Определение № 5018 от 20.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2906/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. С решение № 104 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 260317 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 295/2021 г. на Дупнишкия районен съд, е отхвърлен предявеният от К. Н. Н. и С. С. Н. срещу Ц. В. В. отрицателен установителен иск, че ответницата не е собственик на разликата над 139/370 до 139/281 ид. части от имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място], одобрени със заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ 281 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, номер по предходен план 5005 в кв. 142. Решението на Кюстендилския окръжен съд е постановено при условията на чл.294 ГПК след решение № 154 от 08.03.2024 г. по гр. д. № 628/2023 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., с което се обезсилва първоначалното въззивно решение. При новото разглеждане на спора въззивният съд е приел, че ищците имат правен интерес от отрицателния установителен иск, тъй като са доказали, че притежават 139/370 ид. ч. от процесния имот по силата на покупко-продажба, а ответницата от своя страна се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. Прието е, че отрицателният установителен иск е основателен за 139/370 ид. части от имота, доколкото се установява, че К. Н., по време на брака си със С. Н., е придобил тези части по силата на договор за покупко-продажба. Ищците не са доказали, че са придобили по давност разликата над закупените от тях 139/370 ид. до 139/281 ид. части. Същевременно ответницата не е доказала, че е придобила по давност идеалните части, закупени от ищците. Затова като резултат въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта за посочената разлика над 139/370 ид. ч. до 139/281 ид. ч., както и в частта, с която констативният нотариален акт на ответницата е бил отменен и за тази разлика и е отхвърлил отрицателния установителен иск в тази част. С решение № 142 от 18.06.2026 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено в производство по чл.247 ГПК, е отстранена очевидна фактическа грешка в основното решение № 104 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд, като е добавен диспозитив, с който се потвърждава решение № 260317 от 21.10.2021 г. по гр. д. № 295/2021 г. на Дупнишкия районен съд в частта, с която по предявения от К. Н. Н. и С. С. Н. срещу Ц. В. В. отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК е признато за установено, че Ц. В. В. не е собственик на 139/370 ид. ч. (105.56/281 ид. ч.) от имот заснет по КККР на [населено място], одобрени със заповед № 300-5-56 от 30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК като поземлен имот с идентификатор [№] с площ 281 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, със стар идентификатор: няма, номер по предходен план 5005 в кв. 142 и при съседи: поземлен имот с идентификатор 68789.15.82, поземлен имот с идентификатор 68789.15.430, поземлен имот с идентификатор 68789.15.78 и поземлен имот с идентификатор [№], както и в частта, с която на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт, издаден от нотариус С. С., № 74, том ІІІ, дело № 442 от 05.12.2005 г., с който Ц. В. е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на ПИ с пл. № 5005, с площ от 255 кв. м., включен в парцел ХХІІ в кв. 161, отреден за имоти пл. № 5005, 5006, 5007 и 6125 по плана на [населено място], с площ на парцела 992 кв. м., при съседи на имота: улица, А. Ц. С., Й. В.П. и при съседи на парцела по скица: от две страни улици, В. Д.И., Г. М.Х., А. М.Х., за размера до 139/370 ид. ч. ( 105.56/281 ид. ч), който поземлен имот по КК на [населено място], одобрена със заповед № 300-556/30.07.2004 г. на ИД на АККГ е идентичен с ПИ с идентификатор [№] с площ 281 кв. м., с трайно предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване ( до 10 м). Касационна жалба срещу основното въззивно решение е подадена от ответницата Ц. В. В.. Жалбоподателката обжалва решението в частта, с която въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено по отношение на нея, че не е собственик на разликата над 139/370 ид. части до 139/281 ид. части, както и в частта, с която притежаваният от нея нотариален акт по обстоятелствена проверка е отменен за тази разлика. Счита, че въззивното решение е очевидно неправилно. Имало противоречие между приетото в мотивите и постановения диспозитив. В мотивите било посочено, че ищците са собственици на 139/370 ид. части от спорния имот по силата на покупко-продажба, а ответницата се снабдила с констативен нотариален акт за целия имот. От издадената скица обаче се виждало, че имотът е с площ от 281 кв. м. Затова било невярно приетото от съда, че ищците са собственици на 139 кв. м. от този имот. Нито в исковата молба, нито в отговора страните не са се позовавали, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на целия имот. Напротив, ответницата /жалбоподател в настоящото производство/ е заявила, че е придобила по давност само 255 кв. м. от общата площ от 281 кв. м. Въззивното решение било неясно, трудно разбираемо, от него не можело да се установи какво е действителното право на собственост на ищците и на ответницата. Независимо от частичното отхвърляне на отрицателния установителен иск, диспозитивът на съдебното решение създавал впечатление, че делото е изцяло загубено от ответницата. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявения отрицателен установителен иск. В изложението към жалбата се поставя следният въпрос: Следва ли да се трансформира правото на собственост, установено с нотариални актове на страните в производството, в случаите, когато към датата на придобиването идеалните части на всяка от страните са изчислени от площта на два имота, които образуват общ парцел, а впоследствие, в резултат на разделяне на имотите, площта на парцела, собственост на страните, е с намалена квадратура. Този въпрос не е свързан с някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа се и основанието по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност. Ответниците К. Н. Н. и С. С. Н. оспорват жалбата. Считат, че въззивното решение е правилно. Излагат подробно становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска, съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице обаче основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение № 104 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд, поправено с решение № 142 от 18.06.2026 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд, които следва да се разглеждат като едно цяло. Съображенията за това са следните: Данните по делото сочат, че процесният имот [№] по КККР на [населено място] е с площ от 281 кв. м. Имотът е образуван на основата на имот пл. № 5005 по кадастралния план на града от 1978 г., изменен през 1989 г. Според кадастралния план на [населено място] от 1978 г. имот пл. № 5005 попада в кв. 142 и е с площ от 370 кв. м. С нот. акт № 47/1991 г. ищецът К. Н. Н., по време на брака си с ищцата С. С. Н., е закупил от майка си 139/370 ид. части от имот пл. № 5005 в кв. 142. Същевременно с изменение на кадастралния план от 1989 г. бившият имот 5005 с площ от 370 кв. м. е разделен на два по-малки имота: № 5005 с площ 255 кв. м. и имот № 6125 с площ от 115 кв. м. Новият имот № 5005 с площ от 255 кв. м. е основата, върху която е образуван процесният имот с идентификатор [№] по КККР с площ от 281 кв. м., като има разлика спрямо старата кадастрална основа, която е за сметка на съседни имоти с други собственици. С нотариален акт по обстоятелствена проверка № 74/2005 г. ответницата Ц. В. В. е призната за собственик по давност и наследство на ПИ [№] с площ от 255 кв. м. По този начин с нотариалния акт на ответницата, с който се установяват права върху целия имот [№] с площ от 255 кв. м., включен в ПИ [№], се засяга собствеността на ищците, които също имат права върху този имот. С предявения отрицателен установителен иск ищците се стремят да отрекат правата на ответницата върху 139/281 ид. ч. от имот № 81, който е с площ от 281 кв. м. Правния си интерес за 139/370 ид. части от имота обосновават с покупко-продажбата по нот. акт 47/1991 г., а за разликата до 139/281 ид. части – с придобивна давност. С решението по чл.247 ГПК – решение № 142 от 18.06.2026 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд, правата на ищците са признати за 139/370 ид. ч. от имот № 81 и съответно – отрицателният им установителен иск е уважен в тази част, като е признато, че ответницата не е техен собственик. Тъй като имот № 81 е с площ от 281 кв. м., с това решение на практика са отречени правата на ответницата върху 139/370 х 281 = 105,56 кв. м., съответстващи на правата на ищците по нотариалния им акт № 47/1991 г. спрямо площтта на имота по кадастралната карта. С основното решение № 104 от 29.04.2025 г. по в. гр. д. № 149/2024 г. на Кюстендилския окръжен съд отрицателният установителен иск е отхвърлен за разликата над 139/370 до 139/281 ид. части от имот с идентификатор 68789.15.81, с което на практика са признати правата на ответницата върху тази разлика. Разликата възлиза на 33,44 кв.м. или 33, 44/281 ид. части от спорния имот, който е с площ от 281 кв.м. /139/370 х 281 =105,56 кв.м.; 139/281 х 281 = 139 кв.м.; 139-105,56 = 33,44 кв.м. или 33,44/281 ид. части от имота/. Така съдът се е произнесъл по целия спорен предмет. За разликата над 139 кв. м. до пълната площ на имота от 281 кв. м. в идеални части /142/281 ид. ч./, която не е предмет на делото, правата на жалбоподателката, произтичащи от констативния нотариален акт № 74/2005 г., не са отречени. Въпросът по чл.280, ал.1 ГПК, поставен в изложението към касационната жалба, се свежда до това дали правата на съсобствениците, които те са притежавали върху имот с по-голяма площ, се трансформират в същото съотношение върху двата по-малки имота, образувани при разделянето на големия. Въпросът се свързва с обстоятелството, че правата на ищците, произтичащи от покупко-продажбата по нот. акт № 47/1991 г., са върху 139/370 ид. ч. от имот № 5005 от кв. 142 по кадастралния план на [населено място] от 1978 г., който е с площ от 370 кв. м., но който с изменението на плана от 1989 г. е разделен на два по-малки имота: [№] с площ 255 кв. м. и имот [№] с площ от 115 кв. м., а по кадастралната карта вторият имот [№] с площ 255 кв. м. е основата, на която е образуван процесният ПИ [№] с площ от 281 кв. м. Този въпрос е обуславящ по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е свързан с конкретните данни по делото и с постановеното решение на въззивния съд въз основа на тези данни. Не е налице обаче някое от специалните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, а и такова основание не е посочено в изложението към касационната жалба. Въззивното решение не влиза в противоречие по този въпрос с практиката на ВКС, на Конституционния съд или на СЕС, нито пък въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Решението не е и очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Въззивният съд е действал в съответствие с математическите правила, според които правата на съсобствениците в един имот се пренасят в същото съотношение в двата по-малки имота, образувани при разделянето на първоначалния на две по-малки части. Така съдът е трансформирал правата на ищците върху имот № 5005 с площ от 370 кв. м. /от който те са имали 139 кв. м./, като им е признал само 139/370 ид. части /или 105,56 кв. м./ от имот [№] с площ от 281 кв. м., образуван на основата на новия имот 5005, обособен след разделянето на първоначалния имот [№] на два по-малки имота. По този начин съдът е отрекъл правата на ответницата само досежно притежаваните от ищците права. Не е отрекъл, а е признал правата на ответницата върху 33,44 кв.м., т.е. за разликата над 139/370 ид. ч. до 139/281 ид. ч. от процесния имот, за които отрицателният установителен иск е отхвърлен. Правата на ответницата върху останалата част от имота, т.е. върху 142/281 ид. ч., не са нито признати, нито отречени, тъй като не са предмет на делото. Данните по делото сочат, че страните са съсобственици както на имот № 5005 по кадастралния план от 1989 г., така и на образувания въз основа на него ПИ [№] по КККР, с това уточнение, че имот 68789.15.81 включва и малки части с неустановена площ от два съседни имота с други собственици. Доколкото настоящото дело не разрешава спор с тези собственици, чиито права не са отразени и в кадастралния регистър, частите от техните имоти, попадащи в ПИ [№], не се съобразяват при постановяване на решението по настоящото дело. По изложените съображения въззивното решение, включващо основно решение и решение по чл.247 ГПК, не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото на ответниците по касация следва да се присъдят сторените разноски в размер на 1500 лв. или 766,94 евро, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.06.2025 г. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,