Определение № 60413 от 28.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 1347/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД и „ДРИЙМ ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД срещу решение № 155/18.12.2019 г. по в. т. д. № 301/2019 г. на Апелативен съд Бургас, с което е потвърдено решение № 287/01.08.2019 г. по т. д. № 636/2018 г. на Окръжен съд Бургас за уважаване на предявените от „АРНАУДОВ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД срещу касаторите искове по чл. 135 ЗЗД и обявяване относителна недействителност на учредените от „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД в полза на „ДРИЙМ ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД ипотеки по нотариален акт № 48, том III, рег. № 3985, дело № 386/19.09.2016 г. и нотариален акт № 96, том II, рег. № 4248, дело № 256/23.12.2016 г. В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Релевират се доводи, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е обсъдил в съвкупност събрания по делото доказателствен материал, както и, че неправилно е приложил разпоредбата на чл. 135 ЗЗД. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касация поради произнасяне по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практика на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Въпросите са следните: 1.„Допустимо ли е бивш съдружник, който доброволно е напуснал дружеството, да обяви за частично недействителни, като увреждащи, сделки, извършени от дружеството след внасянето на допълнителни парични вноски, подлежащи на връщане след няколко години?“ 2.„Следва ли участието на съдружник в ООД да се счита за автоматично прекратено с изтичане на срока по чл.125, ал. 2 ТЗ?“ От касаторите е формулирано искане за отмяна на постановеното въззивно решение и отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноски за трите съдебни инстанции. От ответника по касация не е подаден отговор на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани да обжалват страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните не е спорно обстоятелството, че в периода 2012 г. – 2014 г. ищецът е бил съдружник в „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД и в изпълнение решения на общото събрание е направил допълнителни парични вноски в общ размер на 1 599 100 лв. Няма спор, че съгласно решенията на общото събрание при връщане на всяка отделна вноска се дължи и годишна лихва от 6 % като към края на 2016 г. задълженията на „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД са били падежирани. За установени съдът е приел и фактите, че ищецът е заявил прекратяване на членството си през 2016 г. като изявлението е достигнало до дружеството на 01.09.2016 г., а е заличен в ТРРЮЛНЦ през 2017 г. На 19.09.2016 г. е учредена първата ипотека върху 55 /петдесет и пет/ имота на „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД, а на 23.12.2016 г. е учредена втората ипотека върху 3 /три / имота. Съдът е счел, че въпреки неизискуемостта на вземанията, които ищецът е имал срещу „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД към датата, на която е учредена първата ипотека, той се явява кредитор на дружеството, а оттам и активно материалноправно легитимиран по исковете. Въззивният състав е преценил, че със сключване на двете сделки длъжникът е обременил своите недвижими имоти, създавайки привилегия за кредитора „ДРИЙМ ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД /също съдружник в „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД с вземане, произтичащо от допълнителни парични вноски/, с което е увредил „АРНАУДОВ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД. По отношение на знанието за увреждане решаващият съд е приел, че, тъй като в процесната хипотеза договорът за ипотека е безвъзмездна сделка, знанието на третото лице е без правно значение. Независимо от това е обсъдил и хипотетичната конструкция, при която ипотеките имат възмезден характер, и е преценил, че ответникът „ДРИЙМ ЛЕНД КОРПОРЕЙШЪН“ ЕООД е знаел, че тези сделки увреждат ищеца по делото. Това е така, тъй като органен представител и на двете ответни дружества е Е. В. П.. При тези мотиви съдът е преценил, че предпоставките за уважаване на исковете са налице и без да се обсъждат наведените от ищеца твърдения, че той има качеството кредитор и на друго основание, а именно – по повод вземане на основание чл.125, ал. 3 ТЗ. Само за пълнота съдът е посочил, че членственото правоотношение на ищцовото дружество е прекратено считано от 01.12.2016 г., когато е изтекъл срокът на предизвестието му по чл. 125, ал. 2 ТЗ. Не е споделил виждането на ответниците, че релевантната датата е тази, на която е вписано заличаването в ТРРЮЛНЦ. Обосновал е основателност на исковете и при отчитане качеството кредитор на ищеца в резултат на възникнало в негова полза право на вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ, тъй като първата ипотека е сключена броени дни след отправяне на изявлението за прекратяване на членственото правоотношение, т. е. страните по ипотечната сделка са били наясно, че ищецът напуска дружеството. Другият мотив за това е, че всички оставащи съдружници са получили обезпечение на вземанията си за дължимото връщане на паричната вноска, и то след като са били известени за напускането на ищеца. За неоснователни решаващият състав е счел възражението на въззивниците, че при уважаване на предявените искове ще се стигне до невъзможност да бъде извършвана стопанска дейност от дружеството, както и възражението срещу отказа да бъде допусната съдебно - счетоводна експертиза от първоинстанционния съд. Не са налице сочените от касатора основания за достъп до касация. Допускането на касационно обжалване съгласно разясненията, дадени с т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът следва да формулира ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. При липса на конкретно формулиран въпрос или непосочване на хипотеза по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК не се допуска контрол по същество за преценка правилността на въззивния акт, а в производството по селекция тази преценка не може да бъде осъществена. И двата въпроса, поставени от касатора, не са годни да обосноват позитивна селекция на касационната жалба. Първият въпрос е изцяло по правилността на въззивното решение и не предполага отговор на значим правен проблем извън конкретиката на спора, а вторият не е обуславящ ключовия мотив за уважаване на предявените искове, а именно – наличието на качеството кредитор в полза на ищеца „АРНАУДОВ ИНВЕСТ ГРУП“ ЕООД, изводимо от плащането на допълнителни парични вноски, които „ЦАРСКИ ИЗВОРИ“ ООД се е задължило да върне с начислена лихва. Мотивите на въззивния съд относно наличието на вземане по чл. 125, ал. 3 ТЗ са изложени само за пълнота на решението. При липса на общия селективен критерий безпредметно се явява обсъждането на сочените допълнителни такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. След като не се установява наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1 ГПК, то следва да бъде отказан достъп до касационен контрол за законосъобразност на въззивното решение, постановено от Апелативен съд Бургас. С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС