен за нищожен поради липса на съгласие. Цитираното по-горе дело е изискано и приложено. На 15.07.2021 г. е сключен договор за покупко - продажба, с който Ю. С. С. е продал на А. Б. И. процесните имоти. След като е констатирал, че по приложеното дело са били назначени графически експертизи, които съдържат и заключение, че подписът на договора за доброволна делба не е положен от З. Ю. И., първоинстанционният съд е назначил служебно съдебно-почеркова експертиза, която да установи горното обстоятелство. Въз основа на тази експертиза, която е дала същото заключение, е обосновал извод, че договорът за доброволна делба е нищожен поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, което е обусловило и нищожността на самата делба /аргумент от чл. 75, ал. 2 ЗН/ поради неучастие на съделител. В обобщение е приел, че сключването на този договор не е довело до възникването на индивидуална собственост върху отделни имоти, предмет на делбата, с оглед на което всички съсобственици са запазили идеални части от правото на собственост върху тях, съответстващи на наследствената им квота. Районният съд, съобразявайки, че сключеният на 18.11.2003 г. договор за дарение е признат за нищожен, е приел, че притежаваната от З. Ю. И. 1/3 ид. ч. от правото на собственост върху двата процесни имота не е била прехвърлено с тази сделка и същото е преминало в полза на двамата ищци, като всеки от тях е придобил на основание чл. 5, ал. 1 ЗН по 1/2 ид. ч. от нейните права, или по 1/6 ид. ч. Горните изводи са били изцяло възприети в обжалваното въззивно решение. Във връзка с направеното възражение за придобивна давност от ответника Ю. С. поради осъществено в периода от 18.11.2003 г. до месец октомври 2021 г. давностно владение, въззивният съд е споделил изводите на първоинстанционния, че предвид основанието на фактическата му власт – съвладение при наследяване, то той е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като обща и като държател на идеалните части на останалите съсобственици, следва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. В случая имотите са останали съсобствени (с оглед установената нищожност на договорите за делба и дарение), като същите са обработвани от свидетеля С. Ю. (син на единия от съделителите – С. Ю. И.), който твърди, че ги е държал за сина си (ответника Ю. С.). Последното обстоятелство е прието за недоказано. Направен е и извод, че не е било демонстрирано намерение за своене спрямо ищците, като е отчетен и фактът, че ответникът през 2003 г. е бил малолетен. Въззивното производство е образувано по жалби и на двете насрещни страни. Във връзка с доводите в същите за липса на позоваване на нищожността на договора за доброволна делба, от която страните черпят права, съдът е обсъдил приложението на тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС. Изложил е съображения, че по делото са били изискани и приложени делата, в които са приети графически експертизи. Страните в процеса не са възразили по приемането като доказателство по настоящото дело на тези дела, както и по назначаването на съдебно-графологическа експертиза. Освен това, преди допускането й, в съдебно заседание на 21.09.2022 г., съдът изрично е уведомил страните за констатациите си по приложените дела във връзка с почерковата експертиза за подписа на З. Ю. И. в договора за доброволна делба. Приел е, че като е разкрил служебно нищожността на договора за доброволна делба поради липса на съгласие, първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по поставения в изложението към касационната жалба на ищците втори въпрос. Същият е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е от значение за изхода на делото, като уточнен от настоящия състав на ВКС съобразно правомощията му по т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, трябва да бъде формулиран по следния начин: възможно ли е съдът, позовавайки се на тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС, да изследва служебно всички възможни основания за нищожност на сделка, от която и двете страни черпят права, както и да събира по собствена инициатива доказателства за разкриване на тази нищожност. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне и по двете касационни жалби, подадени от насрещните страни по делото, по поставения по-горе процесуалноправен въпрос на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, за да се прецени съответствието на обжалваното решение с установената трайна съдебна практика, включително тълкувателна такава /тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС/. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение